Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни отбори Отбори във футбола Атлетико Минейро

Атлетико Минейро

Атлетико Минейро - изображение

Атлетико Минейро е бразилски футболен клуб, базиран в Бело Оризонте. През 2013 година тимът печели първата в своята история Копа Либертадорес.

Клубът е известен сред своите фенове с прозвището Ел Гало (Галският петел). Основан е през 1908 година от група студенти, водени от Маргивал Мендес Леал и Марио Толедо, в отговор на социалната дискриминация, практикувана от по-големите клубове в Бразилия. Въпреки, че 22-мата основатели са от висшата класа, те отварят врати за желаещите да тренират, независимо от социалното им положение. Благодарение на това, най-старият клуб в Бело Оризонте се радва на най-голямата подкрепа в града и са втори по брой привърженици в щата Минейро.

Атлетико е един от най-успешните бразилски тимове. Носител е на Купата на Бразилия веднъж и веднъж е шампион на Бразилия, но е печелил цели 42 пъти Кампеонато Минейро (титлата на щата) – рекорд за всички щати в страната. Гало имат и два трофея от Копа КОНМЕБОЛ (днешната Копа Судамерикана) и един от Копа Либертадорес.

Играе домакинските си мачове на Ещадио Индепенденсиа с капацитет 23018 места. Екипите на Атлетико Минейро в домакинските мачове е черно-бяла фланелка на вертикално райе, черни шорти и бели чорапи.

Най-дългогодишният съперник на Гало е Крузейро. Черно-белите са дали много големи играчи на света, включително Луизиньо, Тониньо Серезо, Едер, Елзо, Клаудио Тафарел и Жилберто Силва. Клубът е един от най-скъпите в Бразилия, като е оценяван на над 90 милиона долара. Той е и един от най-печелившите, като генерира годишен оборот от над 50 милиона долара.

Създаване на Атлетико Минейро и развитието му до 60-те години на ХХ век

Клубът е основан на 25 март 1908 година от Алейксанор Алвес Перейра, Антонио Антунес Фильо, Аугусто Соарес, Бенджамин Мос Фильо, Карлос Марсиел, Еурико Катао, Хорасио Мачадо, Уго Франкароли, Умберто Морейра, Жоао Барбоса Собриньо, Жозе Соарес Алвеш, Жулио Менезес Мело, Леонидас Фулхенсио, Маргивал Мендес Леал, Марио Хермансон Лот, Марио Невес, Марио Толедо, Раул Фракароли и Синвал Морейра. Има още три момчета, които не са участвали в учредителното събрание, но се считат за част от създателите. Това са Франсиско Монтейро, Жорже Диас Пеня и Мауро Брочадо.

Всички те решават името на отбора да бъде Атлетико Минейро Футболен Клуб, а първите екипи са били бели фланелки с диагонална зелена ивица. Скоро след това обаче те променят цветовете, които са използваните и до днес.

Първият мач на новосформираният отбор е срещу най-големия и стар отбор в Бело Оризонте тогава – Спорт Футбол Клуб. На 21 март 1909 година, Атлетико печели с 3-0 и това води до неописуема ярост от страна на ръководството на противника им. То иска реванш още през следващата седмица, но Гало отново побеждава и този път дори с по-изразителен резултат – 4-0. През 1913 година тимът променя името си от Атлетико Минейро Футболен Клуб на Атлетико Минейро Клуб. През следващата година идва и първата шампионска титла от турнира ТАСА Буено Брандао, в който участват още клубовете Америка и Йейл. През 1915 година е спечелена и първата щатска титла „Минас Жерайс“.

През тридесетте години Атлетико е доминиращият отбор в Минейро и печели титлите през 1931, 32-ра, 36-та, 38-ма и 39-та година. През 1937 година Гало печелят и първата си титла от национален шампионат, с участието на най-добрите тимове от останалите щати: Флуминензе от Рио де Жанейро, Португеза от Сао Пауло, Рио Бранко от Еспирито Санто и Атлетико от Минейро.

Ел Гало контролира футболната сцена на Минас Жерайс през 40-те и 50-те години, печелейки 12 титли, включително 5 поредни. Това води до най-значимото събитие в историята на клуба – той получава символичната титла „Леден шампион“ след успешно турне в Европа, където Атлетико играе срещу Шалке 04, Хамбургер Шпорт Ферайн и Андерлехт.

През 60-те години е построен стадион Минейрао, но нещата в клуба не са толкова розови. Единствено през 1962 и 1963 година е спечелена титлата, а след това най-големият съперник, Крузейро, изгражда много силен тим и печели пет поредни титли. Най-добрият подарък за феновете през това десетилетие е победата на тима им през 1969 година с 2-1 в контролен мач на стадион Минейрао срещу бъдещият световен шампион – националния отбор на Бразилия.

Шампиони на Бразилия

Едва през 1971 година, Атлетико Минейро разбива заформилата се хегемония на Крузейро и печели единственият в историята си шампионат на Бразилия. През 1976 година Гало отново е щатски първенец и заема трето място в първенството на Бразилия. През 1977 година се окичва със сребърните медали, въпреки че не допуска нито една загуба в първенството на страната.

През 1978 година Атлетико печели Купата на Шампионите, която е между последните шампиони на Бразилия, побеждавайки Сао Пауло на финала.

От 1977 година в тимът от Бело Оризонте изгражда много силен състав, който е най-добрият в историята на Атлетико Минейро. Тук личат имената на Рейналдо, Тониньо Серезо, Едер, Луизиньо, Паоло Исидоро, Жоао Лейте, които печелят щатското първенство 6 поредни пъти от 1978 до 1983 година, а след това и през 85-та, 86-та, 88-ма и 1989 година. Най-големият скандал с участието на Атлетико е елиминирането им от Копа Либертадорес през 1981 година, без тима да изгуби мач на терена. Това става, след като реферът изгонва цели петима играча на тима и това автоматично води до прекратяване на срещата, която е известна сред феновете като „Големият обир“.

Историята на Атлетико Минейро след 1990 година

През 90-те години, Гало спечели щатския шампионат през 1991, 1995 и през 1999 година и има няколко добри представяния в държавното първенство, завършвайки на второ място през 1999 година, на трето през 1996-та и на четвърто през 1994 и 1997 година. През 1992 година Атлетико Минейро печели Купа КОНМЕБОЛ, постижение което повтаря и през 1997 г. 2 пъти тимът има и голмайстор на Кампеонато Бразилейрао – през 1996 година Рейналдо и през 1999 Гилерме.

Атлетико изпада във финансова криза в началото на новото хилядолетие, като печели щатското първенство само през 2000 година и завършва втори през 2001 и 2004 година. 2005 година е най-лошата в историята на клуба, като той изпада в бразилската Втора дивизия.

През 2006 година Гало печелят второто по сила първенство в Бразилия и отново се изкачват в първото ниво на страната. Те печелят Кампеонато Минейро, побеждавайки вечния си съперник Крузейро на финала. Клубът завършва 8-ми в Бразилия и печели място в Копа Судамерикана. През 2009 година отборът завършва седми, а нападателят Диего Тардели става голмайстор на първенството с 18 гола, разделяйки го с Адриано от Фламенго. През 2010 година е спечелена юбилейната 40-та титла на Кампеонато Минейро.

2012 година също е изключително успешна, като феновете започват да си спомнят за онези отбори от 40-те и 50-те години, тъй като тима няма загубен мач. По-късно през годината, воденият от Роналдиньо отбор завършва втори в Бразилия, въпреки че води през по-голямата част от кампанията. Атлетико завършва със 72 точки, като отбелязва и най-много голове в рамките на един шампионат в историята си.

На 24 юли 2013 година, Атлетико Минейро печели първата си Копа Либертадорес в историята си. Губи първият мач срещу парагвайския тим Олимпия Асунсион с 2-0, но печелят реванша със същия резултат и при дузпите печели с 4-3 точни удара, с което играчите вдигат най-престижният трофей в Южна Америка над главите си.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортТестовеЛюбопитноХранене при...НовиниЗдравни съветиЛайфстайл