Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Боен спорт Бразилско жиу-жицу

Бразилско жиу-жицу

Бразилско жиу-жицу - изображение

Бразилско жиу-жицу е бойно изкуство, боен спорт и система за самозащита, фокусирани върху граплинга и върху битката на земя. Наричан за кратко BJJ, този спорт възниква на базата на Кодокан джудо, което е било практикувано от Такео Яно, Митсуйо Маеда и Сошихиро Сатаке. Карлос и Хелио Грейси започват да правят експерименти и да включват нови техники, на база на познанията си по този тип джудо, а в последствие всичко това е доразвито от техните синове и в крайна сметка бразилското жиу-жицу се появява на „бял свят“.

В системата се популяризира идеята, че по-малък и слаб човек може много успешно да се защитава срещу по-едър и силен нападател, използвайки правилните техники и действието на лоста, чрез които могат да се заключат ставите на противника или той да бъде лесно свален на земята. Обучението по жиу-жицу често се използва в граплинг турнирите, а също и в смесените бойни изкуства.

За разлика от японското джу-джутцу, бразилската разновидност не е само бойно изкуство, а е и спорт, който има състезателен характер и в него се провеждат първенства и турнири, а също така си има и система за класиране.

Стил на водене на боя в бразилското жиу-жицу

В този спорт всичко е подчинено на използването на техники, с които да се свали противника на земята и там да се заключи някоя от ставите му или той да се удуши. Прецизното им изпълнение може да компенсира липсата на достатъчно сила срещу по-мощен противник, чрез използване на чисто механичното предимство, пред физическото отстъпване.

Бразилското жиу-жицу позволява използването на голямо разнообразие от техники, за да се свали боя на земята, след като е захванат противника. Докато в други бойни спортове като борба и джудо най-често се използва тейк даун за свалянето на противника, в BJJ се правят още множество хвърляния, някои от тях особено красиви, с усукване на крака около ръката на противника и премятането му.

Веднъж свален на земята, върху съперника могат да се приложат редица движения, които да го накарат той да се предаде (стига се до събмишън). В същото време той разполага с контриращи движения, с които се стреми да се измъкне от хватката. Мнозина сравняват маневрите и манипулирането на ставите с игра на шах, но в малко по-различен вариант. Достигането до събмишън може да се определи като постигане на мат в шахмата.

Ренцо Грейси споделя, че в класическото японско джу-джуцу има един основен недостатък и той е, че в течение на боя не може да се създаде стратегия за победата. Митсуйо Маеда прекарва Карлос Грейси през философията на редица бойни изкуства при пътуванията им по света, като навсякъде се организират спаринги срещу някои от най-добрите бойци, които ги практикуват.

Маеда аргументира този начин на тренировка с факта, че битката се води в три фази – в стойка, граплинг и на земята. Когато Карлос Грейси почувства, че неговата силна страна пред противника е в стойка, той трябва да задържи боя там... Ако другия боец е по-добър в изправено положение, тогава пък битката трябва да се прехвърли на земята, така че винаги предимството да е в Грейси. Тази смяна на тактиката позволява винаги да се води боя в желаната насока и да не се позволява на противника да изкара на преден план своите силни страни. Карлос Грейси развива с времето този стил, а същото правят и неговите наследници от семейството му, а след това и техните ученици.


Битка на земята

Бразилското жиу-жицу най-силно се разграничава от другите бойни изкуства по по-големия си акцент върху боя на земя. При другите спортове обикновено се слиза долу на земята и там нещата започват да стават много пасивни, докато при BJJ бойците започват да търсят начини за нанасяне на удари, опитват ключове и различни начини за задушаване на съперника. Като цяло в този боен спорт могат да се открият елементи на борба, джудо, самбо, бокс, карате, таекуондо, муай тай и кикбокс.

Тренировъчни методи

Фокусът при спортното жиу-жицу е върху постигането на събмишън, без използването на удари по време на тренировките. Това позволява на практикуващите да използват напълно скоростта и силата си, за да се подготвят за реалните състезания.

Методите на тренировка включват работа срещу несъпротивляващ се партньор, изолирани спаринги за конкретна техника или комбинация от техники, а също и чист спаринг, в който противниците се опитват да приложат наученото до момента. Физическото състояние на състезателите също е важна част от подготовката им.

Основни позиции по време на партер

По време на партерната фаза на боя, практикуващите бразилско жиу-жицу се стремят да заемат господстваща или контролна позиция, от която да доведат нещата до отказване на противника си. Заемането на тази позиция вече предоставя различни възможности за постигане на целта.

Страничен контрол

При него, състезателят притиска своя опонент към земята идвайки странично на неговото тяло. Доминиращият граплър прилага натискът основно върху горната част на торса или върху една от ръцете на противника си. Варианти на страничния контрол са Торнадо (популяризиран от Еди Браво), бразилски кръст, борческо притискане, кеса гатаме и коленен натиск.

Пълно възсядане

Счита се за една от основните позиции в BJJ. При нея единият състезател сяда върху гърдите на противника си и го контролира със своята телесна маса и с помощта на бедрата си. В най-силната форма на тази позиция, практикуващият притиска със своите колене ръцете на опонента си, за да намали подвижността и възможностите му да се отбранява и контрира, с което много по-лесно се постига събмишън. Пълното възсядане може да се използва за прилагане на ключ на ръката или пък задушаване.

Задно възсядане

При неговото използване, състезателят хваща противника си откъм гърба и обвива краката си около тялото му, блокирайки пищялите му. Едновременно с това той може да контролира ръцете му или да го задуши. Техниката е много често използвана срещу видимо по-силен противник, тъй като така не се позволява да използва преимуществата си.

Гард

Тук контролиращият боец е по гръб и е захванал противника си с крака, като през цялото време се стреми да наруши неговия баланс с дърпане на кимоното и избутване. От тази позиция той подготвя и своите контраатаки. Гардът е много гъвкав и позволява от него да се премине в пълно възсядане, а също така да се направи заключване на стави или душене.

Трите основни разновидности на позицията са затворен гард, полугард и отворен гард.

При затвореният стил, долният боец сключва краката си около тялото на противника си и заключва глезените си един към друг, а с ръце захваща ръцете на опонента и не му позволява да нанесе никакъв удар. Този гард е изключително много използван в ММА турнирите и позволява от него да се направи ключ или гилотина.

При отвореният вариант, граплърът не използва толкова краката си за захващане, а по-скоро за избутване на противника по един по-динамичен начин.

При полугардът се прави захващане само на единия от краката на опонента, а в същото време се блокира горната част на тялото му. От тази позиция могат да се правят внезапни атаки и преобръщания.

Събмишън

По-голямата част от задържанията за събмишън могат да бъдат групирани в основни категории: заключвания на ставите и задушавания. Заключванията обикновено включват изолиране на един от крайниците на противника и поставяйки го в позиция подобна на лост, чрез позициониране на различни части от собственото тяло около него. Така този крайник се изважда извън обхвата на нормалното му движение, което води до силна болка и до предаване на боецът, тъй като в противен случай има два изхода – счупване на кост или изваждане на става. Предаването става чрез подаване на устен сигнал или чрез потупване по земята или по заключилият ставата състезател. Задушаването се прави с ревера на кимоното и причинява нарушаване на кръвоснабдяването на мозъка и може да доведе до загуба на съзнание, ако не последва предаване на време.  

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортНовиниЛайфстайлЛюбопитно