Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни спортисти Футбол Габриел Батистута

Габриел Батистута

Габриел Батистута - изображение

Габриел Омар Батистута е бивш аржентински футболист, подвизаващ се на поста нападател. Основната част от кариерата си той прекарва в италианския клуб Фиорентина, като феновете на виолетовите го наричат Батигол, заради изключителното му хладнокръвие пред противниковите врати. Той заема 10-то място сред вечните голмайстори на Серия А със своите 184 попадения в 318 мача. Той е и водещ реализатор на Аржентина, със своите 56 гола в 78 мача, като взема участие на 3 световни първенства. През 1999 година, Ел Анхел Габриел (Ангелът Габриел от Библията, наричан така заради своята визия) заема трето място в класацията „Световен футболист на годината“. През 2004 година, той попада в класацията „Най-великите 125 живи футболисти“. Притежава всестранно развити футболни способности и изключително точен завършващ удар, което го прави един от най-завършените нападатели на своето поколение. Диего Марадона дори заявява, че Батистута е най-добрият нападател, който той някога е виждал на терена. Когато през 1993 година Фиорентина неочаквано изпада в Серия Б, Габриел не напуска отбора, а остава и му помага още през следващия сезон да се завърне в елита на Италия, като дори отбелязва и решителното попадение.

Габриел Батистута е легендарна фигура във Флоренция, още през 1996 година феновете му издигат бронзова статуя в естествен ръст, като признание на неговото представяне на зеления килим. Нападателят не успява да помогне на Ла Виола да спечели Скудетото през годините, в които той играе за тима, но когато преминава в редиците на Рома, още през първата си година печели титлата на Италия, която е едва трета за отбора в неговата история. Преди да се оттегли от футбола през 2005 година, Батистута играе един сезон в катарския клуб Ал Араби.

Клубна кариера на Габриел Батистута

Ранна кариера

Като дете, Габриел предпочита да се занимава с други спортове, а не с футбол. Поради високият си ръст, той започва с баскетбол, но след спечелването на Световната купа през 1978 от футболистите на Аржентина, Батистута е силно впечатлен от играта на Марио Кемпес и така той заменя баскетболната с футболната топка. Започва на улицата, след това преминава през детския отбор на Групо Алегрия, преди да се присъедини към юношите на местния тим Платенсе. Там той е включен в сборния отбор на провинция Реконкиста, който побеждава Нюелс Олд Бойс. Неговите 2 гола привличат вниманието на скаутите на тима от Росарио и така през 1988 година, Батистута преминава в Нюелс.

Нюелс Олд Бойс

Младият нападател премина в тима, чийто треньор е Марсело Биела, който по-късно ще бъде и селекционер на националния тим на Аржентина. Нещата не са толкова лесни за играча, който е далеч от семейството и приятелката му, спи в една от стаите на стадиона и има проблеми с теглото. В края на първия си сезон, той преминава под наем в Депортиво Италиано от Буенос Айрес, с който тим играе за Купа Карнавале в Италия, превръщайки се в голмайстор с 3 попадения.

Ривър Плейт

В средата на 1989 година, Батистута прави огромен скок, като преминава в един от най-големите аржентински клубове – Ривър Плейт, където отбелязва 17 гола. Въпреки това, не всичко преминава толкова гладко. Той доста често се спори с треньора Даниел Пасарела (това продължава и по-късно в националния отбор) и още в средата на сезона е изхвърлен от състава.

Бока Хуниорс

През 1990 година, Батистута подписва договор със съпертика на Ривър, Бока Хуниорс. След като дълго време прекарва извън терените, за Габриел е доста трудно да намери най-добрата си форма. Въпреки това, когато през 1991 година треньор на тима става Оскар Табарес, той гласува голямо доверие на Батистута, който му се отблагодарява като се превръща в голмайстор на първенството, а Бока става шампион.

Фиорентина

Докато играе за националния тим на Аржентина в Копа Америка през 1991 година, вице-президентът на Фиорентина е впечатлен от Батистута и така нападателят преминава в редиците на виолетовите. Номер 9 много бързо се вписва в състава и в дебютния си сезон реализира 13 попадения на своята сметка. През следващия сезон обаче, Фиорентина губи битката и изпада в Серия Б, въпреки 16-те гола на Габриел. Тимът се връща в Серия А само след един сезон, като Батигол бележи отново 16 гола.

Под ръководството на Клаудио Раниери, Батистута намира най-добрата си форма, като става голмайстор на Италия с 26 попадения, чупейки 30-годишния рекорд на Енцо Паскути, след като реализира попадения в първите 11 мача от първенството. През сезон 1995-96, Фиорентина печели Купата и Суперкупата на Италия. В двата мача на финала за Копа Италиана, Габриел бележи по един гол за общия резултат от 3-0.

След многото неуспешни опити да бъде спечелено Скудетото, Батистута започва да обмисля трансфер в отбор, чийто възможности са по-големи от тези на Ла Виола. В стремежа си да запази своята звезда, ръководителите на тима назначават за треньор Джовани Трапатони, който обещава да направи всичко възможно, мечтата на Габриел да стане реалност. След отличен старт на сезона и повеждане в класирането, Батистута претърпява контузия и един месец е извън терена, като през това време отборът губи своята преднина и в края на първенството печели бронзовите медали, с което получава шанс за участие в Шампионска Лига.

Скудетото с Рома

Батистута остава в тима за сезон 1999-2000, изкушен от възможността за спечелването на Серия А и Шампионска Лига. След обещаващо начало и в двата турнира, тимът достига едва до седмото място, а в ШЛ е отстранен във втората групова фаза. Това кара Габриел Батистута да потърси ново предизвикателство и той преминава в тима на Рома за сумата от 70 милиарда италиански лири, като подписва тригодишен договор. Този ход на нападателя е стъпката към върха, за който той толкова дълго е мечтал. Още в първия си сезон с тъмночервената фланелка, Батигол вдига над главата си Скудетото, а това е първата титла на Вълците от 1983 година. През следващата година, нападателят сменя своя номер от 18 на 20, заради броя голове, които той отбелязва в шампионската година. През 2002 година, той избира номер 33, в чест на това, че той достига Христовата възраст.

Интер и Ал Араб

Батистута не успява да намери най-добрата си форма през следващия сезон и е даден под наем на Интер, където за 12 мача бележи 2 гола. Той иска да бъде продаден на Фулъм, но до сделка не се стига. Вместо това, той отива в Ал Араб със свободен трансфер, като заплатата му там е 8 милиона долара. В катар той чупи рекорда за най-много отбелязани голове за един сезон (24), който до този момент е държан от Мансур Муфтах. Получава Златната обувка през 2004 година, тъй като е най-добрият реализатор във всички арабски първенства.

Кариера на Батистута в националния отбор на Аржентина

През 1991 година, Батистута получава повиквателна да представя страната си на Копа Америка, който турнир се провежда в Чили. Той завършва като голмайстор на първенството с 6 гола и Аржентина триумфира с титлата.

През 1993 година, Габриел отново играе на Копа Америка, този път в Еквадор, където отново Аржентина е победител. Световното първенство в САЩ е разочароващо за Габриел Батистута и съотборниците му, тъй като тима е победен в групите от България, като оправданието е допинг скандала с Диего Марадона, а още на шестнадесетина финалите, Румъния отстранява южноамериканците. Въпреки разочарованието, Батистута е отбелязал 4 гола, включително хеттрик срещу Гърция.

По време на квалификациите за следващото Световно първенство 1998, Габриел пропуска голяма част от мачовете, тъй като селекционер на тима е Даниел Пасарела, с който играчът не е в добри отношения и те още повече се влошават, когато треньорът нарежда всички играчи да бъдат с къси коси, с което Батистута не е съгласен. Двамата в крайна сметка загърбват споровете си и играчът е включен в състава. В мачовете във Франция, нападателят бележи хеттрик срещу Ямайка, който е втори в кариерата му на световни финали, превръщайки се във четвъртия играч, постигал това – останалите са Шандор Кочиш, Жуст Фонтен и Герд Мюлер и първия, който успява да го направи в различни турнири. Аржентина отпада от Холандия, след като Денис Бергкамп отбелязва гол в последните секунди при равенство 1-1.

След добро представяне в квалификациите за Световното първенство през 2002 година, под ръководството на Марсело Биелса, аржентинците се надяват да спечелят титлата, но те попадат в „групата на смъртта“ и успяват да победят само Нигерия с гола на Батистута. Те губят от Англия и успяват да завършат наравно с Швеция, което ги изхвърля от турнира още в груповата фаза, което не се е случвало от 1962 година. Габриел е обявил още преди турнира, че това ще е последното му участие със синьо-бялата фланелка и след разочарованието, той се оттегля от националния тим.

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортНовиниТестовеЛюбопитноХранене при...Здравни съветиЛайфстайл