Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни спортисти Зимни спортове Евгени Плюшченко – фигурно пързаляне

Евгени Плюшченко – фигурно пързаляне

Евгени Плюшченко – фигурно пързаляне - изображение

Евгени Плюшченко (роден 3 ноември 1982 година) е руски фигурист, един от най-великите в историята на фигурното пързаляне. В активът си той им 4 олимпийски медала (като дели първото място по този показател с Гилис Глафстрьом от Швеция), а също така е трикратен световен и седемкратен европейски шампион, наред с четирите титли от финалите на Гран При.

Кариера на Евгени Плюшченко

Ранна кариера

Тъй като малкият Евгени често страда от настинки, майка му решава да го запише на някакъв спорт, за да подсили защитните му сили. Така, още на 4 години, той попада върху ледената пързалка, а негова първа треньорка е Татяна Скала. Тренира във Волгоград до своята 11-годишнина, когато затварят пързалката в този руски град. Тогава майка му го води в Санкт Петербург, за да се обучава под ръководството на Алексей Мишин.

Евгени Плюшченко много бързо напредва във фигурното пързаляне и започва да жъне успехи на международната сцена. Той става най-младият световен шампион за юноши през 1997 година, като е само на 14 години. Само година по-късно, Плюшченко печели и бронзов медал на Световното първенство при мъжете.

1999-2001 година

През този период от своята кариера, между Плюшченко и Алексей Ягудин, който също тренира при Мишин, се развива сериозно съперничество. През 2000 година Евгени побеждава Ягудин на Европейското първенство, но пък на Световното първенство през същата година, той дори не успява да се качи на почетната стълбица.

Следващият сезон е много успешен за Плюшченко, като той печели всички състезания, на които участва, включително и първата за него световна титла.

2002-2006 година

По време на Зимните олимпийски игри през 2002 година, Плюшченко и Ягудин са разглеждани като фаворити за златните медали. Евгени завършва на четвъртото място след кратката програма, след като пада при изпълнение на четворен тулуп, но във волната програма се справя отлично под звуците на „Кармен“ и така достига до второто място.

През следващите 4 години, Евгени Плюшченко печели повечето състезания, в които участват, като завършва на второто място едва два пъти. Първото му лишаване от златото е в полза на Емануел Санду във финала на Гран При 2003-2004, което се получава от неразбиране на нововъведената система за оценяване от страна на съдиите (тя все още е в употреба). Вторият път руснакът губи от Бриан Жубер, по време на Европейското първенство през 2004 година. Сезон 2005 година е труден за Плюшченко, след като по време на Световното първенство в Москва, той получава контузия, налагаща оперативна намеса.

След завръщането си на леда, руският фигурист е считан за един от фаворитите за спечелването на олимпийската титла в Торино и той не разочарова – след две брилянтни съчетания във волната и в кратката програма, той става олимпийски шампион.

След краят на сезона, Плющченко се оттегля за почивка и възстановяване от стари травми в коленете.

2007-2008 година

През 2007 година, резултатите на руските фигуристи са изключително лоши (най-слабите от 1960 година насам), което кара Плюшченко сериозно да се притесни, че Русия ще загуби своя статут на доминираща сила във фигурното пързаляне, но още по-голямата му тревога е, че дори неговите „наследници“ няма да успеят да получат квоти за Олимпиадата през 2010 година. Първоначално, през април 2007 година, той обявява своето намерение да се върне на леда за сезон 2007-2008, но в крайна сметка това му намерение не се осъществява. Той също така смята да участва и на олимпийските игри през 2010 година.

2009-10 година: Завръщането

През 2009 година, Плюшченко обявява, че отново е започнал тренировки със своя дългогодишен треньор Алексей Мишкин, за да се подготви за игрите във Ванкувър 2010.

Още на Купа на Русия на 23 октомври 2009 година, ветеранът показва защо е считан за №1, като печели и кратката и волната програма, вземайки златния медал.

През следващата година той печели и първенството на Русия с 271,59 точки, като това е неговата 8 титла. През същата тази 2010 година, Плюшченко поставя нов рекорд по точки за кратката програма на Европейското първенство (91,30), а след това печели титлата за шести път в своята кариера.

По време на Олимпиадата във Ванкувър, руският фигурист чупи олимпийския рекорд със своята кратка програма и поставя новият с 90,85 точки. В интервюто след своето представяне той казва: „Без четворните скокове не можем да говорим за мъжко фигурно пързаляне. Аз ще правя четворни скокове при всяко мое участие. Вярвам, че това е бъдещето на този спорт. Четворните скокове са необходими, това е моето мнение.“ В крайното класиране той завършва на второто място с 256,36 точки, на 1,31 зад победителят Еван Лизачек. Във волната си програма той успешно се приземява при изпълнение на комбинация от четворен тулуп – троен тулуп, но пропуска да направи комбинация с двоен и като цяло техниката му се оказва по-слаба от тази на Лизачек, според някои от съдиите. Евгени не е напълно съгласен с тях, като леко критикува новата система за оценяване заявявайки, че тя не е лоша, но има нужна от по-нататъшно усъвършенстване. Той също така е разочарован, че руската федерация не го подкрепя за неговия протест.

Отнемане на състезателните права

На 28 юни 2010 година, от Международния кънки Съюз забраняват на Плюшченко да се състезава, тъй като той е участвал в 2 шоу програми без разрешението на Руската Федерация по фигурно пързаляне. Той има 21 дни за обжалване, но не се възползва от тази си възможност. В края на 2010 година участва в Откритото първенство на Япония и заема третото място, заявявайки желание за участие на олимпийските игри в Сочи през 2014 година.

През следващата година той е част от редица ледени шоута по целия свят, като през април 2011 изпраща писмо до президента на руската федерация по фигурно пързаляне Александър Горшков, търсейки възстановяване на своите права. Плюшченко заявява, че се надява забраната да не е отмъщение за неговата критика на съдийството по време на Олимпиадата. В крайна сметка тази забрана отпада, но той не успява да участва на Световното първенство през годината, тъй като не е имал време да се подготви за него.

Новото завръщане на ледената пързалка

През 2012 година Плюшченко се състезава на Европейското първенство, като това е първата негова проява след 2010 година. Мнозина са скептици за неговото представяне, но той ги опровергава, заставайки за седми път на върха. Така той става едва третият фигурист с такова постижение и първият от новата история на този спорт. Изпреварен е единствено от деветкратният европейски шампион Улрих Салчоу от Швеция (в периода от 1898 до 1913 година) и от Карл Шафер от Австрия с 8 титли (в периода от 1929 до 1936 година).

Въпреки огромните му проблеми с гърба, през 2012 година Плюшченко отново е шампион на Русия – за 10-ти път.

По време на Европейското първенство 2013, след кратката програма руският фигурист се оттегля заради прекалено силни болки в гърба, като се оказва, че е получил усложнение в своята дискова херния и това налага операция, при която е сменен един от гръбначните му дискове със синтетичен.

На 7 ноември 2013 година, Плюшченко се завръща на Волво Оупън Къп в Рига (Латвия) и отново печели златен медал. Така той покрива минималните изисквания за квота за Сочи 2014.

Получава покана да бъде един от знаменосците на Русия, но графика на състезанията не му позволяват да се възползва от оказаната му чест.

По време на Зимните олимпийски игри в Русия, Евгени Плюшченко участва в отборната надпревара, като помага на своя тим да спечели златните медали, с аванс от 10 точки пред сребърните медалисти от Канада. Това е вторият златен медал за фигуриста от Олимпиада и общо негов четвърти в кариерата му. Това е и първата титла за Русия в игрите, на които тя е домакин.

Малко след това, големият шампион обявява, че ще участва и в игрите в Южна Корея 2018, но получава шипове в гръбнака, налагащи нова операция, която почти сигурно го вади от състезанията... може би този път завинаги.

Плюшченко се надява да отвори своя школа по фигурно пързаляне след края на професионалната си кариера, в Санкт Петербург, градът в който той се е изградил като състезател.

 

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпорт