Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Воден спорт Екстремен каяк

Екстремен каяк

Екстремен каяк - изображение

Екстремен каяк е воден спорт, при който с помощта на каяк състезателите се спускат по буйни реки. Това е изключително екстремна дейност, заради опасността от удари в скали и постоянните опити за контрол върху лодката, която е подхвърляна от разпенените води.

История

Гребането по реки, езера и океани е съществувало още от каменната ера. Саловоете, катамараните, канутата и каяците еволюират в зависимост от нуждите и от околната среда на коренното население в различните части на света. Модерният каяк най-вероятно се е появил преди около 8 хиляди години по сибирската брегова линия, като той еволюира от отвореното кану, благодарение на алеутите и инуитите в затвореният вариант. Първите лодки е било трудно да потънат, тъй като са имали около себе си надути пикочни мехури от тюлени, с което са били лесни за управление дори и в най-екстремните реки.

Херодот (484-425 година пр.н.е) пише в своите пътеписи за лодки, с които е докарвана стока от Армения до Вавилон. Тези лодки са имали дървена рамка и са били покрити с животински кожи. В обратната посока лодките са били теглени от мулета.

Руснакът Григорий Иванович Лангсдорф споменава за лекотата и елегантността на управление на ескимоските каяци, по време на околосветското си пътуване през 1803-1807 година.

Шотландецът Джон Макгрегър е пътувал до Северна Америка през 1860 година и при връщането си в родината, той с вълнение разказва за ескимоските каяци. Веднага се заема с изграждането на 6 лодки, които са с тегло около 36 килограма. 6 години по-късно, той публикува своята книга „Хиляда мили в кануто на Роб Рой“, която жъне огромен успех. С индустриалната революция, много хора започват да се наслаждават на екстремното спускане по буйни потоци и реки, използвайки всевъзможни видове лодки.

  • През 1905 година, студентът по архитектура Алфред Хьорих от Германия изобретява сгъваем каяк, който нарича „фолбоут“. С него той изминава над 100000 километра по реки и езера.

  • През 1907 година, майсторът на лодки Алфред Клепер купува патента на Хьорих и подобрява твърдостта с добавяне на лостова система и започва производство. За пръв път хората от западната култура виждат подобна лодка с гребла, която им позволява да изследват невиждани каньони и диви речни корита. Дизайнът на лодката е изключително подходящ за всякакви пътувания, дори и в бурните речни потоци. Започването на Първата Световна Война обаче спира развитието на този тип каяк.

  • През 1920 година започва масовото практикуване на каякарството по реки и езера. През тази година е преоткрито и ескимоското преобръщане с кануто, от австриецът Еди Ханс Павлата.

  • В началото на тридесетте години, Уолтър Френц, Хърбърт Ритлингер и още няколко човека стават пионери и защитници на екстремният каяк, като започват да правят документални филми за спорта, а също така и да издават книги за него.

  • През 1933 година, след появата на Адолф Хитлер, клубовете по каякинг започват да се разпадат и като цяло започването на Втората Световна Война се оказва опустошителна за гребните спортове.

  • В периодът между 1946 и 1948 година, съюзниците постепенно вдигат забраната за използването на речните пътища в Германия и започва ново сформиране на клубове по каяк.

  • През 1952 година, Уолтър Френц публикува вдъхновяващата книга „Из каньоните на Европа“, която бързо набира голяма популярност. В нея се разказва за пътуванията на автора по реките в периода между двете световни войни, показвайки много екстремни спускания и снимки на красиви местности. Така той отново връща епохата, в която хората са пътували в различни държави, в търсенето на екстремното и красивото.

  • През 1955 година, в Щутгарт, Херберт Башин построява първото кану от полиестерни фибри. Въпреки много по-добрата маневреност и твърдостта на материала, обществото все още предпочитат да използват старите фолбоут, заради тяхната възможност за сгъване и по-лесно пренасяне. „Ледовете се стопяват“, когато автомобилите стават все по-масово явление и с тях лесно се тегли ремаркето с твърдият каяк.

  • В края на 60-те години спортният екстремен каяк, започнал съществуването си в Европа, се разпростира по целия свят. С това започва да се създава и екипировката за безопасност.

  • През 1973 година, Том Джонсън, състезател и треньор по екстремен каяк, проектира и предлага на пазара първият модел на кухата, пашкуловидна полиетиленова лодка. Тя се произвежда от смятаният за боклук преди това остатъчен материал от производството на неговата фирма. Тази на практика неразрушима лодка вече не трябва да бъде поправяна и поддържана по време и след спусканията по реките. Дори и скалистите бързеи вече не са никакъв проблем за новите каяци и така спортът става още по-екстремен.

Типове екстремен каяк

Съществуват пет подкатегории на този спорт:

Речно бягане

Това е най-съществената и изкусна форма на каяк. Останалите форми са се развили именно от речното бягане, в резултат на повишаване на нивата на трудност. Този подвид е комбиниране на способностите за гребане и уменията за навигиране в самата река. Важното тук е да се „преживее“ и почувства реката, заедно с нейните водопади, вълни, водовъртежи и други. Воденето на каяка се прави по много различен от нормалния начин. Не се използва толкова силата на греблата, а се търсят естествените сили на реката, като например вълните и други. Самите каяци са със сравнително голяма дължина (около 285 сантиметра) и не много широки (обикновено 63 сантиметра или малко повече). Така с нея се преминава много по-лесно и ефективно през бързеите и водовъртежите.

Крийкинг

Това е може би най-близката до речното бягане подкатегория, като тук има изключително много технични и бързи бързеи, обикновено достигащи до клас на трудност от 4 до 6. Крийкингът се прави обикновено по голям наклон на потоците (поне 19 метра на километър) и включва много завои, каменисти речни легла, опасни скали и много често водопади (някой от тях със страховита височина). Каякът използван за крийкинг обикновено е по-обемен и с по-заоблени нос и кърма, като така се предпазва самата лодка от вклиняване в процепите на скалите.

Слалом

Това е технична състезателна форма на каяка и е единствената, която е част от Олимпийската програма. Състезателите се опитват да достигнат от старта до финала за възможно най-кратко време, докато правилно преминават през вратите (серия от двойки пилони, окачени вертикално над реката). Обикновено се използват между 18 и 25 врати, които трябва да се преминат в последователен ред. Самото преминаване също има условия – зелените врати се прекосяват по течението на реката, докато червените срещу него и това налага завъртането на каяка и огромни усилия на състезателите. Събитията обикновено се правят в реки от степен на трудност между 2 и 4, като вратите трябва да се преминат бързо и чисто, без да докосват пилоните с тяло или с гребло (всеки допир се наказва с добавяне на 2 допълнителни секунди). При състезанията от ниво Про има изискване за дължина на каяка (по новите правила е 350 сантиметра), широчина и тегло, като той трябва да е направен от кевлар, фибростъкло или въглеродни влакна, за да бъде лек и да може да постига по-висока скорост. Пластмасовите каяци се използват в аматьорските състезания и от любителите на слалома.

Плейбоутинг

Тази дисциплина е известна още като родео или фрийстайл, като тя е по-гимнастическа и артистична разновидност на каяка. Обикновено се провежда на едно място в реката (най-често във водовъртеж или на място, където се образуват вълни), като се действа срещу динамичните сили на водата, за да се изпълнят различни маневри и трикове. Каяците за свободния стил имат относително малък обем на носа и на кърмата, което позволява на състезателите да ги потапят под вода с малко усилия. Някой от най-известните фрийсталър каякари са Ерик Джаксън, Питър Цонка, Стивън Райт и Джеймс Бебингтън.

Скърт

Този подвид на каяка включва използването на малки по обем лодки, с които се извършват специални движения в бурните води. Скъртът предшества и от основно значение за развитието на плейбоутинга. Самите лодки са дълги и плоски, с малък обем в цялата им дължина, като са направени от композитни материали. Каяците се правят според теглото на самият гребец, личните му предпочитания и телосложение. В някои от движенията, лодките биват потапяни почти изцяло, а в движението наречено „Мистерия“, дори и самият състезател остава под водата в рамките на до половин минута.

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпорт