Начало Спорт Спортна енциклопедия Спортни съоръжения Писти Индианаполис Мотор Спийдуей

Индианаполис Мотор Спийдуей

Индианаполис Мотор Спийдуей - изображение

Индианаполис Мотор Спийдуей е мотописта в САЩ, на която традиционно се провежда състезанието 500-те мили на Индианаполис (Инди 500), а също така и Гран При на САЩ във Формула 1. Тя е създадена през 1909 година и оригиналното и предназначение е да бъде писта, а не някакво друго съоръжение. Има капацитет от 257325 души, което я прави номер едно в света на спорта.

Основната писта е с дължина 4 километра и е с овална форма, като срещуположните и прави са успоредни. Те остават почти непроменени още от създаването на пистата.

През 1998 и 2000 година са направени допълнителни писти, които са във вътрешността на овала и използват неговата южна и западна част, но в останалата си части са с много завои и са предназначение за състезания като Формула 1 (дължината на тази писта е 4,192 метра), докато самия овал си остава за Инди 500.

През 2008 година се добавя допълнителна секция за състезания с мотори, която е с дължина от 4,218 метра. В резултат на реконструкциите, първоначалната площ на Индианаполис Мотор Спийдуей нараства от 1,3 квадратни километра на 2,3 км2. Тя е поставена в Националния регистър с исторически места през 1975 година, а през 1987 година е обявена за национална историческа забележителност. В световен мащаб, пистата си остава една от най-големите забележителности в света на моторните състезания.

Индианаполис Мотор Спийдуей е домакин и на сериите НАСКАР 400, а на първото състезание от Формула едно, по трибуните и на тревните площи е имало около 400000 души, което е рекорд за посещаемост на спортно събитие. През 2008 година, пистата става домакин и на Мото Гран При.

През 2006 година, с победата си тук, Михаел Шумахер прави рекорд за най-много победи в едно трите големи състезания провеждани на Индианаполис (НАСКАР, Ф1 и Инди 500). Ей Джей Фойт, Ал Ънсър и Рик Миърс са печелили Инди 500 по четири пъти, а Джеф Гордън е четирикратен победител в сериите НАСКАР 400. Все още няма пилот, който да е печелил трите състезания, но има такива, които са участвали в тях – Хуан Пабло Монтоя и Жак Вилньов. Монтоя е печелил Индианаполис 500, завършвал е четвърти в Гран При на САЩ от Формула 1 и втори в НАСКАР. Рекордьор по победи на тази писта е Джони Ейткен, но всички те са на овала през сезони 1909, 1910 и 1916.

До пистата е открита „Зала на славата“ и музей през 1956 година, а от 1929 година има и голф игрище.

История на ИМС

Бизнесменът от Индианаполис Карл Фишър предвижда изграждането на пистата през 1905 година, след като наблюдава състезания във Франция, където вижда, че Европа е доста по-напред във автомобилния дизайн и разработките от САЩ. Фишър започва да мисли за по-добър начин за тестването на нови автомобили, преди да бъдат доставени на потребителите. По това време, първите състезания са се правили на пистите за конни надбягвания и по пътищата. Карл Фишър забелязва колко опасни и неподходящи са импровизираните състезания за тестването на автомобилите. Също така, той излиза с аргумента, че потребителите не могат да оценят покупката си, тъй като те виждат за момент произведените автомобили, които бързо минават покрай тях по улиците на града. Затова, бизнесменът предлага да се изгради овална писта, която е с дължина 8 километра и с широчина 30-45 метра. При такава дължина, той смята че колите ще могат да бъдат тествани оптимално, а зрителите ще оценят възможностите им. Фишър е пресметнал, че при такава дължина на пистата, автомобилите можели да развият скорост от 190 километра в час.

През 1907 година той отива в Лондон, където оглежда как е направена овалната писта в Бруукланд и събира впечатления. При завръщането си казва, че Индианаполис трябва да се превърне в най-големият доставчик на автомобили и резервни части в света, а изграждането на голяма писта тук би дало огромен тласък на начинанието.

Фишър започва да търси подходящ парцел в близост до града, като отхвърля няколко предложения преди да попадне на фермата на Пресли, която била само на 8 километра от Индианаполис и с площ от 1,33 квадратни километра. През 1908 година, той успява да убеди тримата си партньори, Джеймс Алисън, Артър Нюби и Франк Уийлър, да се присъединят към закупуването на този имот, който е бил на стойност 72000 долара. Групата от четирима бизнесмени учредяват компанията Индианаполис Мотор Спийдуей през 1909 година на 20 март, която е с капитализация от 250000 долара, от които с по 75000 се включват Фишър и Алисън, а с по 50000 долара са Нюби и Уийлър.

Още със началото на строежа, Фишър намаля планираната дължина до 4 километра, за да остави място за трибуни. 500 работници, 300 мулета и много парни машини са ангажирани за оформянето на пистата. Повърхността се трамбова, след което върху нея се поставят 5 сантиметра чакъл, 5 сантиметра варовик, които се спояват с тартоид (разтвор от смоли и масла. Над тях се полага слой натрошени каменни люспи, които също са споени с тартоид. Окончателният горен слой е от натрошен чакъл. Работниците също така построяват десетки сгради, няколко моста и трибуни с 12000 места. Всички те са заградени с 8-метрова ограда, която е боядисана в бяло и зелено.

Първото състезание на пистата е с мотори, което е трябвало да се проведе в рамките на два дни, но поради това, че моторите се оказват не добре пригодени за тази настилка, то е прекратено още на първия ден, за да не се застрашава сигурността на пилотите.

В първите състезателни дни с автомобили се получават редица инциденти, като Луи Шевроле е временно заслепен, след като камък разбива очилата му, а се получават и редица катастрофи, някой от които с фатални последици, което води до забрана за ползването на пистата, докато не и се направят необходимите подобрения за увеличаване на сигурността. Нестабилността при автомобилите се дължи основно на самата настилка, тъй като смолата, която споява отделните слоеве започва да се топи при по-топло време и дори в завоите се получават коловози.

Фишър и партньорите му започват да търсят решение на проблема, но те не могат да почерпят опит от обществените пътища, тъй като тогава е имало само няколко километра, които са били с по-различна настилка. Направени са тестове с тухли, които се оказват успешни, затова само месец по-късно, пистата започва да се преправя с 10-килограмови тухли, които се поставят върху 5 сантиметрова възглавница от пясък, а фугите се пълнят с хоросан. Пет производителя доставят 3,2 милиона бройки. В същото време пред трибуните е изградена 85-сантиметрова бетонна стена, както и пред останалите места, където се събират зрителите. Последната поставена тухла на пистата е била направена от злато и тя е била поставена на специална церемония в чест на 100-годишнината на пистата през 2011 година от управителя на Индианаполис Мотор Спийдуей,  Томас Маршал. Днес са оставени 91 сантиметра от оригиналната настилка на старт – финалната права, където се виждат тухлите. Златната е точно в средата на тази ивица.

 Златната тухла на Индианаполис Мотор Спийдуей

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпорт