Начало Спорт Спортна енциклопедия Спортна теория По футбол Системи на игра във футбола – 4-2-3-1

Системи на игра във футбола – 4-2-3-1

Системи на игра във футбола – 4-2-3-1 - изображение

Система 4-2-3-1 е сред най-използваните в съвременния футбол и представлява вариант на старите схеми на игра. Тя е много ефективна и гъвкава атакуваща система, която се основава на четирима нападателя. Реално нападателят е един, но лявото и дясното крило, както и плеймейкъра са останалите трима атакуващи играча. Системата бързо може да прелива в 4-2-4, 3-4-3, 4-3-3 или 2-4-4, когато се налага да се окаже изключително силен натиск върху противниковата защита. Постоянната комуникация между играчите от отделните звена е ключова за успеха, а слабото място на тази схема на игра се крие в защитата, тъй като и четиримата играча са в една линия и лесно могат да бъдат преодолени с диагонални далечни подавания. Друг минус е и увличането на централните полузащитници и левия и десния бек в атаката, при което се оставят значителни празни пространства, които могат да бъдат използвани при контраатака.

Изисквания към отбора при система 4-2-3-1

Тимовете, използващи схемата трябва да притежават халфове, които имат много добри атакуващи умения.

Крайните бранители е задължително да бъдат в много добра аеробна форма, тъй като те също се включват постоянно в атаките, но в същото време трябва много бързо да се връщат в своите зони, при отнемане на топката от противника. Тъй като системата е зонална, това изисква постоянна визуална и вербална комуникация между играчите, за да се гарантира, че противниковите нападатели са покрити и няма да застрашат вратата на отбора.

Вътрешните халфове трябва да притежават добри дефанзивни умения, но също така е задължително да са добри стратези и да притежават много точно подаване на топката. Те трябва да могат да се позиционират много правилно на терена.

При тази схема активно се използват изкуствените засади, което налага бранителите да притежават изключително добър синхрон и почти автоматични механизми на взаимодействие.

При атака, атакуващите халфове и нападателя се налага да играят един на един със защитниците, така че те трябва да притежават добра техника, повратливост и скорост, а не на последно място добро центриране на топката и реализаторски умения. При загуба на топката, атакуващите халфове трябва веднага да се върнат в защита и да покрият атакуващите играчи в тяхната зона.

Едно от основните изисквания към отбора е той да притежава мислещи играчи, които да могат да вземат решение бързо и да импровизират.

Изисквания към треньорите при система на игра 4-2-3-1

Най-важното нещо е треньорите да разполагат с достатъчно време в предсезонната подготовка, за да се обърне внимание на ключовите елементи на играта. Акцентът се поставя върху задържането на играчите в собствените им зони и спирането на атакуващите играчи на противника. Много работа се изисква, за да се научат играчите да покриват зоните на съотборниците им, които се включват в атаката. На играчите, които оперират около страничните линии на игралното поле (външни защитници и полузащитници) трябва да им се обърне внимание в тренировките за издръжливост и скорост, въпреки че това се отнася и за останалите полеви играчи.

Стратегия при система 4-2-3-1

Тази схема е много ефективна при атака и е голямо предизвикателство за защитните линии на противника, заради четиримата атакуващи играчи, които са непредвидими в своето позициониране.

Слабостта на системата е преминаването в защита, особено при игра срещу отбор в схема 3-4-3. Най-големи трудности в средата на терена се изпитват при игра срещу система 3-5-2, най-вече при липса на подкрепа от атакуващите полузащитници.

Легенда:

  • З 1 и З 4 – външни защитници (ляв и десен бек)

  • З 2 и З 3 – централни защитници

  • П 1 и П 5 – крила

  • П 2 и П 3 – вътрешни халфове

  • П 4 – атакуващ полузащитник

  • Н 1 – нападател
Снимка Позициониране
pozicionirane-na-igrachite-pri-4-2-3-1

 Защитниците и халфовете покриват своите зони на игралното поле

З 1 и З 4 спират нападателите на противника ако те атакуват

по крилата, подпомагани от З 2 и З 3

З 2 и З 3 спират нападателите, които атакуват през центъра

П 1 и П 5 помагат на нападателя (Н 1),

а при загуба на позиция веднага се стремят да покрият

крилата на противника или външните защитници (бековете).

П 4 е плеймейкърът, като неговата роля е на втори

нападател, който атакува от по-задна позиция, има по-защитни

функции от Н 1

П 2 и П 3 имат организационни функции в средата на терена,

като те изнасят топката при атака и защитават централната

зона на терена в отбранителната част от играта

Н 1 е централният нападател, човекът от който се очаква да

бележи головете, като той е подкрепян от П 1 и П 5

 

Снимка  Подреждане в защита
zashtita

З 4 се опитва да спре припокритият от него полузащитник

З 3 осигурява подкрепа на З 4

З 2 маркира централния нападател

З 1 се фокусира върху действията на втория нападател на противника

П 5 следи за действията на идващия от задна позиция бек

П 2 и П 3 поемат централните полузащитници на противника

П 1 маркира единият външен полузащитник

Н 1 & П 4 покриват останалите трима защитници

 

Снимка Изнасяне на топката
izanasyane-na-topkata

П 5 трябва да бъде готов да тръгне бързо по

крилото и да очаква извеждащ пас

П 4 и Н 1 са готови да преминат през празните

пространства между защитниците

П 3 има за задача да подаде извеждащия пас

З 3 и З 4 подсигуряват полузащитника и му

осигуряват опция за връщане на топката

по-назад, ако той бъде атакуван от

противниковите играчи

З 4 има възможност да премине към З 3, П 3

или да пробие от дясно по фланга, като

той може да влезе в ролята на халф и да

центрира топката към наказателното поле

на другия отбор, където да търси открилите

се Н 1 или П 4

В зависимост от това, къде точно по терена се

намира играчът, той трябва да разполага с поне

3 опции за подаване на топката към свои

съотборници, като някой от тях трябва да идват

и да искат подаване към тях, а другите други да

тръгват напред и да търсят свободни пространства

за извеждащо подаване. За целта те трябва да се

движат повече, за да могат да се освободят от

маркиращите ги халфове и защитници на

другия тим.

 

 

Снимка Атака
atakuvashti-deystviya

Топката се разиграва в примерната

ситуация от П 5 (дясното крило)

П 5 има възможност да се надиграва

1 на 1 със защитника и да центрира

топката към наказателното поле или

Да подаде към нахлуващия от задна

позиция десен бек З 4, който в

последствие да се опита да я

центрира към Н 1 или П 4

 

Ако топката бъде върната към

централната зона на П 2, тогава

той има възможност да пусне

диагонално далечно подаване

към Н 1 или към нахлуващия през

празните пространства плеймейкър

П 4. П 2 също така може да избере

да подаде към включилите се в атаката

П 1 / З 1 или П 5 / З 4. И тук е от

изключителна важност да се открият

поне трима от съотборниците на играча

с топката, за да му осигурят опции за подаване

При атакуване по левият фланг,

схемата за атака е огледална на описаната

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЗдравни съветиЛюбопитноНормативни актовеСнимкиНовиниЛайфстайлИсторияТестовеХранене при...