Начало Спорт Спортна медицина Спортни травми и заболявания Травми на костите Счупване на глезен в спорта

Счупване на глезен в спорта

Счупване на глезен в спорта - изображение

Една от най-честите фрактури при спорт е счупването на глезена. Глезенната става свързва двете кости на подбедрицата (голям пищял и малък пищял) със скочната кост на ходилото и е най-натоварената става в човешкото тяло. При спортовете като футбол, баскетбол, волейбол, сноуборд, балет, ръгби, тенис и др., има чести падания и резки смени на посоката на движение, което е предпоставка за тежки навяхвания и фрактури в областта на глезена.

Какво представлява счупването на глезена?

При глезенните фрактури се получава счупване или пукване в долните части на големия и малкия пищял. Долната част на малкия пищял образува т. нар. вътрешен глезен, а долната част на големия пищял, съответно - външен глезен. Двете кости са свързани в долната си част със сухожилна връзка наречена - синдемоза. При счупване на глезена, в зависимост от тежестта и начина на получаване на травмата, може да бъде засегната едната или двете кости на подбедрицата.

В зависимост от вида на счупването глезенните счупвания могат да бъдат:

  • Фрактура на вътрешния глезен - засяга се малкия пищял
  • Фрактура на външния глезен - засяга се големия пищял
  • Едновременно и на двата глезена (бималеоларна фрактура) - засягат се и двете пищялни кости
  • Счупване и на двата глезена в комбинация със задния ръб на ставната повърхност на големия пищял (трималеоларна фрактура) -  има две счупвания на тибията и едно на фибулата.

Много често в практиката си лекарите ортопеди използват класификацията на Вебер (Weber), където фрактурите на глезена се разделят според нивото на счупване на малкия пищял спрямо синдемозата.

Класификация на Вебер

  • Вебер тип А - външния глезен е счупен под синдемозата
  • Вебер тип B - външния глезен е счупен на нивото на синдемозата
  • Вебер тип C -  външния глезен е счупен под синдемозата

Какви са причините за счупване на глезена?

Най-честия механизъм на счупване на глезена е рязкото и прекомерно усукване на ходилото или падане от високо върху крака. В спорта счупване на глезен се случва най-често при стъпване на криво, приземяване върху изкривено ходило или директен удар от друг играч в областта на подбедрицата. Ако силата на травмата е малка се получава само разтежение на връзките и навяхване, а при по-голяма сила се отчупват и части от костите. Този тип спортна травма е характерен за спортовете свързани със скачане и бягане, зимните и моторните спортове.

Симптоми при счупване на глезена

Счупването на глезена първоначално е свързано с остра, прерязваш болка, като много често се чува и изпукване или изхрущяване. В последствие глезенът бързо отича и се появява кръвонасядане. В зависимост тежестта на травмата може да има явна деформация на глезена и пълно или частично изкълчване. Патологичната подвижност в глезенната става говори за тежка фрактура с разместване на костните фрагменти. Когато има частично или пълно изкълчване на глезена, се прави наместване, след което се продължава със съответното лечение.
При по-леките травми е трудно да прецени дали има счупване или се касае за навяхване на глезена. В тези случаи се затруднява поставянето на точна диагноза и се следи за задълбочаване на симптомите. Значителен вътреставен излив е един от признаците, показващ евентуална скрита фрактура.

Диагностика при счупване на глезена

За диагностиката най-голямо значение има рентгенографското изследване в три проекции. В по-редки случаи може да се наложи използването на компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, ехография и др. При затруднения с диагностиката се препоръчва да се направи снимка и на двата глезена.
В някои случаи счупването може да е скрито и да не се вижда на рентгенографията, което налага повтарянето на изследването след 7-10 дни, ако симптомите продължават.

Лечение на счупване на глезена

Лечението се определя спрямо тежестта и типа на счупването. При стабилни фрактури, при които няма разместване на фрагментите, се поставя гипс или отреза за период от 6-8 седмици. В случаите, когато счупването е по-тежко или фрагментите са разместени, се преминава към оперативно лечение. Това дали да се предприеме оперативно лечение се преценя от лекаря ортопед-травматолог, спрямо конкретния случай.

Оперативно лечение

Методът на оперативно лечение се определя спрямо типа на фрактурата и тежестта й. За задържането на нестабилните фрагменти се използват хирургични плаки, винтове, пирони и др.

Оперативно лечение се прилага при:

  • нестабилни фрактури и разместване на фрагментите
  • при фрактури с нарушаване на целостта на кожата (открити)
  • при неуспешно задържане на фрагментите с консервативно лечение
  • при тежки трималеоларни фрактури

Независимо дали се касае за консервативни или оперативно лечение, след първоначалното мерки за лечение се прилага пълна рехабилитационна програма.

Повече за рахабилитацията може да прочетете в статията: Възстановяване след фрактура на глезена при спортисти.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЗдравни съветиЛеченияЛюбопитноАлтернативна медицинаИнтервютаМедицински изследванияНовиниКлинични пътекиБотаникаИсторияХранене при...ЛайфстайлРецептиЕ-тата в хранитеСпециалистиОрганизацииЗаведенияНормативни актовеАнкети