Начало Спорт Спортна енциклопедия Класации и рекорди Топ 10 на новобранците в професионалния културизъм

Топ 10 на новобранците в професионалния културизъм

Топ 10 на новобранците в професионалния културизъм - изображение

Да се направи силно първо впечатление в професионалния културизъм е едно от най-трудните неща. Всяка година много новобранци се присъединяват към професионалната лига IFBB, като те имат огромно самочувствие, след постигнатите от тях успехи на аматьорската сцена. В момента, в който те се изправят срещу старите състезатели от тази лига, очакванията им рязко се променят. Просто самите те виждат, че ветераните ги превъзхождат във всяко едно отношение и за да достигнат до тяхното ниво, ще трябва да почакат (и да тренират) дълго време. Въпреки това, има и изключения. Има новобранци, макар и малко, които са печелили трофей още през първата си година при професионалистите. През последните 20 години конкуренцията е толкова жестока, че едва двама от младоците са успявали да постигнат триумф. Ето топ 10 на най-добрите дебюти в историята на професионалният бодибилдинг:

10 Мамду Елсбиай, 2013 година

                  mamdouh-elssbiay

Никое друго „мускулесто чудовище“ не е правило толкова силно впечатление в Ню Йорк, от ерата на Кинг Конг. Още при стъпването си на професионалната сцена през май 2013 година, 130-килограмовият Елсбиай вкара в шок света на културизма. След победата си в Манхатън, очакванията за неговото представяне на Мистър Олимпия се повишават значително, въпреки че е абсолютен новобранец. В най-престижният конкурс той завършва на осмо място, с което се превръща в новоизгряващата звезда на световният културизъм. Единственият бодибилдър, който в първата си година е постигал по-добро класиране от Мамду е Крис Кормиер, който завърши 6-ти през 1994 година. За начинаещите е голяма рядкост самото класиране на Мистър Олимпия, а Елсбиай се нарежда сред 10-те най-добри състезатели в света само 5 месеца след своя дебют на професионалната сцена.

9 Портър Котрел, 1992 година

porter-cottrell

Котрел е може би най-слабо познатото име в тази класация. Състезава се в 90-те години, когато мускулатурата на културистите расте като „гъба след дъжд“, но той е като спомен от 80-те, когато атлетите са били много по-леки. Висок е 170 сантиметра и тежи само 88 килограма, но печели състезанията с изключителен естетичен баланс и пропорции на тялото и разбира се, с достатъчна плътност на мускулатурата. През 1991 година губи от №2 в настоящия лист, Кевин Леврон. Котрел побеждава всички останали новобранци цели 5 пъти през 1992 година. През същата тази година побеждава Леврон веднъж и четири пъти му е подгласник.

През 1993 година се връща още по-амбициран и печели всичките 3 състезания, на които участва. Стандартите за размери обаче започват да се променят в следващите години и пожарникарят от Кентъки никога повече не успява да спечели състезание, след успешните си 2 сезона на професионалната сцена. Оттегля се от културизма през 1999 година, като най-доброто му постижение на Мистър Олимпия е осмо място.

8 Фил Хийт

Fil-hiyt

Още при дебюта си през 2006 година, Хийт всява паника у конкурентите си със своята огромна маса и изключително детайлизирани мускули. От тук нататък той започва да печели редица престижни надпревари, като Арнолд Класик например, но върхът в кариерата му до момента е спечелването на Мистър Олимпия – и то не един път, а четири поредни след 2010 година. Това със сигурност е най-впечатляващият новобранец през последните 10 години.

7 Майк Франсоа

michael-francois

Неговият рекорд може би никога няма да бъде свален от върха... той е за поредни победи в дебютния сезон. През последните 36 години само 16 мъже да печелили състезание в техният първи сезон като професионалисти. Само 5 от тях са били победители още във второто си качване на сцената, a само 1 е продължил своята печеливша серия. Майк Франсоа се класира на първо място във всички състезания през 1994 година, а неговата серия продължава и в първите две състезания за следващата година, едно от които е Арнолд Класик. Интересното е, че след тези победи, културистът не печели нито едно от следващите си състезания, затова и остава само на седмото място. В трите си опита за покоряване на върха в Мистър Олимпия, той нито веднъж не успява да се класира по-напред от шестото място. Оттегля се от професионалния спорт през 1997 година, тъй като страда от колит.

6 Майк Менцер, 1979 година

mike-mentzer

Той не само печели състезание в първият си сезон в професионалния бодибилдинг, но става победител в тежката категория на Мистър Олимпия. В генералното класиране на най-престижният турнир по културизъм завършва на второ място, след Франк Зейн. Поради този факт, той се утвърждава в очите на феновете като №2 в света към момента. Това за специалистите не е така, тъй като те виждат, че в следващите 5 състезания за 1979 година, той завършва втори и трети. Четиримата мъже, които го побеждават са участници в леката категория на Мистър Олимпия, те са под 90 килограма, но всички продължават да доминират в света на културизма и след тези постигнати победи. За всички разбиращи от спорта е ясно, че за по-тежките бодибилдъри е по-лесно да спечелят състезание от по-леките, а щом той не успява, значи класата му не е достатъчна. През 1980 година завършва на пето място на Мистър Олимпия и спира да участва в този конкурс. Менцер умира през 2001 година, оставяйки много специалисти да се чудят колко велик е могъл да бъде, ако е продължил да се конкурира в най-голямото състезание в професионалния културизъм.

5 Рич Гаспари, 1985 година

rich-gaspari

Само Арнолд Шварценегер, който завърши на второ място на Мистър Олимпия още на 22 години и след това спечели конкурса на 23 има по-добро представяне в младите си години от Рич Гаспари. Появата на 22-годишният мъж през 1985 година е шокираща. Той е познато име, тъй като печели в предходния сезон титлите на Националния шампионат на САЩ и от Световното първенство в леката категория, но при дебюта му при професионалистите той се появява с изцяло нова физика – с много по-плътни мускули, които са изключително ясно дефинирани по всички стандарти. През годината той достига до третото място на Мистър Олимпия, като пред него са само Лий Хейни и Албърт Беклес.

Гаспари е на второто място на Олимпията през следващите 3 години. В нито 1 от следващите 16 състезания той не завършва по-ниско от второ място, а в цели 9 става шампион. И всичко това още преди да отпразнува 26-тият си рожден ден.

Въпреки, че не печели най-престижната титла в културизма, Гаспари трансформира своята физика така, че прави революция в стандартите за състезание по културизъм (негов патент е набраздената мускулатура на седалищните мускули).

4 Винс Тейлър, 1989 година

vince-taylor

9 от културистите в тази класация са направили своите дебюти в 20-те си години, но Тейлър е изключение... Той е на 32 години, когато се включва при професионалистите и печели първото си състезание. През следващата година (1990), той се нарежда на трето място в конкурса Мистър Олимпия, побеждавайки някои от най-великите културисти в тази ера, включително Рич Гаспари (завършил на второ място в предните 3 години) и Мохамед Беназиза (спечелил 6 професионални състезания през следващата година).

Тейлър има огромни ръце, но той впечатлява съдиите с красиво очертаните линии на тялото си и майсторското позиране. Превръща се в последният голям културист от 80-те години и въпреки, че през следващите 20 години мускулната маса се превърна в стандарт, той продължава да доказва, че формата в повечето случаи е по-важна от размера.

3 Лий Хейни, 1983 година

lee-haney

След като доминира на аматьорската сцена през 1982 година, спечелвайки както националния шампионат на САЩ, така и Световното първенство, през 1983 година всички погледи са вперени в 23-годишният феномен. И той оправдава очакванията, печелейки титлите в първите си качвания на професионалната сцена. Остава на трето място в дебюта си на Мистър Олимпия, но по-впечатляващите неща от него предстоят. От 1984 до 1991 година, той е неизменният носител на статуетката Сандоу (получавана от победителят на Олимпията), като оформя най-дългата серия на доминиране в историята на бодибилдинга (изравнена през 2005 година от друга легенда – Рони Колман). След първата си година, Хейни никога не усеща вкуса на загубата до пенсионирането си.

2 Кевин Леврон, 1992 година

Kevin-Levron

Въз основа на третото място в дебюта си на Чикаго Про (където на първо място е №9 в списъка Портър Котрел), никой не би си помислил, че Леврон ще се изкачи на толкова високо място в настоящата класация. Но, през останалата част от 1992 година, той е бил победен единствено от Дориан Йейтс (който печели първата от 6-те си поредни статуетки Сандоу). По време на Нощта на шампионите, Кевин побеждава Портър Котрел.

В своята професионална кариера, Леврон печели 18 професионални състезания и завършва на второто място на Мистър Олимпия 3 пъти. Ето защо го наричат Некоронованият крал на Мистър Олимпия“. През дебютният си сезон в 1992 година, той се утвърждава като вторият най-добър културист в света. Кевин Леврон обаче тогава не знае, че още от следващата година ще бъде изместен от тази позиция.

1 Флекс Уилър

flex-wheeler

В случай, че някой ден някой спечели Мистър Олимпия още в първата си година като професионалист, то тогава Уилър ще бъде изместен от върха. Флекс - новобранецът на годината за всички времена. Нека да започна с факта, че при дебюта си на 27 години, той веднага спечели престижните състезания Ironman Pro и Арнолд Класик. Легендите Лий Лабрада и Винс Тейлър са негови подгласници и в двете качвания на сцената. В първата си надпревара за трофея Сандоу, Уилър се класира на второто място след Йейтс, оставяйки след себе си големи имена като Кевин Леврон, Лабрада и Шон Рей.

През следващото десетилетие той печели 13 професионални титли и 2 пъти заема второто място на Мистър Олимпия, с което затвърждава първоначалното впечатление.

 

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСнимкиЛюбопитноХранене при...Лайфстайл