Начало Спорт Спортна медицина Спортни травми и заболявания Травми на ставите Травма на метакарпофалангеалните стави при спортисти (нараняване на кокалчетата на ръката)

Травма на метакарпофалангеалните стави при спортисти (нараняване на кокалчетата на ръката)

Травма на метакарпофалангеалните стави при спортисти (нараняване на кокалчетата на ръката) - изображение

Много често в бойните спортове се получават травми в областта на метакарпофалангеалните стави, познати още като нараняване на кокалчетата на ръката. Те се срещат най-често в спортовете като бокс, кикбокс, карате и се характеризират както с външни наранявания, така и с увреда на подлежащите тъкани - сухожилия, връзки и ставна капсула.

Какво представлява травмата на метакарпофалангеалните стави и как се получава?

При сгъване на ръката в юмрук, в горната й част се образуват характерни костни издатини, наричани популярно "кокалчетата". Те се образуват от главите на метакарпалните кости (костите на дланта), които се свърват ставно с пръстите на ръката, а самите стави се наричат метакарпофалангеални. Поради това че с тази повърхност на юмрука се извършват удари в бойните спортове, много често тя се наранява и травмира, като най-често се засягат ставите на показалеца и средния пръст. В зависимост от степента на травмата могат да са налице рани, контузии, кръвоизливи, разкъсване на връзки и ставна капсула.
Изместено екстензорно сухожилие

Много често при травма на метакарпофалангеалните стави се разкъсва тъканта придържаща сухожилието разгъващо съответния пръст. В западната литература това състояние се нарича boxer's knuckle (боксьорско кокалче) и е свързано най-често с болка и изместване на сухожилието разгъващо средния пръст. Разкъсването на тъканта придържаща сухожилието може да се получи и на по-късен етап, вследствие на възпалителен процес в областта на ставата. Най-честата причина за травмата в областта на метакарпофалангеалните стави при спортисти са директните удари, характерни за спортове като бокса. При не спортисти тази травма се получава при удар в стена или друг твърд предмет.

Симптоми при травма на метакарпофалангеалните стави

Симптомите са свързани със степента на увредата и засегнатите структури. При по-леките случаи няма разкъсване на ставната капсула, а само контузия на ставата и симптомите са свързани най-вече с болка, оток и зачервяване. В по-тежките може да има разкъсване на връзки и ставната капсула, което да е свързано нарушаване на биомеханиката и движенията на пръстите.

Най-чести симптоми

  • Болка в областта на метакарпофалангеалните стави
  • Подуване, зачервяване и кръвоизлив на мястото на увредата
  • Затруднено разгъване на пръстите
  • Изместване на екстензорното сухожилието при разгъване на пръстите

Диагностика при травма на метакарпофалангеалните стави

Диагностицирането на травмата на метакарпофалангеалните стави е на базата на клиничните симптоми и рентгенографското изследване. При прегледа се установява наличието на мекотъканни увреди като контузия, навяхване, разкъсване на ставни връзки и капсула, а рентгеновата снимка показва евентуални фрактури. Много често при боксьорите травмата на метакарпофалангеалните стави е съчетана с фрактура на втората или третата метакарпални кости.

Лечение при травма на метакарпофалангеалните стави

При остра травма в областта на метакарпалните стави, първоначално е добре да се постави торбичка лед увита в кърпа, върху горната част на китките, за 10-15 мин., няколко пъти дневно. Крайникът е добре да се държи на по-високо от нивото на сърцето, за да се намали отокът, а при наличието на открити рани те да се почистят и ръката да се превърже. За болката и намаляване на възпалението могат да се предпишат нестероидни противовъзпалителни средства.
Ако прегледът покаже, че няма сериозни травми и разкъсвания на връзки, се предприема консервативно лечение, което е свързвано с временно имобилизиране на ръката за период от няколко седмици и възстановителни процедури. Имобилизацията може да се направи чрез ортеза или тейп, с цел при рехабилитационните процедури те да се свалят.
При наличие на увреда на връзки и изместване на сухожилието при разгъване на пръстите, най-често в спорта се предприема оперативно лечение. То цели възстановяване на тъканите придържащи сухожилието на мястото му и впоследствие възвръщане на пълния обем на движение. След операцията по възстановяване, ръката се имобилизира и поставя в ортеза или шина, с цел избягване на травми.

Рехабилитация и възстановяване

Независимо дали се предприема консервативно или оперативно лечение, е нужно да се направят рехабилитационни процедури с цел пълното и бързо възстановяване. В началото се използват упражнения целящи поддържане на обема на движение в областта на ръката, като впоследствие се работи за възстановяване на пълния обем. От физиотерапевтичните процедури могат да се използват ултразвукова терапия, криотерапия, топлинни процедури, балнеолечение и др. Обикновено пълно възстановяване на обема на движение се постига до след 4 месеца след травмата.

Профилактика на травми на метакарпофалангеалните стави

За профилактиката на подобни травми, трябва да се обърне особено внимание на техниката на удар, начина на тренировка и предпазните средства. При боксьорите от голяма важност е правилното поставяне на предпазните бинтове на ръцете, качествените боксьорските ръкавици и постоянния лекарски контрол. Важно е да се тренира винаги с предпазна екипировка и да следи за точното изпълнение на техниката на удар. За предотвратяването на наранявания се използват специални силиконови протектори за външната и вътрешната част на ръката, които целят омекотяването на удара и намаляване на прекомерното свиване на пръстите.

Още по темата:

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЗдравни съветиЛюбопитноСпециалистиМедицински изследванияЗаведенияЛеченияНовиниЛайфстайлБотаникаАнкетиОрганизацииИсторияКлинични пътекиНормативни актовеИнтервютаХранене при...СнимкиАлтернативна медицина