Начало Спорт Спортен дух Спортна мотивация и вдъхновение Кристиян Христов - Автомобилният състезател, който няма шофьорска книжка

Кристиян Христов - Автомобилният състезател, който няма шофьорска книжка

Кристиян Христов - Автомобилният състезател, който няма шофьорска книжка  - изображение

Днес ще ви срещнем с един вдъхновяващ млад човек – Кристиян Христов. Ученик в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ - Стара Загора, на пръв поглед не се различава от момчетата на неговата възраст... Но тук свършва приликата. Той се е отдал на един много тежък спорт, както във физическия смисъл, така и във финансов – автомобилизъм.

Кристиян е най-големият български талант, който направи своя дебют в първи кръг на Български шампионат на затворен маршрут за 2018 година, в клас до 1600 кубически сантиметра, серия Спорт, със своя Хонда Сивик. Още в първото си състезание той влезе в зоната на точките – десето място, в конкуренцията на по-големите батковци в шампионата. Предстоят му още много предизвикателства през тази година, първото от което е в Хасково, следват Русе, Серес, писта Дракон (Калояново) и Стара Загора, където младият пилот е амбициран да покаже най-доброто от себе си и да зарадва своите съграждани.

Кристиян Христов не е непознато име в средите на моторните спортове в България, той не се появява от нищото, участието му в пистовия шампионат на България не е изненада за онези, които следят развитието на младите пилоти в страната. Кариерата му започва в картинг шампионата в клас Ротакс Джуниър и е шампион на България и носител на Купата на Румъния, а има и престижното четвърто място на английска земя и то на мокра настилка. Така, преходът към пистовия шампионат е плавен и без особени сътресения. Христов получава лиценз за състезател в началото на 2018 година и само след няколко месеца вече участва в надпреварите.

Кристиян Христов - автомобилизъм

Срещнахме се с него след първото му състезание на пистата в Бургас и си поговорихме за трудностите с финансирането на кариерата му и мотивацията, която го кара да си пробива път все по-нагоре в този тежък спорт.

Фрамар Спорт: Крис, от колко време се състезаваш и кой те запали по автомобилния спорт?

Кристиян Христов: Още от малък съм запален по автомобилите и състезанията с тях, като тази страст ми е наследство от баща ми. Той винаги е харесвал автомобилния спорт, но не е имал възможността да седне в състезателен автомобил. Едно лято бях при баща ми в Англия и често ходехме да се състезаваме с картинги, след което чичо ми видя, че това нещо е в кръвта ми и ме записа в местна академия. Още в първия ден, в който провеждахме тестове направих най-добро време, а в първото ми състезание завърших четвърти на мокро, което бе доста престижно предвид дебюта ми. След като си дойдох в България наехме професионален картинг и така започна моята кариера. Не след дълго баща ми ми купи мой картинг и започнах да се състезавам редовно в шампионата на страната. Станах шампион в България, а след това взех и Купата на Румъния.

Фрамар Спорт: След тези титли, лесно ли се реши да преминеш в автомобилния пистов шампионат?

Кристиян Христов: Да, решението ни бе продиктувано основно от факта, че тук средата е по-добра... Имам предвид, че разходите за поддръжката на автомобила са по-поносими, медиите отразяват състезанията и така популярността е по-голяма. Така има по-голям шанс да си намеря спонсори, които да ми помогнат да се развиваме, както аз, така и моя автомобил, тъй като до момента единствено моите родители ми помагат с финансирането.

Имах предложение да участвам в шампионата на Формула 4, но засега не мога да си го позволя, тъй като таксата за включване е 100000 евро, която без спонсори няма как да осигуря. Предложението е безсрочно, то е за участие в Купата на Източна Азия, и ако в бъдеще успея да набавя тези пари, имам гаранцията от шефа на Формула 4, че веднага се включвам в надпреварите.

Фрамар Спорт: Кажи ни малко повече за автомобила ти, от кога го имаш и с какви параметри и подобрения е!

Кристиян Христов: Имам този автомобил от началото на 2018 година, Honda Civic шеста генерация, произведен 1998 година. От тогава са и моите първи тренировки на пистов автомобил, като постепенно ще се опитаме да я развиваме, като всичко отново зависи от финансите ни. До момента сме сменили оригиналните стъкла с олекотена слюда, сложили сме клетка и по-големи спирачни дискове, сменили сме колекторите и леко сме подобрили окачването, но може да се настройва само по височина. С още малко доработки може да се участва и в планинските състезания. Предстои подмяна на предния и задния капак с такива от епоксидна смола, както и вратите с по-леки, за да свалим теглото на автомобила, с което да го направим доста по-бърз, тъй като сега е прекалено тежък – 970 килограма, при позволени в класа 850. След това смятам да сменим и тавана с карбонов, както и джантите с по-леки, тъй като тези са по 9 килограма, а има такива по 6. След тези промени, може би теглото ще падне с около 100 килогарама и при наличните 170 конски сили на двигателя и около 130-140 на гумите, отношението на тегло към конска сила ще стане значително по-добро. За момента е това, все още по двигателя не сме правили нищо, тъй като все още търсим по-скоро издръжливостта му. Ако го форсираме, може да не издържи цяло състезание, тъй като пружините и клапаните са си нормални, а не рейсингови и има опасност да се ударят клапаните в буталата и двигателя се чупи, така че засега се въздържаме.


Фрамар Спорт: Как гледаха на твоето появяване в Бургас по-големите състезатели? Имаха ли по-специално отношение към теб, понеже си най-младият?

Кристиян Христов: Не, по-специално внимание нямаше, понеже повечето от тях не знаеха, че съм толкова малък. Имаше и такива, които дойдоха и ме поздравиха за куража да се включа в шампионата при мъжете, говорихме за коли, дадоха ми много съвети и ме питаха къде съм карал преди това. Може би в следващите състезания ще стана по-разпознаваемо лице.

Фрамар Спорт: Не е ли парадокс факта, че вече можеш да се състезаваш в пистовия шампионат, а нямаш шофьорска книжка и не можеш да управляваш автомобил по улиците?

Кристиян Христов: Да, така е, просто законите в България са такива, от 16 годишен мога да се състезавам, имам лиценз за пистовия шампионат, но докато не навърша 18 години, не мога да се явя на изпит за книжка. Малко е неприятно, тъй като ежедневното управление на автомобил би ми помогнало в изграждането ми и като пилот, понеже сега тренирам само когато отидем на пистата.

Нямам търпение да изкарам шофьорските курсове и да се явя на изпита, но това може да стане чак есента на следващата година. Това, че съм пилот не ми дава предимство пред останалите младежи на моята възраст.

В правилника за състезанията пише, че трябва да имаш 18 навършени години, за да участваш, но се прави изключение за картингисти, които са доказани имена и имат нотариално заверено разрешение от своите родители. Аз, като шампион на България, се възползвах от тази точка в правилника.

Фрамар Спорт: Как гледат родителите ти на тази твоя страст, предвид големия риск, който съществува?

Кристиян Христов: Майка ми е по-притеснителната от двамата, доста се беше стреснала, когато на пистата в Бургас, точно пред мен стана катастрофа на един от завоите и единия автомобил се обърна по таван. Но иначе ме подкрепят много, не само майка ми и баща ми, а и баба и дядо, радват се на успехите ми, особено баща ми, той е особено щастлив от развитието ми. В мое лице той реализира своята мечта да се състезава.

Фрамар Спорт: Какво ти е мнението за уличните гонки и „състезателите“ на улицата?

Кристиян Христов: В Стара Загора има много такива „състезатели“, да не говорим в цялата страна. Те се мислят за „велики“, но реално нищо не доказват с тези рискови действия. Ако имаш какво да покажеш, има си писта за целта, отиваш и караш. Но по мое мнение, те нямат никакви шансове там, нито са достатъчно подготвени, нито автомобилите им са пригодени за състезания. Много често оправданията им са, че няма достатъчно писти в България, където да карат. Реално е така, единствената лицензирана писта е Дракон в Калояново, но и 100 писти да има, нещата няма да се променят, просто нещата опират до манталитет. Нужно е да се въведат повече правила, но да се следи спазването им, да има повече полицейски патрули, повече камери.

Например, в Англия по магистралите има камери на всеки километър. Те снимат и смятат средната скорост на всеки автомобил и ако временно вдигнете повече от позволените 120 километра, например за изпреварване, те няма да те снимат, но ако поддържаш по-висока скорост през повече от 2-3 камери, тогава снимката ще бъде факт, а глобите са доста солени. Има го измислено в световен мащаб, не е нужно тук ние да измисляме топлата вода, нужно е единствено желание да се приложи на местна почва.

Ако тези улични състезатели имат желание, шофирането на писта Дракон не е толкова скъпо, 30 лева за половин ден, 50 за цял. А безопасността там е на много високо ниво, без риск да се удари пешеходец или друг автомобил. Някои ходят, но това не е масова практика сред тези хора. Надявам се в бъдеще това да се промени, все пак имаме по един живот и няма смисъл да го губим или да проваляме живота на някой друг участник в движението. Надявам се всички, които сядат зад волана да го осъзнаят.


Фрамар Спорт: И ние също се надяваме всички водачи да сядат отговорно зад волана, знаейки, че не са сами на пътя!

Автор: Костадин Йочев

Фотограф: Пламен Георгиев

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортОбразованиеСпорт и туризъмСнимкиЗдравни съвети