Боулс

Боулс е един от по-непознатите спортове в България, в който целта е да се търкаля изкривена топка, така че тя да спре в близост до по-малка бяла топка, наречена „Джак“. Теренът може да бъде равен, с възвишение или неравен. Обикновено се играе на открито, но може да се практикува и на закрито, в зали в които има изкуствена трева.

История на спорта

Има сигурни доказателства, че през 13-ти век хората са практикували боулс, а за това, че този спорт е съществувал и през 12-ти век има само предположения. Уилям Фицстивън, който е написал биографията на Томас Бекет, дава графична скица на Лондон от края на ХІІ век и описва забавленията на младите мъже през лятото. Такива са били скачането, стрелбата, борбата, хвърляне на копие и jactu lapidum, което от латински означава хвърляне на камъни. Именно последното навежда на мисълта, че това е именно боулс. Някой учени обаче се опитват да оборят тази теза, като те заявяват, че това е по-скоро ранният вариант на тласкане на гюле. Безспорен е фактът, че елементарната форма на боулс се появава през ХІІІ век, тъй като в някой от книгите в Кралската библиотека са открити скици, които изобразяват двама играчи в Уиндзор, които упражняват вариант на боулс. Тогава обаче „Джак“ не е малка бяла топка, а има форма на конус. Най-старият и все още използван грийн за боулс е Саутхемптън Олд Боулинг Грийн, който е от 1299 година.

В друг ръкопис от същият век се вижда доста по-груба рисунка, но тя много по-точно показва играта на боулс, тъй като ясно се забелязват три несъразмерни топки и „джак“. Във втората картина се вижда единият играч прави жестове, с които сякаш се опитва да накара топката да падне в близост до бялата топка, а в третата картина е изобразен играч, който е в момент на хвърляне на топката. В тези най-ранни примери се вижда, че за разлика от днес, играчите разполагат само с една топка.

Боулс попада в крайна сметка под забраната на краля и на парламента, тъй като популярността му започва да застрашава стрелбата с лък, която всеки един поданик на страната трябва да практикува, тъй като това е от полза при мобилизацията за война. По-късно, след изобретяването на барута и пушките, забраната за практикуването на боулс не отпада. Едва през 1455 година, вероятно за да се намали напрежението и да се потърси начин за успокояване на народа, краля разрешава да се изградят игрища за боулс и за някой от другите забранени спортове, като около тях се построяват и пъбове.

Самото наименование „Боулс“ за пръв път започва да се използва през 1511 година, когато крал Хенри VІІІ отново издава указ за забраняване на някой игри, който действа до 1845 година, когато се позволява те да се практикуват, но само по време на коледните празници. И тук нещата не са без надзор, като на дърводелците, работниците, чираците и слугите се разрешава да играят само под строгия поглед на господаря им. Освен това, практикуването на боулс може да става само в собствения двор, в противен случай се налага глоба. Всеки, който иска да притежава собствен грийн е трябвало да плаща годишна такса в размер на 100 лири.

През 1864 година, Уилям Уолъс Мичъл, който е търговец на памук от Глазгоу, публикува своето „Ръководство за игра на боулс“. Това е основата на съвременната игра.

Играта

Боулс се практикува на добре окосена трева (грийн) или на синтетична такава. Полето е оградено от нисък бордюр, след който следва един вид улей или канавка. В най-опростеният вариант играят двама състезатели (боулъри), които започват с теглене на жребий, кой ще започне пръв с хвърляне на джака, който в последствие служи за мишена. След това всеки от играчите започва да хвърля своите топки към към него, от място което е обозначено с поставен малък килим. Целта е топките да достигнат възможно най-близо до джака, но това не е толкова лесно, тъй като те се хвърлят с търкаляне и тъй като не са идеални сфери, а са скосени в две от срещуположните им страни, движението им е по-скоро парабола, отколкото права линия. Попадналата в канавката топка не се зачита (обявява се за „мъртва“), дори да бъде непосредствена близост до малката бяла топка, освен в случая, в който тя е докоснала джака по време на нейното движение. При такова положение, ако и двете топки (джака и голямата топка) попаднат в канавката, те остават в игра, а техните места в улея се отбелязват върху задната му стена, за да се вижда от играчите в останалата част от играта.

Джакът и топките в непосредствена близост около него се наричат „Глава“ и именно те дават точките на играчите. Точките се пресмятат, след като всеки играч е хвърлил всички свои топки. При сингъл и двойките се използват по четири топки, при отборите с трима състезатели се хвърлят по 3 топка, а при четворките - по 2. Гледат се всички топки в близост до джака, като в случай че опонентите имат например по 1 топка то те се зануляват и играта се обявава за равна. При предимство за единия, например 2 на 1, резултата 1, тъй като останалите 1-1 топки се елиминират.

Грийнът може да бъде в различни форми и размери, да бъде бърз или бавен, да има големи или малки канавки и т.н.

Точкуване при боулс

Тук съществува разлика от състезание до състезание. Спорът може да бъде решен по един от следните начини:

• Когато единия от играчите достигне пръв до определен брой точки (обикновено между 21 и 25)

• Когато единият отбор (при двойки, тройки или четворки) е постигнал повече точки след определен брой хвърляния за състезанието.

• Има случаи, в които играта завършва наравно, тогава може да се прибегне до 3 допълнителни рунда за решаване на победителя.

В по-малките турнири се играе до 10 или 12 рунда, а в големите – до 21-25.