Бъги

Бъгито е моторно превозно средство предназначено за състезания и за свободното време, като то може да бъде използвано почти навсякъде извън пътищата. Обикновено представлява модифициран автомобил от тръбна конструкция със задно разположен двигател. То има повишен клиренс (височина на шасито над земята) и много добро съотношение между тегло и мощност, като по своята същност може да бъде определено като офроуд картинг. Съществуват различни модификации, като има разлика и в гумите, които могат да бъдат по-широки или по-тесни, както и с различна големина на грайферите, като това зависи от повърхността, върху която ще бъдат карани.

Дизайн на бъгитата

Съществуват 3 метода за създаването на състезателното бъги:

Първият включва промяна на съществуващо превозно средство, като най-често използваният модел е Фолксваген Бийтъл, от където произхожда и термина бъги (от английски Bugy – бръмбар, както са наричали този модел на концерна VW). Платформата на Бийтъл е предпочитана поради редица причини. Основната е, че двигателя е фабрично разположен в задната част на автомобила, а с отстраняването на каросерията се отнема голяма част от теглото, което се съсредоточава основно върху задната ос. Поради задното задвижване, сцеплението става много по-добро. Двигателят е с въздушно охлаждане, което означава много по-опростена работа заради и по-малък риск от повреди. Други предимства са ниската цена, солидното предно окачване и лесното намиране на резервни части.

Често се използват и други двигатели, като например Шевролет Корвеър, който е с 6 цилиндъра и може да му бъде добавен турбокомпресор, с което мощността му достига до 180 конски сили.

Вторият метод включва изграждането на конструкцията от „нулата“. Обикновено шасито е от стоманени тръби, като предимството тук е, че създателя на бъгито може да променя самия дизайн според собствените си предпочитания. Тук също двигателя се разполага отзад, като почти не съществува ограничение за неговата големина – може да бъде от 3 до над 8 цилиндъра, а местата могат да бъдат от 1 до 4. Обикновено тези бъгита имат големи ролбари, както и защитни плочи, но не са редки случаите, в които вместо плочи се оставят голи тръби и евентуално решетка за поставяне на краката.

Третият метод представлява смесица между горните 2 дизайнерски философии. Обикновено се вземат например катастрофирали автомобили, повредените им части се изрязват и се доизграждат с тръбна конструкция. Този вид творения се определят като стил Бостън – Мърфи.

Вижте един пример за създаване на бъги:

Функции на бъгитата

В началото на създаването си, бъгитата са използвани за придвижване в пустинните райони и по плажовете (най-вече от спасителните служби), но тяхната високопроходимост е забелязана и постепенно те все повече започват да се използват в офроуд и пистови състезания. Общо взето, при създаването на едно бъги в днешно време се има в предвид за какви цели ще бъде използвано, за да бъде конструирано така, че да бъде максимално удобно и практично. Въпреки, че бъгитата могат да бъдат закупени от заводски производител, много от състезателите предпочитат сами да си ги създадат, за да отговорят те в максимална степен на нуждите им. Те обикновено закупуват отделно шаси, двигател, гуми, волан и оси, а някой дори сами си заваряват шасито.

Моделът на Бийтъл от 1961 година е най-предпочитаният „донор“ на части за бъгитата, а в България се залага доста често на Трабант. От автомобилите донори се използват двигателите, скоростните кутии, колелата, амортисьорите, педалите, седалките, акумулатора, резервоара, кормилната колона, спирачките, чистачките (където има предно стъкло), контактните ключове и светлините.