Канинхоп

от 13 юли 2017г.

Канинхоп е още един от странните спортове, които ви представяме в нашата спортна енциклопедия. И ако се чудите какво представлява той, лесно ще ви го обясня, това е разновидност на прескачането на препятствия, но тук не можете да видите жокеи и коне, а... зайци. Състезанията в този спорт се провеждат в редица европейски страни и обикновено трасетата се моделират със същия дизайн, както и прескачането на препятствия с коне.

История

Състезанията по конинхоп започват в ранните 70 години на ХХ век в Швеция, а организатор е първият клуб по отглеждани на породисти зайци в страната. По това време, правилата са взаимствани от конните състезания, но по-късно са модифицирани, за да са подходящи за заешките възможности. През 1987 година, в Стокхолм, се провежда първото национално първенство, като трасето е лесно и само в права линия. Интересът към него е неочаквано голям, така че в страната бързо се създават редица клубове. В началото на 90-те години, Норвегия се присъединява към практикуването на канинхоп, развивайки няколко клуба, и те започват да мерят сили с шведските.

През 1994 година, на 3 септември е създадена и шведската федерация по прескачане на препятствия от зайци и така този спорт започва да се радва на огромна популярност в Швеция.

В следващите 10 години, клубове по канинхоп се създават в Норвегия, Финландия, Дания и САЩ, а в Дания се учредява и съдийския комитет за този спорт.

Федерациите в САЩ и Австралия са подпомагани и напътствани от съдиите от Дания Расмус и Асей Бьорнер. През 2015 година и Нова Зеландия се присъединява към семейството на държавите, в които се практикува канинхоп.

Рекордни постижения

Зайците са изключителни атлети в животинския свят, а в Книгата на Гинес е записан най-високият скок, който е постигнат по време на състезание по канинхоп – 99,5 сантиметра, постигнат от заекът Мимрелундс Тьозен, собственост на датчанина Тине Хюгом. Рекордният скок е постигнат в Хернинг, Дания, на 28 юни 1997 година.

Този рекорд е подобрен на 13 юни 2013 година, от Величеството на нощта, собственост на Таркан Сьонмез от Швеция, като новото постижение е точно 1 метър.

Трасетата за канинхоп

Съществуват 4 вида трасета – препятствия в права линия; криволичещо трасе с препятствия; за висок скок и за дълъг скок. Първите две са разделени на 5 нива:

Мини – с височина на препятствията от 20 сантиметра
Лесно – препятствия от 28 сантиметра
Средно – по 35 сантиметра
Трудно – по 45 сантиметра
Елит – по 50 сантиметра

Мини трасето е само за въвеждане на животните. За да премине от лесно до средно ниво е нужно да се натрупа определен брой точки за промоцията. Зайците се подреждат в класирането в зависимост от броя на грешките (например събаряне на препятствие), в случай че са завършили с едни и същи времена.

Времето за преминаване на трасето е 2 минути и ако изтече преди заекът да е финиширал, той бива дисквалифициран.

Породи зайци участващи в състезанията по канинхоп

Няма ограничения в породите на състезателните зайци, но по-малките и много големите породи могат да имат физически проблеми в надпреварите. За малки се считат зайците под 2 килограма, а за големи – тези над 5 килограма. Дребните породи като полско или холандско джудже имат понякога проблеми при прескачането на дълги препятствия поради размера им. Съществуват и примери за малки зайци, които преодоляват дори трасета от най-високите скандинавски класове, като те преодоляват физическите си слабости чрез техника и воля.

По-големите зайци като фламандски гигант и френски лоп също не са особено подходящи, тъй като са тежки и при прескачане на по-високи препятствия, предните им крака ще бъдат подложени на голямо натоварване и могат да бъдат травмирани. Ангорските породи, макар и да имат дълги крайници, ако не бъдат подстригани, могат да имат проблеми с козината си, тъй като тя им пречи да бъдат достатъчно гъвкави и им пречи да виждат добре препятствията. Английският лоп от своя страна е с големи уши и те също могат да бъдат наранени.

Идеалните зайци за канинхоп са тези с къса козина и дълги крака и гръб, като те по-лесно виждат препятствията и могат лесно да направят преценка за преодоляването им. В случай на породи с тънки кости, като белгийския заек, трябва да са по-тренирани, силни и мускулести, за да не получават наранявания. В Скандинавия, където този спорт е силно засегнат, има много добре развито отглеждане на кръстосани породи, като много от зайците са с дълго родословие на родители-шампиони в прескачането на препятствия, подобно на родословията при породистите кучета, като тяхната цена е доста висока.

Още по темата: