Капоейра

Създадено от африканците, които са били продадени като роби в Бразилия, Капоейра е афро – бразилска форма на изкуство, която по същество представлява смесица от бойна техника, танц и музика. За да може да се практикува са нужни сила и много добра гъвкавост. Обикновено, при практикуването на капоейра се образува кръг от хора, които пеят и свирят на специфичните за това изкуство инструменти (тимпани, беримбау и други), а двамата бойци са в центъра на кръга. Това бойно изкуство е много атрактивно за наблюдаване, тъй като включва елементи на танц плюс много превъртания и уникални удари. Но как е измислен капоейра? Има ли място в историята и достатъчна популярност, за да продължи съществуването си и в бъдещето? Ето отговорите на тези въпроси:

Историята на капоейра започва от времето, когато Бразилия е все още португалска колония, известна със захарните си плантации и сребърните си мини, в които работят роби от Африка. Негрите са имали нужда от начин да се пазят от белите робовладелци. В тяхното движение за свобода се събират всички африкански общности в Бразилия, които са били докарани, за да отглеждат тютюн и захарно цвекло. При своя бунт, робите убиват господарите си и палят всички насаждения, които са обработвали. За да избегнат арестите, робите търсят убежище в планините, в близост до днешния град Ресифе, като получават голяма помощ от местните индиански племена.

Негрите се настаняват в областта Палмарес, която се нарича така, заради множеството палми, които растат там и създават своя общност, в която се обединяват много различни африкански племена, със свои традиции и култура. От техните танци и песни започва и капоейра.

Скоро, това изкуство става символ на бунта и на свободата, както и запазена марка на робското движение в Бразилия. Бившите роби много успешно се включват в борбата срещу холандските окупатори, които се опитват да завземат властта от португалците. Те нападат от засада враговете и с бързите и изненадващи движения, които са характерни за капоейра много лесно обезвреждат холандските войници. По същество, това бразилско изкуство си е чиста проба бойно изкуство, но музиката и песните са били включени към него, за да не изглежда като чиста проба насилие. Африканските общности започват да разпространяват това бойно изкуство помежду си и със смъртоносните атаки, които провеждат, те най-накрая принуждават властите да премахнат робството през 1888 година в цялата страна.

Въпреки това, капоейра не спира да съществува, а се превръща в начин на живот за почти всички африканци в Бразилия. Много от тях започват работа като охранители, а също така, полицейските служби въвеждат капоейра като задължително обучение. Белите граждани на Бразилия обаче смятат това изкуство за заплаха и се опитват да наложат закон, който забранява съществуването на капоейрасите (хората владеещи капоера), но срещат много силна опозиция. Забраната за практикуването е вдигната още по време на войната на Бразилия с Парагвай, спечелена заради ефективността на армията, по-голямата част от която се състои от чернокожи войници, тренирали капоейра. През 1937 година това бойно изкуство се приема за официален национален спорт в Бразилия и се адаптира като форма за танци и тренировка.

Място на капоейра в съвремието

Днес, това бойно изкуство се практикува като средство за цялостно здраве и фитнес. По целия свят има множество школи, обучаващи подрастващите на принципите на капоейра. Започнало като бунт срещу подтисничеството, това изкуство се превръща в много приятно средство за забавление, съчетано с много сериозна тренировка. Тук се развиват страхотни умения за пазене на баланс, гъвкавост, сила и ловкост. Все пак трябва да се внимава и начинаещите не бива да бързат със сложните движения, защото разтягането на мускулите изисква време, иначе се получават неприятни травми.

Някой историци твърдят, че капоейрата възниква на основата на бразилски народен танц, но без приноса на африканците, то никога нямаше да достигне до това, което е днес.

Движения в капоейрата

Джинга

Буквално това означава люлеене напред и назад, като това е фундамента на придвижването в капоейрата. Изглежда по-скоро като ритмичен танц в един невидим триъгълник, отколкото като обикновените статични бойни позиции в другите бойни изкуства. Има само няколко подобни на това ритмично движение бойни стойки, а именно на корейското таекйеон и на някои от формите на пенчак силат.

Основната цел на джингата обаче не е танца, а по-скоро с нея се подготвя тялото за множество други движения, включително защити, атаки и объркване на противника. Тъй като боецът е в постоянно движение, той се превръща в много трудна мишена за неговия противник. Освен това, джингата позволява на капоейриста да получи по-голям въртящ момент при изпълнение на ударите с крака, както и по- добра синхронизация при ударите с ръце.

Ау

Това е термин, с който се описват превъртанията, тип „циганско колело“. Съществуват разновидности на ау, като те се различават по бързината на изпълнението, позицията на ръцете и краката и дали се изпълняват изцяло на земята или във въздуха.

При изпълнение на ау винаги съществува риск от контраатака, затова движението тук е не толкова като първа атака, а по-скоро като пресрещане на противника, след като се следи внимателно неговото движение.

• Ау Аберто 

• Ау Батидо

• Ау Батендо

• Ау Фечадо

• Ау Сем Мао

• Ау Френте

• Ау Гиро Сем Мао

Баланса

Това е серия от финтове наляво и надясно с торса, целящи да затруднят противника в проследяване на централната линия на тялото и атака срещу нея. Подобно на кънкьорите, и тук се прави леки странични подскоци и плъзгащи движения. От баланса могат да се направят преливащи движения към различните удари с крака, ръце и колене, които изненадват противника, тъй като са доста неочаквани.

Бананеира

Това е челна стойка в капоейрата, като ръцете са поставени на земята, като с краката се правят защити или атаки.

Макако

Задно премятане, с поставяне на земята на ръцете (или само на едната ръка). Тялото тръгва за мост, след което се поставя ръката и се отскача с двата крака назад. Вариациите на движението са следните:

• Макакиньо

• Макако ем Пе

• Макако Латерал

Съществуват и още движения в капоейрата, свързани с премятания и превъртания, с цел да се направи защита или атака.

Удари с крака

Армада

Този удар има 3 разновидности

• Армада Пулада

• Армада Дупла

• Армада ком Мартело

Бенсао

Това е прав, фронтален удар с крак, пласиран в коремната област или в гърдите (фронт кик / мае гери).

Чапа

Този удар има 5 разновидности:

• Чапа де Костас

• Чапа де Френте

• Писао

• Чапа Баиша

• Чапа Жираторя

Ескорпиао

Много е подобен на скорпионския удар от други бойни спортове. Характеризира се с изнасяне на крака назад и удряне над главата. Това е трудна за изпълнение техника и изисква огромно майсторство.

Мартело

Подобен е на маваши / сайд кик, но има няколко разновидности, което го прави един интересен удар.

• Мартело ем Пе

• Мартело до Чао

• Мартело де Негатива

• Мартело Ротадо

Мея Луа де Компасо

Разновидност е на спининг бек кик, като също е много интересен и труден. Има няколко подвида:

• Мея Луа де Компасо Дупла

• Мея Луа Солта

• Мея Луа Реверсао

• Мея Луа Кеда де Ринс

Мея Луа де Френте

Понтера

Кишада

Раиз

Ес Добрадо

Вуу ду Морсего

Удари с ръце

В капоейрата много рядко се използват ръце, но все пак има техники с тях. Това са:

Асфиксианте

Това е прав удар, изпълняван и с двете ръце. Името му идва от мястото за нанасянето му, а именно гърлото, но може да се нанесе и в лицето.

Кутело

Удар с резеца от външната страна на ръката, който може да се нанесе в областта на шията, лицето, врата или тялото.

Котовелада

Това е удар с лакът от вън на вътре и както във всички бойни изкуства, където се използва, той има много важна и дори решаваща роля, тъй като може на момента да доведе до нокаут.

Дедеира

Удар с двата пръста в очите, като в днешната състезателна форма е забранен, но той произлиза от уличните битки, които са част от историята на капоейрата.

Галопант

По-скоро това е удар с шамар, а не с юмрук, като обикновено се търсят ушите на противника. Най-често се използва от треньорите, за да покажат на трениращите, че гардът им е прекалено отворен.

Годем

Удар с външната част на юмрука, като по някога може да се изпълни и с отворена ръка. Използва се като агресивна атака и обикновено е много болезнен.

Телефон

Това е удар с двата шамара в ушите, който е много болезнен, тъй като се създава огромно налягане в ушните канали и това причинява също така дезориентация.