Кендо

Кендо буквално означава „Пътят на меча“, като това е модерно бойно изкуство, което произлиза от традиционното японско кенджицу, използвано от самураите. Днес това изкуство се е превърнало в спорт, а мечовете са заменени с бамбукови пръчки, наречени шинаи.

Практикуващите кендо се наричат кендоки, което означава „човек, който упражнява кендо“, а понякога и кенши, означаващо „майстор на меча“. В Япония, трениращите този боен спорт са около 1,66 милиона.

Оборудване

Шиная има за цел да замести японския меч катана, за да се практикува този спорт безопасно. Съставен е от четири бамбукови ламела, които са свързани с кожени фитинги. Модерната вариация на шиная е с въглеродни влакна, а ламелите са подсилени със смола.

Носи се защитна броня за определени целеви области по главата, ръцете и тялото. Специално главата е защитена с каска с метална решетка за лицето и с кожени капаци за предпазване на раменете и гърлото. Лактите, китките и ръцете са защитени от дълги и добре подплатени ръкавици, наречени „коте“. Торсът е защитен от нагръдник (До), а областта около кръста е защитена от тара, състояща се от три дебели вертикални капака от кожа или плат.

Дрехите, носени под защитната екипировка са кимоно (кендоги) и хакама, която е панталон, който е с широки крачоли. Около главата се увива памучна кърпа, която има за цел да абсорбира потта и да осигури комфорт и по-добра защита от ударите.

Съвременните практики

Обучението по кендо е доста шумно, в сравнение с повечето други бойни изкуства. Това е така, защото при удар с меча, кендоките извикват „Киай“, като по този начин изразяват високият си боен дух. Освен това, практикуващите правят едно движение наречено фумикоми аши с предния крак по време на удара, което е подобно на тропане. Получава се силно шляпване, като причината за това е, че кендоките тренират боси, върху дървени подове.

Модерните техники на кендо обхващат ударите с меч със замах към определени целеви области, основно главата (в ляво, дясно и в средата на черепа), китките на ръцете и тялото, както и пробождането към шията, като всички те са защитени. Въпреки това, понякога някой неправилно изпълнен удар може да попадне в зона, която не е предпазена от оборудването и се получават сериозни травми.

По време на тренировките могат да се използват следните видове упражнения:

• Кири-каеши – последователни удари в лявата и дясната страна на шлема, след отбиване на меча на атакуващия кендока. Тук се набляга на точността и правилната техника.

• Уаза-гейко – учи се техниката на отбиващите удари и предпазването

• Какари-гейко – кратки и интензивни атаки, при които се внимава за насрещни контраатаки

• Жи-гейко – тренират се всички заучени до момента в тренировката удари и защити

• Гокагу-гейко – спаринг между кендоките

• Хикитате-гейко – старшите кендоки показват на младите как се правят ударите, като същевременно изтъкват грешките им и ги поправят

• Шиаи-гейко – спарниг със съдия, имитиращ състезание