Пато

Пато или хуего дел пато (бел. ред. Испански: Игра с патица) е един от националните спортове на Аржентина от 1953 година. Съчетава елементи на поло и баскетбол и се практикува от гърба на кон.

Самият термин „Пато“ означава патица, тъй като в най-ранните години на практикуването на играта се е използвала жива патица за хвърлянето в коша, вместо топка. Първото споменаване на Пато е през 1610 година, като тогава игралното поле е било разстоянието между 2 съседни имения или ферми. Първият отбор, който достигнел до своето ранчо с патицата е бил обявяван за победител.

Пато е бил забраняван на няколко пъти в своята история заради насилието не само върху патиците, но и между гаучосите, които били се събаряли едни други от конете и понякога дори стъпквани. Много често дори се получавали битки с ножове, заради спорове по време на играта. През 1796 година, много от католическите свещеници отказват християнско погребение на загиналите по време на Пато. През 19-ти век, правителството често забранява практикуването на този спорт.

През 1930 година, благодарение на усилията на Алберто дел Кастильо Поси се изготвят правила за Пато, които са вдъхновени от съвременната топка. Играта печели легитимност, а през 1953 година президента Хуан Перон обявява спорта за национална игра на Аржентина.

В съвременния вариант на пато, отборите са два с по четири играча, които са на коне и се борят за притежанието на топката, която има 6 удобни дръжки. Топката се вкарва в вертикално разположен обръч (за разлика от хоризонталния при баскетбола). Рингът е с диаметър от 100 сантиметър и се намира на височина от 240 сантиметра. Мрежата на обръчите е дълга 140 сантиметра, като тя служи за улавяне на топката. В долния и край не е отворена и топката остава в нея.

Победител е отборът с най-много отбелязани голове по време на игралното време, което е разделено на 6 периода от по 8 минути.

Размерите на игрището е с дължина между 180 и 220 метра и широчина от 80 до 90 метра. Топката се изработва от естествена кожа, вътре има надуваем каучуков плондер и 6 кожени дръжки. Диаметърът и е 40 сантиметра, а теглото е между 1050 и 1250 грама. Когато един състезател притежава топката (патото), той трябва да я носи в дясната си ръка, която задължително е изпъната напред, за да имат възможност противниковите състезатели да я отнемат от него. Ако ръката не е изпъната по време на ездата, това е нарушение, което се нарича негада.

По време на опита за отнемане на топката на един играч от друг (нарича се кинчада) и двамата ездачи трябва да стоят изправени на стремената и да избягват сядането на седлото. Обикновено това е най-вълнуващата част от играта.

Пато се играе на професионално и на аматьорско ниво, най-вече на панаири и празници, къдеот се провежда и дома (аржентинското родео). Статутът му на основен национален спорт на Аржентина е бил оспорен от Футболната Асоциация, защото футбола е много по-разпространен спорт. Почти всички аржентинци са фенове на футбола, а е изчислено че почти 90% от населението никога не са гледали мач по пато и самите състезатели по този спорт са едва няколко хиляди. Законопроектът е внесен през 2010 година, като идеята му е да се обяви футболът за национален спорт, а пато да бъде понижен до традиционен спорт. Защитниците на специалния статут на хуего дел пато от своя страна казват, че това е коренната игра на Аржентина, а футболът е внос от Англия. Все още няма решение по този казус.

Пато се играе не само в южноамериканската държава, неговият вариант хорсбол е популярен във Франция, Португалия и други страни.