Хвърляне на копие

Хвърляне на копие е дисциплина в леката атлетика, в която уредът е дълго 2,5 метра копие. Копиехвърлячите имат определен район, в рамките на който те трябва да наберат достатъчно скорост преди да направят своя опит.

Правила и състезания

Размерът, формата, минималното тегло и центъра на тежестта на копията са определени от правилата на ИААФ. При мъжете, то трябва да бъде между 2,6 и 2,7 метра на дължина и 800 грама на тегло при мъжете и 2,2-2,3 метра и 600 грама при жените. Точно в центърът на тежестта има приспособление за сцепление, обикновено кабел. За разлика от другите дисциплини включващи хвърляне на уред (гюле, диск и чук), тук правилата за изпълнение са определени от ИААФ и не се позволяват други видове техника на хвърляне. Копието трябва да бъде метнато с движение на рамото или горната част на ръката, а освен това на спортистът няма право да насочва гърба си право по посока на движението. На практика, това забранява на хвърлячът да се завърта, по подобие на дискохвърлячите. Именно поради тази причина, полето за хвърляне на копие не е кръгло, а е писта с минимална дължина от 30 метра и широчина 4 метра, завършваща с дъга, от която започва измерването на дължината на хвърляне. Със засилването по тази писта, състезателите набират скорост, която предават на копието като допълнение при изхвърлянето.

Уредът се изхвърля към сектор, който обхваща ъгъл от 28,96 градуса, от дъгата края на пистата. Резултатът се зачита, само ако върхът на на копието се забие в земята, пред друга част от него да докосне повърхността. Разстоянието се измерва от върха на копието до началото на дъгата. В различните състезания, всеки от състезателите има право на 3 до 6 опита, като при наличието на голям брой атлети, всички изпълняват по 3 опита, а само тези с първите 8 най-добри изпълнения имат право на допълнителни 3 опита за излъчване на победителя.

Трансформации на копието

На 1 април 1986 година ИААФ решава да промени дизайна на копията, заради все по-честите фаулове поради приземяването на уреда без забиване на върха. Постоянните протести на състезатели и треньори кара ръководните органи да нанесат съответните корекции по уреда. Това е направено и с цел безопасност, тъй като много често са се получавали хвърляния от над 100 метра. След трансформацията на копията, центърът на тежестта им се премества с 4 сантиметра по-напред, а върху им става по-тъп, за да може да се намали аеродинамиката. Всички тези промени водят до това, че започва да пада много по-рано и дължината на полета му намалява с 10%, но почти при всеки опит се получава забиване на върха в земята. Някой от производителите на копия се опитват да подобрят летателността чрез добавяне на дупчици и трапчинки в края на копията, като по този начин Сепо Рати постига световен рекорд от 96,96 метра, но по-късно този негов върхов опит е обявен за невалиден. След въвеждането на новото копие, всички рекорди до този момент са занулени и се започва записването на нови.

Техника на хвърляне

За да се постигнат високи резултати при хвърлянето на копие се изисква добро засилване, гъвкавост, атлетизъм и правилна техника на изпълнението. В дисциплината се изискват умения на спринтьор и сила на тежкоатлет. Обикновено, в тренировките се използва желязо с формата на копие, но с доста по-голяма тежест, за да се увеличи силата и гъвкавостта на състезателя. Разтягането и спринтьорските способности помагат на копиехвърлячите буквално да изстрелят с около 113 километра в час уреда. Фазите на хвърлянето са следните. Спринт, стъпки с кръстосване на краката и мятане на копието, като това трябва да стане преди достигането до дъгата, а престъпването и веднага води до невалиден опит.