Спортист на годината за 2015-та Габриела Петрова: Спортът е не само физически резултат, който можеш да видиш, той е изграждане на характер и психика.

Срещаме се с Габриела Петрова на лекоатлетическата писта в Стара Загора, където тя провежда тренировката си заедно със своя треньор Атанас Атанасов. Габи е една от най-младите български състезателки, удостоена с титлата "Спортист на годината", а спортната й кариера в тройния скок е респектираща.

Най-големите й успехи включват: европейско злато за девойки от 2013 година, вицеевропейската титла в зала при жените - две години по-късно, 4-то място на Световното първенство в Китай - с личен рекорд 14.66 метра, както и участие на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година, а тепърва й предстоят много скокове.

След успехите ти на Европейското и Световното по лека атлетика предходните години какви нови цели си си поставила?

Главната ми цел тази година е Световното първенство в Лондон, което ще се проведе през месец август. Преди него има още 2-3 важни състезания, на които искам да акцентирам по-силно. Това са Европейският отборен шампионат в края на юни във Финландия и Балканските игри през юли. Тази година започвам да участвам и в комерсиални турнири, като ми предстои такъв от Диамантената лига - в Рим на 8-ми юни.

Преди чуждестранните състезания ще направя една генерална репетиция с Националния шампионат във Велико Търново, който е на 3-ти и 4-ти юни. Целта ми тази година е да постигна добър метраж и да се върна пак към резултатите, които дадох на европейските и световни шампионати.

Изглеждаш много земен човек. Как прие наградата „Спортист на годината“ за 2015 година и промени ли те по някакъв начин тя?

Много хубав момент (усмихва се)! Това беше една неочаквана награда, защото 2015-та беше много силна не само за мен, но и за много други спортисти и имаше много силни постижения. Голяма чест ми оказаха и спортните журналисти, и спортните деятели.

Дали ме е променила? Не. По-скоро нещата покрай мен се промениха, аз самата не усещам, че съм се променила по някакъв начин. Станах по-разпознаваема по-популярна, но, пак казвам, обстановката около мен стана различна, аз не съм се променила.

Как започна да се занимаваш с лека атлетика и троен скок?

Много случайно. Още преди леката атлетика аз тренирах Окинава карате, даже имам и медали от международни състезания. Всичко в леката атлетика започна с една щафета на междуучилищни състезания, за която търсеха деца - правеше се подбор. Първият ми треньор - Иван Еджиев - накара целия ни клас да бягаме 100 метра и се оказа, че съм бърза за възрастта си. Той беше човекът, който с постоянство и настоятелност успя да ме привлече към този спорт и ме накара да се влюбя в него. Така, в крайна сметка, се насочих към леката атлетика и накрая остана само тя.

За тройния скок е "виновен" настоящият ми треньор Атанас Атанасов. След като се запознахме, той ме покани в Пловдив да тренирам при него, с идеята да скачам дълъг скок. Погледът му обаче на голям специалист видя нещо друго - че мога да скачам еднакво добре и с другия крак. Преди срещата с него аз скачах с десен крак, а той го промени на ляв. Така той разбра, че щом скачам еднакво добре и с двата крака дълъг скок, те са еднакво силни, а това е предпоставка за един добър троен скок. Той беше човекът, който го забеляза, и така аз станах негово откритие в тройния скок.

Ако не беше тръгнала по пътя на спортната кариера, с какво според теб щеше да се занимаваш?

Предполагам нещо в посока на образованието, тъй като аз бяха много силна ученичка и учението ми харесва. Ако не беше спортът, вероятно вече щях да съм завършила висше образование и да се занимавам нещо в тази посока. Не, честно казано не съм се замисляла за това, но много неща са ми интересни.

Аз много исках да уча психология, но тъй като за тази специалност се изисква повече отдаденост, а на мен ми трябваше нещо, което да съчетая с тренировките, аз записах специална педагогика. Така психологията остана една моя мечта във времето, която си мисля, че в момент, в който имам повече време, бих я учила, защото ми е интересна.

Винаги си усмихната, интересуваш се от психология, това помага ли ти в спорта? Позитивната нагласа и самоконтролът ли са ключът към справянето с напрежението и по-добрите резултати?

Мисля, че психологията е много важна за спорта. За да си голям състезател – това, към което аз се стремя - психологическият аспект е много важен. Физическите качества и данни са едно, но ако нямаш "глава", както ние му казваме, ако нямаш характер, нещата стават много трудно. Затова според мен е полезно да си и малко психолог - най-малкото, за да помагаш на себе си.

В един момент на големите състезания физическите сили се изравняват и тогава успява този, на когото му е по-бистра главата, има по-голямо желание и характер. Всички правим по 6 опита и накрая всички сме изморени, а когато накрая ти остава 1 опит, с това можеш да решиш цялото състезание. Тогава наистина можеш да видиш характера на човека и колко е стабилна неговата психика.

Знаем, че по принцип тренираш в Пловдив. Какво те доведе в Стара Загора?

В момента сме в Стара Загора, защото вашият стадион е нов, а условията за тренировка и пистата му са много добри. Намерихме и добър фитнес, в който да тренирам. Така решихме да разнообразим, защото е хубаво да се сменя обстановката. Освен това, на мен Стара Загора ми е любим град, защото през 2015 г. тук ми е най-силният резултат, макар че не го признават заради вятъра.

Знаем, че имаш травма на гръбначния стълб и проблем с дискови хернии. В момента как са нещата при теб в здравословен план?

Този проблем се появи преди една година, през 2016-та, точно преди олимпиадата и европейското. Веднага след това започнах да ходя на лечение в Италия при професор Галиция, благодарение на Ивет и Симоне (Ивет Лалова и Симоне Колио – бел.авт.), които ме свързаха с него. Така всяка година през 2-3 месеца съм на процедури при него. Той ми прави процедура, наречена озонотерапия, което ми позволява да тренирам на високи обороти.

Какво включат тренировките ти?

Тренировките са разнообразни и включват всичко - бягане, скачане, тренировки във фитнеса. Трябва всички показатели като сила, бързина и техника да вървят на едно ниво и в симбиоза. Само тогава се получава големият скок.

Как преминава денят на професионалния спортист? От тренировките и състезанията остава ли ти време за приятелите и за неща, които обичаш?

Според мен нашият живот е много скучен, защото всеки момент, в който не сме на тренировка, гледаме да почиваме. Аз спя на обяд задължително, макар и да е само за половин час.

Чета книги в свободното време и се виждам с приятели. През седмицата обаче ми е трудно да отделям време за приятели и с тях се виждам основно събота и неделя. Тогава си позволявам да излизам на разходки и кино. Обичам книгите, те са ми начин да избягам от ежедневието.

Имаш ли специален хранителен режим и имаш ли ограничения, свързани със спортната ти подготовка?

Храненето е много важна част от целия процес. Не можеш да тренираш, същевременно да се храниш неправилно и с некачествена храна, а да очакваш резултатът ти да е ниво. Гледам да се храня с чиста храна - месо, салати от зеленчуци, плодове.

Специален човек, който да ми изготвя хранителен режим и да следи храненето ми, нямам. С годините в спорта се натрупва опит и усещащ сам от какво има нужда тялото ти. Когато наближат състезанията, започвам да свалям излишните килограми - не за друго, а за да ми олекне на тялото. А и с моите проблеми с гръбначния стълб гледам колкото мога да си помагам сама.

Взема или дава повече спортът? Какво искаш да кажеш на младите хора, които имат амбиции да се занимават професионално със спорт.

Вярно е, че спортът взима, но дава много повече. Това, че има лишения и саможертви също е вярно, но когато приемеш това като начин на живот, то не ти пречи. Аз не мисля, че се лишавам от нещо, чувствам се щастлива.

Спортът е не само физически резултат, който можеш да видиш, той е изграждане на характер и психика. Спортът може да ти помогне много в живота с качества, които ти помага да изградиш.

Искам да кажа на младите да са много упорити, да не се отказват пред първото препятствие и пред това, че в държавата ни не се гледа на спорта на такова високо ниво. Наистина нямаме тези условия, които ги има в Европа, но това не означава, че не можем да правим спорт и не постигаме големи резултати. Напротив, ние българите сме упорити и издръжливи.

Какво ще си пожелаеш като за финал?

Да съм здрава, да имам късмет - това е най-важното!

А на вас - да имате много читатели!

Снимки: Пламен Георгиев