Зорбинг

Зорбинг е екстремен и изключително забавен спорт, в който участникът е закрепен във вътрешната капсула на голяма топка от прозрачна пластмаса. Обикновено се практикува по лек наклон, но може и на равна повърхност, позволяваща по-голям контрол на управлението. При липса на естествен наклон, ентусиастите изграждат дървени или надуваеми рампи, по които да се спускат. Пистите обикновено са дълги по около 700-800 метра, а първото кълбо за зорбинг е създадено от Дейвид и Андрю Ейкърс в Роторуа, Нова Зеландия.

История на зорбинга

Идеята за създаването на топките зорб идват от твърдите пластмасови сфери, използвани от хамстерите. През 1973 година, в Русия се създава огромна сфера, която има 2 шезлонга в нея, прикрепени по специален начин. Това кълбо, с диаметър 23 метра и изработено от метал, много бързо е определено като изключително опасно и е нарязано за скрап.

През 1994 година, в Оукланд (Нова Зеландия), Дуейн ван дер Слуиз и Андрю Ейкънс създават пластмасови кълба, които патентоват под името „Зорб“. Създават и фирмата Зорб Лимитед, която се занимава с производството и популяризирането на сферите по света. През 2000 година ван дер Слуиз напуска компанията, а Ейкънс става главен изпълнителен директор. През 2006 година той оттегля от поста, но заедно с брат си Дейвид и Крис Робъртс създават двата най-популярни турнира – OGO и Fishpipе.

Конструкция на кълбото за зорбинг

Зорбът представлява две топки една в друга, между които има въздух, който действа като възглавница или амортисьор, предпазващ практикуващите от наранявания. Зорбът е лек и е изработен от специални здрави и прозрачни пластмаси. В някой от вътрешните кълба има каишки за прикрепяне на играча към стените, докато в други, тези аксесоари липсват и така се получава свободно движение. Типичните кълба са с диаметър 3 метра, а вътрешната част, където се намира състезателя е с размери около 2 метра, оставяйки 50-60 сантиметра въздушна възглавница. Пластмасата е с дебелина около 0,8 милиметра. Вътрешната и външната сфери са свързани помежду си със стотици тънки найлонови струни, а в зорба се влиза през 1 или 2 тунела.

Съоръжения за зорбинг

Обикновено този спорт се практикува в специално изградени за целта съоръжения. Такива има изградени в Англия, Шотландия, Уелс, Северна Ирландия, Нова Зеландия, САЩ, Швеция, Естония, Австралия, Северния полюс, Канада, Чехия, Кочин в Индия, Пукет в Тайланд и в Словения.

Рекорди в зорбинга

• Най-дългото спускане е дело на Стив Кемп и е 570 метра

• Най-високата скорост, достигната със зорб е 52 километра в час, като рекордът е притежание на Кийт Колвър

• Най-бързото преминаване на 100 метра със зорб е постигнато от Андрю Флинтоф, който постига 26,59 секунди, в опита си да подобри 12 световни рекорда в рамките на 12 часа.