Мото стънт

За повечето от вас, думата стънт може би не говори много, но този спорт започва да става все по-популярен и много често може да бъде наблюдаван по време на мото и авто шоута или сбирки. По своята същност, стантът представлява каскади с мотори, акробатично маневриране на една или две гуми, вдигане на мотора на предна гума, прегаряне на задната гума и други. Най-често, за целта на стънт, се използват пистовите мотоциклети, но има и специално пригодени за тази смесица между спорт и шоу.

Не рядко изпълненията на каскадите се прави синхронно между няколко моториста, организирани в отбори. Това е толкова впечатляващо, да видиш как човек и машина имат връзка, сякаш са едно цяло. Тази субкултура на мотоциклетизма рядко се прави по обществените пътища, най-често се използват паркинги или по-широки затворени площадки, където нещата да се случват в безопасна среда.

История на мото стънт

Изправянето на моторите на една гума не е нищо ново, но това се превръща в символ на мощността и майсторството през 70-те години на миналия век. Тогава, дори в шоурумите на някои марки, мотоциклетите са поставяни на стойки, така че да стоят на задната си гума.

Първите стънт изпълнения са в „клетката на смъртта“, която и до днес може да се види в някои циркове. Няколко мотористи карат по стените на сфера, държани от центробежната сила на ускорението на машините, и е доста впечатляващо и опасно.

През 80-те години машините стават по-леки и мощни, което е предпоставка за развитие на стънта. Спирачките им стават силни, рамите по-къси и се появяват нови трикове. Все повече хора започват да се запалват по тези изпълнения, а наред с по-ниската цена на моторите, в сравнение с автомобилите, всеки, който притежава бензин в кръвта и е видял каскадите, се опитва да подражава, а това води до разрастване на спорта и неговата популярност.

През 90-те години, някои мотоциклетисти се фокусират изцяло върху мото стънта, а не както преди просто да правят каскадите по време на каране, само за забавление. Това води до ново развитие на спорта, машините се доработват така, че да са по-сигурни и здрави и да не се налагат чести ремонти след неуспешна каскада.

„Анатомия“ на моторите за стънт

Както споменахме, всеки стънтър може да преработи своя мотор така, че да отговори на неговия стил на изпълнение на триковете. Такива тунинги са например:

Плъзгачи на рамката

Те представляват големи „копчета“ по рамката на мотора, за да предпазят пластмасовите спойлери и като цяло боди кита на машината при случайно изтърване. Копчетата се считат като заместители на клетката, но в повечето случаи се използват от по-начинаещите, тъй като защитават мотора от надраскване и леки удари, но не са достатъчни за осигуряване на защита от по-силни удари, които са потенциално опасни и водят счупвания и спукване на „черупката“ им.

Краш клетка

Клетката осигурява повече защита от повреди на моторите от плъзгачите по рамката и са най-честия избор на стънтърите. На пазара има различни дизайни и стилове, но те трябва да се изберат според модела на мотора, а и според целите, които си е поставил като трикове самия моторист, за да предпазят адекватно машината му. Клетката трябва да бъде първото нещо, което се инсталира на мотора, когато се стартират тренировките по стънт, особено при начинаещите или при опитване на сложни номера, защото именно тогава се получават най-чести падания или изтърване на мотора.

Подклетка

Тя е подобна като функция на краш клетката, но не защитава корпуса на машината, а по-скоро това, което се намира под боди кида или двигателя и частите около него. В определени случаи, подклетката налага преместване на пеговете за пасажера на друго място или пък имат твърд монтаж на тяхно място (пасажерските пегове обикновено са сгъваеми), за да се елиминира риска от сгъването им, когато мотористът прави някой трик и се налага да стъпи върху тях.

Ръчна спирачка

Тя се появи на сцената малко по-късно и едва в последните години започна да придобива по-голяма популярност. Тъй като спорта вече започна да прекрачва границите, до които дълги години бе достигнал, започнаха да се правят трикове, при които мотористът няма достъп до крачната задна спирачка, с което става невъзможно да контролира точката на баланс на машината. Когато триковете са например изправяне върху седалката, понякога мотора се изправя почти до точката на преобръщане назад и тогава ръчната спирачка се превръща в доста полезна доработка.

Различни пиньони

Това е доста често избиран тунинг, като стънтърите прибягват до него, за да могат да намалят скоростта, за по-добър контрол на мотора. За предните зъбчатки най-вече се избират с 1 зъб по-малко от стандартното, а за задния пиньон има избор от 55 до 66 зъба.

Каскадите в мото стънт

Вдигане на една гума

Основното вдигане на гума е с отлепяне на предната от земята, чрез подаване на повече газ или чрез съединителя. В първия вариант, при каране на по-ниска предавка и рязко подаване на повече мощ към задното колело, предната гума се вдига в следствие на тягата. При вдигане на задна гума със съединител, мотористът вдига оборотите и после рязко пуска съединителя или така нареченото „изхвърляне“ на лостчето на съединителя.

Тези два начина за вдигане на задна гума са сравнително лесни, защото предполагат каране в права линия. По-сложен вариант на тази каскада са различните варианти на кръговете, а висш пилотаж в това е мотористът да сложи например десния си крак на левия пег или левия крак на десния пег. Това изпълнение е известно като „Ралф Луи“.

„Висок стол“ е каране на задна гума, когато краката на моториста са поставени върху кормилото, а негова разновидност е сядането върху резервоара с разтворени крака, докато машината е на задна гума. Сядането върху кормилото, когато моторът е изправен почти вертикално, се нарича „Наблюдателна кула“.

Вертикалното изправяне на задна гума е познато като „12 часа“и се счита за сложна маневра, понеже при него се преминава след точката на баланс на мотора, а триковете при такова изправяне са висш пилотаж. Вариация на този трик е „костър“, при който моторът е балансиран без използването на силата на двигателя му, тоест, той се вдига и след това се освобождава от скорост, а стънтърът го контролира само с помощта на задната спирачка, за да не падне машината назад.

Обратно на „12 часа“ е изправянето на мотора на предна гума, като за целта се използва инерцията и предната спирачка. Моторът продължава да се движи известно време напред, като трикът е известен като „носово изправяне“.

Много често се изпълняват и акробатични трикове като:

• Хипер въртене – мотора се поставя странично на земята и му се подава газ, като той започва да се върти в кръг, докато мотористът стои върху него на колене.

• Каране на задна гума, като мотористът се обръща с гръб към посоката на движението.

• Кръст – мотористът се качва с двата крака върху резервоара или седалката, пуска кормилото и става прав, разпервайки ръце встрани. Висшата класа е кръст, при който стънтърът застава с гръб към посоката на движение.

• Пирует – моторът се изправя на задна гума и се контролира така, че да се описват кръгове с него с ниска скорост.

Един от най-известните стънтъри, който е всепризнат майстор на трикове, които той е създал и общо взето никой не може да повтори е Дейв МакКена, за когото скоро ще напишем отделен материал.