Петанк

Петанк е вид спорт от рода на боулс и бочия, при който целта е хвърляне на кухи метални топки възможно най-близо до малка дървена топка (обикновено червена на цвята), която се нарича кошонет или джак. Играта се практикува на поле от твърда кал или чакъл, но също така може да се практикува на трева, пясък и други повърхности.

Днешната форма на този спорт е с произход Прованс (Франция), като за пръв път започва да се практикува през 1907 година. Името „петанк“ има английски и френски корени, но ако се върнем малко по-назад във времето ще видим, че в използвания диалект в Прованс (окситански) има израз „pès tancats“ (пе танка), означаващ „закотвени крака“. Именно в него може да се търси произхода на името на спорта, тъй като при хвърлянето на топката краката на спортиста са събрани един до друг и са неподвижни.

Въпреки, че за много от българите спортът не е сред добре познатите, той има милиони почитатели по цял свят, като само във Франция те са 17 милиона. В почти всички страни от Западна Европа се практикува петанк, а спорта е познат и в Азия, Африка и Америка.

История на петанк

Има намерени ръкописи, в които се описва древните гърци да практикуват игра с хвърляне на монети, плоски камъни, а по-късно и каменни топки, като са се стремели да хвърлят по-надалече. Римляните усъвършенстват нещата, добавяйки цел, до която трябва да се доближат хвърлените топки. Именно този вариант на играта е пренесена в Прованс от римските войници и моряци.

В последствие каменните топки са заменени от дървени, но в средновековието, английския крал Хенри ІІІ забранява всички спортове с топка, защото така популярността на стрелбата с лък като забавление намалява, а това не е добре за подготовката при евентуална война. Във Франция, кралете Чарлз ІV и V, също забраняват игрите с топка, по същата причина както и в Англия. Чак през ХVІІ век забраните са вдигнати.

До ХІХ век, играта е известна като боулс или тревен боулинг, а във Франция е по-популярна като бул. Оноре дьо Балзак е описал мач по петанк в своята „Човешка комедия“, а във южна Франция, играта става популярна с наименованието „Провансалската игра“. В тези години обаче, все още играта не е такава, каквато я познаваме днес. Полето е било по-голямо и играчите са правили засилване от по 3 крачки преди да хвърлят топката.

Петанк, какъвто е днес, е създаден през 1907 година, когато Жул Леноар започва да го променя заради своя ревматизъм и невъзможността да прави засилването преди хвърлянето на топката. Той намалява дължината на полето наполовина, а хвърлянето се прави без движение на краката – те стоят събрани един до друг.

Първият турнир по петанк е организиран през 1910 година, от братята Ърнест и Джоузеф Питио, които са собственици на кафене в градчето Ла Сиота, което се счита и за мястото, където Жул Леноар създава новите правила. От този момент нататък, спортът започва лавинообразно да набира популярност, а Международната Федерация по Петанк е създадена през 1958 година и в нея членуват над 52 страни, включително и България.

В края на ХІХ век, дървените топки започват да се покриват със забити в тях пирони, а от 1920 година се въвеждат кухите метални топки (в началото от сплав между бронз и алуминий, а по-късно от стомана).

Първото Световно първенство по петанк се провежда през 1959 година, но все още спортът не е част от олимпийската програма, въпреки че още от 1985 година се лобира за това.

Начин на игра на петанк

Петанк се играе от два отбора, като всеки от тях може да се състои от един до трима състезателя (сингъл, дублети и триплети). В единичните и двойните отбори, всеки играч хвърля по 3 топки, докато при тройките се хвърлят по 2 топки. Хвърля се жребий кой от отборите да започне, като първия тим начертава кръг с диаметър между 35 и 50 сантиметра, като от него се хвърля топката. Първият играч хвърля джака на разстояние между 6 и 10 метра.

Правила на играта

Тимът, който е хвърлил кошонета започва и играта. След като другия отбор прави своите хвърляния. Играта продължава с отбора, който не е успял да пласира топка в близост до целта (червеното топче).

Ако и двата тима са хвърлили своите топки на еднакво разстояние от кошонета, тогава играта продължава отбора, който последно е хвърлял. При ново равенство, в края на играта не са дават точки на нито един от отборите, а се провежда нов мач, като джака се хвърля на ново място.

Точкуване

Точките се изчисляват след края на играта, когато всички топки на отборите са били хвърлени. Тимът-победител получава по 1 точка в повече за всяка топка, която е близо до кошонета, от тази на противниковия отбор. Първият тим, който достигне до 13 точки печели срещата.

Допълнителни правила

• Ако топката удари някоя от границите на полето, то тя се обявява за „мъртва“ и в края на играта не се взема в предвид

• Ако полето е оградено не с бордюр, а с въже или боя, то топката се обявява за „мъртва“, в случай че е напуснала игрището с целия си обем.

• Кръгът, от който се хвърля топката може да бъде изместена назад, само ако от него до крайната линия няма разстояние от 10 метра.

• Няма ограничение на височината за хвърляне на топката, тя дори може да бъде търкулната, като това зависи от терена на игрището.

• Топката се хвърля с движение отдолу нагоре, с длан обърната към земята. Това позволява изпълнението на бекспин и по-добър контрол върху топката.

• Всеки отбор трябва да бъде с подходящи уреди за измерване на разстоянието между топките и кошонета, за да не се стига до спорове в края на мача.

Специфични особености на оборудването за петанк

Топка за петанк (бул)

В международните състезания, тя трябва да отговаря на следните спецификации:

• Да бъде изработена от метал и да бъде куха

• Да има гравирано теглото, а също и името на производителя ѝ

• Да има диаметър между 70,5 и 80 милиметра

• Да не е пълна с нищо (пясък, олово, живак, масло и други) и да не е подобрявана допълнително

• Позволено е допълнително гравиране на името на играча или неговите инициали

При закупуването на топки, които са подходящи за състезания, то те трябва да са съобразени с горните изисквания. Все пак всеки играч може да избира характеристиките като размер, тегло и материал, от който да бъдат изработени те:

• Всеки играч може да избере топка, чийто размер пасва на размера на ръката му.

• Теглото и твърдостта на топката зависи от личните предпочитания и стила на играта.

• Пойнтърите са склонни да избират по-малки, но по-тежки и твърди топки, докато шутърите предпочитат по-обемни, по-леки и меки топки.

• Топките за забавление не е задължително да отговарят на международните стандарти, като тяхната цена е много по-ниска. Обикновено при тях целия комплект е с еднакъв размер и тегло.

Кошонет (джак)

Състезателният кошонет отговаря на следните спецификации:

• Изработен е от дърво или синтетичен материал

• Да има диаметър 30 милиметра (допуска се толеранс ±1 милиметър)

Игрално поле

Петанк може да се играе на почти всяко открито пространство. Полето може да бъде неравно и на него да има дървета и скали, но ако то е изградено специално за този спорт, тогава обикновено е изградена от чакъл, натрошен гранит, тухли или черупки от миди. Пясъчните повърхности не са особено подходящи, въпреки че има и по-леки топки, които са адаптирани за такава повърхност. Няма изисквания за вида на задната или страничните граници на полето (както е при бочия или при боулс), но въпреки това полето е оградено обикновено от бордюр или най-малкото с въже или очертано с боя.

В допълнение можем да споменем, че в много от градовете на Франция има изградени специални съоръжения за игра на петанк, наречени булодроми.

В международните състезания, полето е правоъгълно и има минимална широчина от 4 метра и дължина от 15 метра. Маркираният терен се нарича писта.

Стратегия при петанк

Шутъри и пойнтъри

Хвърлянето на топката се разделя на два вида – пласиране и стрелба:

• Пласирането представлява хвърляне на топката, с цел тя да бъде позиционирана възможно по-близо до кошонета.

• Стрелбата от своя страна е хвърляне на топката, с цел да се удари топка на противника, за да бъде отдалечена тя от джака.

Играчите, които са добри в стрелбата се наричат шутъри, а тези в пласирането са пойнтъри. В стратегията на играта, първо играят пойнтърите, а шутърите стоят в резерв и се включват само ако се наложи да бъдат премахнати противниковите топки около кошонета.

Пласираната топка пред джака е много по-ценна от тази зад него, защото при опит за отстраняване, предната топка е много вероятно да отиде още по-близо до кошонета, докато задната по-лесно бива отдалечавана.

Хвърляне на топката

При хвърлянето на първата топка, целта на пойнтъра е да я пласира в предната част на джака, но не прекалено близо до него. Идеята е, че ако топката е почти до кошонета, тогава тя става директно мишена на добрите противникови шутъри.

След първата топка, следващият играч е поставен пред въпроса: „Да стреля или да пласира?“ Факторите, които оказват решение върху решението са следните:

• Дали има добра видимост и лесно ли ще може да се пласира топката

• Колко още топки има да се изиграят от двата отбора

• С колко топки разполага собствения отбор

Най-лошата стратегия е, да се опита изстрел с последната топка на тима, когато противниците имат още една на разположение. Тогава, дори и да бъде премахната топка, която е до джака, другия тим има последната дума. По-добрият вариант при последна топка е да се опита пласирането ѝ в непосредствена близост до кошонета, за да може противника да бъде ограничен до спечелването само на 1 точка.

Хвърляне на кошонета

Отборът, който хвърля джака може да избере всяка позволена от правилника посока и дистанция. Стратегическите съображения, на които се залага в този случай включват:

Дистанция:

• Трябва да се проучи шутъра на противника, за да се прецени какво разстояние му става неудобно при стрелбата и именно там да се пласира джака

• Разстоянието може да бъде преценено и според собствения шутър, за да може в последствие той лесно да отстранява топките на противника. Често именно шутърът хвърля кошонета, за му бъде той на по-удобна дистанция

Посока:

• Всеки един отбор тренира точно определено място за пласиране на джака, като така получава предимство в мачовете, затруднявайки противниците си. Въпреки това се тренират почти всички дистанции, за да не се получат изненади.

• Когато се играе срещу пойнтър-левичар, джакът се хвърля на такова място, което да затрудни този противник в максимална степен