Плажен волейбол

Плажен волейбол е един от вариантите на волейбола, но с тази разлика, че тук теренът е от пясък и отборите се състоят от по двама играча. Той е олимпийска дисциплина от 1990 година насам.

Както и при волейбола в зала, и тук целта е да се изпрати топката над мрежата и тя да падне в полето на противника, а когато фазата е защита, тогава топката не трябва да се допуска да пада във собственото поле. Всеки отбор има право на 3 докосвания на топката, а разиграването продължава докато топката падне в полето на някой от отборите, излезе извън игрището или бъде отиграна неправилно.

История на плажният волейбол

През 1920 година, в Санта Моника, Калифорния, са изградени множество площадки за плажен волейбол, което дава началото на този спорт. В самото начало всичко е било на ниво забавление, но много скоро са създадени 11 клуба, а през 1924 година се стартират и първите турнири. При тях обаче състезателите на полето са били по 6, подобно на волейбола в зала. Едва през 1930 година, Пол „Пабло“ Джонсън от Санта Моника създава концепцията на съвременния плажен волейбол. Неговата идея идва случайно. Докато чака някой от неговите съотборници, той решава да поиграят двама на двама и вижда, че така нещата стават много по-динамични, интересни и атрактивни за събралите се зрители. От този момент, всички елитни състезания се провеждат с по двама играчи от отбор, но старата версия продължава да се използва за забавление, когато желаещите за игра са повече, а няма толкова игрища.

Плажният волейбол започва да навлиза в Европа през 30-те години на миналия век, а от следващото десетилетие започват да се провеждат и международни състезания. Първият голям турнир се провежда в Лос Анжелис през 1948 година. През 60-те години се прави опит за организиране на професионална лига по плажен волейбол, но така и идеята не се довежда до край. Все пак професионалистите се събират във Франция, където е организиран турнир с награден фонд от 30000 франка. САЩ не закъсняват и организират голям турнир, наречен „Откритото първенство на Манхатън“, който става най-престижния в света и е познат на феновете като „Уимбълдън на плажния волейбол“.

Денис Хеър пише първата книга посветена на този спорт: „Изкуството на плажния волейбол“.

Правила и начин на игра

Разлики в правилата на плажния волейбол и този в зала

Фундаментът и при двата спорта е един и същ – точките се получават при пласиране на топката в противниковото поле, при изваждането ? или при нарушаване на някой от правилата. До тук приключват приликите. Разликите при плажният волейбол, в сравнение с този в зала са следните:

• Игралната повърхност е пясък, а не паркет.

• Размерите на полето са 16 на 8 метра, вместо 18 на 9.

• Тук няма линия за атака, за разлика от волейбола в зала, където тази линия е на 3 метра от мрежата.

• Състезатели в отбор – двама, а не 6 и няма право на смени.

• Начин за спечелване на двубоя – играе се до 2 спечелени от 3 сета до 21 точки (до 15 точки в евентуален тайбрек), вместо в 3 от 5 сета до 25 точки.

• Отиграване на топката над глава – вдигането на топката не може да се прави с отворена ръка, само с юмрук или свита ръка, за разлика от варианта в зала.

• Блокът се счита за част от трите позволени докосвания от страна на единия отбор, за разлика от волейбола в зала, при който след блока са позволени 3 отигравания.

• Не е позволено да има треньор край полето, който да дава наставления.

• Не съществува наказание за неправилно подреждане на играчите, те могат да сменят местата си когато си пожелаят.

• Позволено е да се минава под мрежата и да се влиза в полето на другия отбор, стига това да не пречи на съперниковите играчи.

• Отборите сменят своите половини от полето на всеки 7 точки, а не в края на сета.

• Единствената прилика в игралните полета е във височината на мрежата – тя е 2,43 за мъжете и 2,24 за жените

Система за точкуване

Първият отбор спечелил 2 сета печели мача. Сета приключва при достигане на 21 точки (15 в тайбрека), при преднина от 2 точки. Отборът спечелил точка има правото да изпълни сервиз.

Смените на полетата се правят при достигане точки, които са кратни на 7 (7, 14)...), а по време на тайбрека, при точки кратни на 5. Когато общата сума на точките на двата отбора достигне 21, тогава се прави техническо прекъсване.

Сигнали за вида на блока

Може би сте гледали плажен волейбол и сте забелязали, че състезателите си правят знаци с ръце зад гърба, когато партньорите им изпълняват сервиза. Това са сигнали, с които се указва каква ще бъде стратегията на блокиране на евентуалната атака на противниците им. Ако ръцете са статични, това означава, че същият играч ще изпълни блока, а ако знакът е изпълнен с трептящи или движещи се ръце, това е знак че сервиращия играч трябва да направи блока.

Най-честите сигнали са следните:

• Отворена ръка – няма да се прави блок на противника в зоната на играча.

• Един пръст – играчът ще блокира атаката по права линия или късия диагонал.

• Два пръста – играчът ще блокира атака по дългия диагонал.

• Свит юмрук – тук блокът ще бъде на топката, като през цялото време се следи позицията на атакуващия играч и в последния момент се преценява къде точно да се спре атаката.

Забележка: Извън Европа, отворената ръка и свития юмрук имат противоположни значения.