Волейбол

от 27 ное 2012г.

Волейболът е отборен спорт, в който вземат участие два отбора от по 6 състезателя. Целта на всеки отбор е да свали топката в полето на противника, като се спазват определени правила. Целта е достигане на 25 точки в един гейм, а разликата с тези на противника трябва да бъде 2 точки. Играе се до победа в три гейма, като ако се стигне до 2-2, тогава петия гейм се нарича тайбрек и се играе до 15 точки, като условието е отново да има 2 точки разлика. Най-дългият сет заради това правило за две точки разлика е 54 на 52, като се играе близо час. Тази спортна дисциплина е част от олимпийското семейство от 1964 година.

Играта е добре регулирана от точни правила, но казано по-просто тя протича по следният начин: Играч от единият отбор бие сервиз (изпраща топката в противниковото поле с удар с ръка, като това може да стане с подхвърляне на топката и удар от място или със отскок), като целта е топката да премине над мрежата между двете полета и да падне в това на другия отбор. Посрещачите на противникът от своя страна не трябва да допуснат топката да падне в полето им, като имат на разположение 3 докосвания, за да я върнат обратно в изпращащия отбор. Всеки един от играчите има право само на едно докосване, преди някой друг да играе с топката, две последователни не са позволени от един волейболист, като това се наказва с точка за противника. Обикновено, първото отиграване е за посрещане на топката, второто за създаване за възможност за атака и третото трябва да изпрати кълбото в противниковото поле, като целта е то да стане трудно за хващане и връщане обратно. Някой от най-честите грешки включват:

изпращане на топката извън очертанията на противниковото поле или невъзможност за изваждане от собственото
хващане или „носене“ на топката
двоен удар – два последователни контакта с топката на един същ играч.
Четири отигравания на топката от един и същ отбор
Докосване на мрежата с ръце по време на играта
Грешка при пристъпването по време на сервиз – играчът настъпва крайната линия на полето при отскока.

Топката се отиграва с ръце, но играчите могат да използват и крак или друга част от тялото си, за да не позволят тя да падне в полето им. С времето са се развили различни начини за печелене на точки, включително забивките и блока при противникова атака, както и пасове, създаване на предпоставки за атаки и други.

Правила на волейбола

Волейболното игрище е с дължина 18 метра, разделено на две равни части и широчина 9 метра. Полето е разделено от широка един метър мрежа, която в най-горната си част е на височина 2,43 метра при мъжете и 2,24 при младежите, жените и ветераните. Във всяко поле има „триметрова линия“, която е успоредна на мрежата и се нарича още „линия на атаката“. Когато отбора атакува, нападателят идващ от задна позиция няма право да престъпва тази линия, а трябва преди нея да отскочи и да изпрати топката от другата страна на мрежата.

Полето на всеки отбор е разделено условно на 6 зони, като номер едно е квадранта вдясно до сервиращият играч, а останалите са по посока обратна на часовниковата стрелка. При смяна на сервиращият той застава на номер 2 и така се въртят играчите през цялото време.

Полето е очертано с линия, като ако топката падне върху нея, се счита за добра и се отчита точка за отбора, който я е изпратил.

Самата мрежа има в двата края по една антена, като топката трябва да премине между тях, или през теоретичното им продължение до тавана на залата.

Топка за волейбол

Световната Федерация по Волейбол има специални изисквания що се отнася до волейболната топка. Тя трябва да бъде с форма на сфера, да е изработена от естествена или изкуствена кожа, на обиколка трябва да е между 65 и 67 сантиметра и на тегло от 260 до 280 грама. Има дори определено налягане, на което тя трябва да отговаря, а то е 0,30 – 0,325 килограма на квадратен сантиметър.

Умения във волейбола

Играчите практикуващи волейбол трябва да имат шест основни умения – пас, атака, блок, вдигане на топката, посрещане. Всяко от тях съдържа в себе си специфични техники, която е била въведена във волейбола и днес се използват като стандарт във всички нива на волейбола.

Сервиз

Изпълняващият играч е извън полето, като с удара по топката той се стреми да я изпрати в противниковата част от игрището. Целта му е да я изпрати така, че тя да падне без някой от другите играчи да могат да играят с нея или поне да не могат да я овладеят. Затова, топката трябва да бъде изпратена с определена насоченост, скорост и ускорение, което я прави трудна за посрещане. Сервизът се нарича „АС“, когато топката влезе директно в полето на другия отбор, без някой да може да играе с нея. В съвременния волейбол има различни видове сервизи:

Сервиз от ръка – топката почти не се хвърля, тя е на нивото на кръста и удрящата ръка прави възходяща парабола. Този сервиз се изпълнява много лесно, но не се използва в състезанията на високо ниво, тъй като е елементарен за отразяване.

Скай бол – вече се използва само в плажният волейбол, но през 1980 година започва да се използва много от бразилския национален отбор и дълги години е негова запазена марка. Топката се изпраща не директно към противниковото поле, а към тавана на залата и след това тя пада в другото поле. В класическият волейбол днес почти никой не го използва, тъй като е прекалено неефективен, но в плажния вариант много често може да бъде видян, особено ако противника е срещу слънцето, което заслепява играчите при вдигане на главите им към небето.

Топспин – топката се хвърля със завъртане над главата и се удря с „отсечен“ замах, за да и се придаде въртеливо движение, което я кара да падне по-бързо в полето. Постоянното използване на този вид сервиз не се използва в нивата на професионалния волейбол, но все още се среща и в „големи“ мачове.

Флоп – изпълнява се без завъртане на топката с хвърляне над главата. Може да се изпълни и с отскок, като поради факта, че топката не се върти, тя може да предприеме неочаквани траектории, като дори може да се движи зигзагообразно.

Сервиз със отскок – най-използваният тип сервиз от професионалистите. Скоростта на топката е изключително висока, като при изпълнението тя се хвърля високо и играчът отскача и я засича във въздуха. Топ играчите не рядко правят множество поредни точки именно с този сервиз. Понякога топката достига скорост от над 130 километра, като световният рекорд се държи от Матей Казийски и е със скорост от 132 километра в час.

Пас

Служи за подаване на топката между съотборниците, за да се организира атаката. Обикновено се прави с две ръце, като единият начин е с удар с предмишниците, като двете ръце са събрани, или с върха на пръстите над глава. И в двата случая топката трябва да се удари, а не да се избута, тъй като тогава се получава „носена топка“, което се наказва от съдиите.

Вдигане на топката или разпределяне

Това най-често е второто отиграване на топката при попадането и в полето. Целта е тя да бъде насочена към атакуващите волейболисти така, че да стане удобна за тях. Човекът, който изпълнява това второ подаване се нарича разпределител и неговата роля на полето е сред най-важните и определящи крайния резултат от мача. Топката може да бъде подадена към левия или десния диагонал в зони 2 и 4 с висок пас или към центъра, като е близо до мрежата, като и в двата случая се получават много красиви забивки. Понякога разпределителят не подава топката, а директно атакува с нея противниковото поле през центъра, като в повечето случаи се получава точка, заради изненадата.

Атака

Атаката е известна като „Забивка“ и най-често е третия удар на отбора, който посреща сервиза. Идеалната позиция, в която играчът може да посрещне топката е точно на върха на скока му. Ударът е изключително силен и ако не се направи блокада е изключително труден за отразяване, а в повечето случаи и невъзможен. При изпълнението, играчът отскача високо, извива се напред с цялото тяло и със скосен удар изпраща топката към земята в полето на другия отбор.

При атака, топката може да се изпрати по диагонал на полето, успоредно на страничните линии или с парабола да се насочи към част от полето, където няма играч. Също може да се търси контакт с блокадата, като се очаква топката да излезе извън полето или да падне в него.

Блокада

Това е действие предприето от атакувания отбор, като може да се направи единична, двойна или тройна блокада, като това зависи от броя играчи включени в нея. С блокадата се спира топката, която е „изстреляна“ от нападателите, още докато преминава над мрежата, като идеята е тя да се върне в другото поле. Добрите блокировачи имат много висок отскок и не рядко излизат с вдигнати ръце над мрежата, като тя остава на височината на гърдите им. Така, за нападателят е много трудно да прекара топката между тях. Отборите със силна блокада често печелят мачовете си, тъй като от този прийом се постигат много точки. Ръцете на блокировачите не са изправени нагоре, а са под ъгъл между 40 и 60 градуса, като правилно изчисленото време за направата му хваща изпратената топка в противниковото поле още преди да е преминала мрежата, като тя пада с голяма сила в противниковото поле и е невъзможна за отразяване. Понякога топката може да премине блока, но тя вече губи силата си и става лесна „плячка“ на посрещачите.

Гмуркане

Много често се използва, когато топката почти е паднала на земята. Играчът се хвърля напред и с ръка се стреми да вдигне топката, преди тя да е паднала. Техниката на изпълнение е доста специфична и самото движение е важно за спасяване на много точки.

Като разновидност на класическият волейбол е плажният, който не се играе от отбори по 6 души, а от по двама.

Още по темата: