Пълни медицински изследвания в спорта

Във всеки спорт, началото на всеки сезон е свързан не с нещо друго, а с медицинските изследвания на всички играчи, за да види ръководството и треньорския щаб в какво състояние са състезателите. През такива медицински изследвания преминават и играчите, които са пред трансфер в даден отбор, за да се види здравословното и функционалното състояние. Здравословните аспекти не са пряко свързани с успешното представяне на спортистите, но все пак могат да изиграят съществена роля в поддържането им в готовност за мачовете или състезанията.

Голяма част от тези изследвания са включени в протоколите на фитнес тестовете, за да се гарантира, че спортистите нямат заболяване, което може да ограничи тяхното представяне или да им попречи да се натоварват на максимум по време на тренировките. Могат да се наложат и допълнителни изследвания, ако се наблюдават определени симптоми, наличие на фамилна анамнеза или поради други медицински причини.

Резултатите от медицинските изследвания трябва да се изтълкуват от лекар, който е специалист в спортната медицина, за да се интерпретират по правилния начин.

Медицински изследвания в спорта

Базисен метаболизъм

Това е скоростта на метаболизма в състояние на покой и може да покаже какъв е енергийния разход на спортистите, което е важно да се знае, когато е необходимо те да свалят килограми. Базисният метаболизъм показва минималното количество калории, които са необходими за нормалното функциониране на системите в тялото, включително сърцето, белите дробове, поддържането на нормална телесна температура и т.н. Понякога, понятието базисен метаболизъм се използва като взаимозаменяемо със „скорост на метаболизма в покой“, но в действителност те се измерват при различни условия и имат малко по-различна интерпретация.

Цел на теста: Директно определяне на консумацията на кислород в покой, като мярка за скоростта на метаболизма.

Необходимо оборудване за провеждане на теста: Анализатори за кислород и въглероден диоксид и уреди за измерване на вентилацията като турбинен вентиламетър. Съществуват и специфични устройства за измерване на метаболитната скорост като BodyGem.

Процедура за провеждане на теста: Разликата между измерването на базисен метаболизъм и скорост на метаболизма в покой е в подготовката на субекта на теста. Измерването на първия показател обикновено се прави в затъмнена стая след събуждане от поне 8 часов сън, като преди това тестваният не трябва да е приемал храна минимум 12 часа, за да се гарантира, че храносмилателната система е неактивна. Измерването се прави, когато човекът е напълно спокоен и трябва да бъде в легнало положение. Задължително е да не са правени никакви големи физически натоварвания и да са били избегнати стресови ситуации. Последната консумация на вода трябва да е била поне преди 2 часа, а ако е изпито кафе, то трябва да е преди поне 4 часа. Толкова време трябва да е минало и от последната цигара, защото тютюнопушнето също е противопоказно за провеждане на теста. За втория показател няма чак толкова много изисквания. Достатъчно е субектът да е в настанен в удобно в тиха стая, при комфортна за него температура, да не говори, чете и гледа телевизия, за да може да се отпусне напълно. При тези условия, той трябва да бъде поне 10 минути.

Измерване: Апаратът измерва консумацията на кислород в организма (VO2). Процедурата трябва да продължи поне 10-20 минути или докато стойностите се стабилизират. Резултатите могат да покажат дали тестваният има забързан или забавен метаболизъм и дали тялото му използва предимно мазнини или въглехидрати за енергия.

Недостатъци на теста: Той е много трудоемък и изисква използването на скъпоструващо оборудване.

Коментар: Базисният метаболизъм не е константна величина, той може да се промени с времето, като се повлиява от телесното тегло, височина и възрастта.

Кръвни изследвания

Анализът на кръвните проби може да осигури детайлна информация за редица здравни параметри при спортистите.

Необходимо оборудване за провеждане на теста: епроветка, игли, маншет, контейнер за съхранение, превръзки, тампони със спирт.

Процедура за провеждане на тестването: Обикновено се взема проба от венозна кръв от предната част част на ръката, в близост до лакътната става. Малките кръвни проби могат да се вземат от върха на пръстите.

Анализ: Голям брой показатели могат да се измерят чрез венозната кръв, включително глюкоза, триглицериди, холестерол, желязо. Пробите, взети от пръста, обикновено се използват за измерване на кръвната захар.

Измерване на кръвното налягане

Кръвното налягане е важен показател и неговото измерване може да покаже риск от развиване на сърдечен проблем.

Необходимо оборудване за провеждане на измерването: Апарат за кръвно налягане и стетоскоп, в случай че няма вграден такъв в апарата.

Процедура по измерване на кръвното налягане: Субектът на измерването трябва да бъде седнал, като той трябва да остане поне 5 минути в състояние на покой. Маншетът се поставя на ръката над лакътната става, слушалката на стетоскопа се поставя в непосредствена близост до горната част на ямката на лакътя, за да се усети пулсирането в брахиалната артерия, като ръката трябва да се постави на опора, на височина близка до нивото на сърцето. Маншетът се напомпва до около 180 мм Hg, след което налягането се отпуска с около 2 мм в секунда. Записването на налягането се прави при чуване на първите звуци на пулса (систоличното налягане) и спира при изчезването на всички звуци (диастоличното налягане).

Измерване: Кръвното налягане се записва в единици милиметри живачен стълб (мм Hg). За нормално кръвно налягане, със сигурност знаете, че се приема 120 систолично на 80 диастолично. Ако кръвното е по-високо, трябва да се предприеме лечение, след като се установи, дали то се поддържа над нормата постоянно или е моментен резултат, дължащ се на различни фактори.

Коментар: Нормално е кръвното налягане да се повиши при стресови състояния, понякога се получава и покачване от самия процес на измерването, като това се нарича „синдром на бялата престилка“. Когато се подозира такъв момент, добре е измерването да се повтори, след като се даде време на спортиста да се успокои.

Измерване на костната плътност

Костната плътност при спортистите е доста важен показател, като от него може да се съди за тяхната податливост към по-тежки контузии или съответно, устойчивостта към такива. Измерването обикновено се прави преди подписване на договор с даден спортист, особено ако той има неблагонадеждна история със често получавани травми в миналото си.

Цел: Тестът има за цел да установи дали няма начални фази на развиване на остеопороза, на която се дължи лесното чупене на костите, поради повишена крехкост. Процедурата се прави, за да се измерят количеството на калций и други минерали в костния сегмент. Сканирането обикновено отнема 10-20 минути. Тестът за костната плътност може да открие истинската костна маса и % на риска от остеопороза. Измерването обикновено се прави на гръбначния стълб, предмишницата и бедрата.

Необходимо оборудване за провеждане на измерването: Рентгенов апарат, периферна DXA машина, компютърен томограф или ултразвук, са различните методи, чрез които може да се установи костната плътност.

Процедура по измерване на костната плътност: Преди тестването не трябва да се приемат никакви храни и добавки, съдържащи калций, за поне 24 часа. По време на тестването, субектът трябва да лежи неподвижно. Времето за излизане на резултатите зависи от използваният метод, като те могат да бъдат от няколко минути до 4-5 часа.

Таблица с интерпретация на резултатите от сканиране на костната плътност:

Кардио стрес тест

Кардио стрес тестът се провежда, за да се определи дали съществуват рискови фактори за сърдечно заболяване и дали сърцето на спортиста функционира нормално.

Необходимо оборудване за провеждане на теста: Може да се използва всеки вид кардио тренажор, например пътечка за бягане, крос тренажор или велоергометър, а освен това ЕКГ, за отчитане на сърдечните импулси.

Процедура: Извършват се два теста, един с прогресивно увеличаване на натоварването и друг с максимално натоварване за по-кратко време. Започва се с ходене, след което темпото се увеличава, като електрическите импулси от сърцето се записват от електродите по тялото.

Анализ на резултатите: Много често стрес тест машините могат да предложат детайлен анализ, но по-добрия вариант е да се разчетат показанията и да се анализират от медицински специалист.

Стрес тестът може да установи ранни изменения на сърдечната функция, показващи потенциални сърдечни заболявания.

Тест за цьолиакия

Цел на теста:Най-често срещаният кръвен тест, който може да потвърди дали дадено лице има цьолиакия се нарича tTG-IgA тест или тест за тъканни трансглутаминазни антитела, но съществуват и още няколко вида, които могат да се използват от лабораториите. Цьолиакията е усложнение, при което се получава алергия от продуктите, съдържащи глутен. При повишена чувствителност, може да се стигне до остра стомашно-чревна реакция, а в по-тежките случаи се получават и отоци, обриви, задух и други. При спортистите е особено важно да се знае за наличие на цьолиакия, за да се съобрази техния хранителен режим с проблема.

Към теста е добре да се подходи с повишено внимание, понеже има риск да се получи фалшиво положителен резултат при хора с автоимунни нарушения като диабет тип 1, хронична чернодробна болест, псориазис, тиреоидит на Хашимото и ревматоиден артрит. За щастие има доуточняващи тестове, които могат да потвърдят или отхвърлят получените преди това резултати.

Необходимо оборудване за провеждане на теста: Спринцовка от 3 до 5 мл., памучни тампони, епруветки, турникет, спирт и държач за епруветка.

Процедура: Следват се всички стъпки за вземане на кръвна проба, почистване на мястото със спирт, пристягане на ръката с турникет и фактическото вземане на кръв от вената.

Резултати: Човек, който е диагностициран с това състояние и вече е спазвал диета без глутен, трябва да има ниски нива на антоантитела. Ако обаче нивата са високи, тогава тестваният вероятно има една от най-редките форми на цьолиакия, която не реагира на диетични ограничения.

Тестване на белодробната функция

Изследването на белодробната функция е част от всички първоначални прегледи в спорта. То може да се използва за оценка на степента на затрудненото дишане или задъхването, предизвикани от тренировките.

Необходимо оборудване: Спирометър (например виталограф)

Процедура: Обичайните мерки за белодробната функция са принудителен жизнен капацитет и принудително изтекъл обем за една секунда. Те могат да бъдат измерени с пълно максимално издишане. Субектът изпълва напълно белите си дробове, след това поставя мундщука на устните си и издишва напълно, възможно най-силно и бързо. Обикновено се записват най-добрите 2 опита.

Преди теста: Тестваният се запознава с процедурата, обясняват му се всички детайли и възможни рискове. След това се записват неговите данни, като възраст, ръст, тегло, пол. Оборудването се калибрира, ако е необходимо.

Интерпретация на теста: Изпитанията за белодробната функция не са повод за извод какво е функционалното състояние и потенциала на спортиста, при условие, че стойностите попадат в нормалните граници. Обемът на белите дробове може да варира в зависимост от пола и размерите на тялото, най-вече височината, като това трябва да се вземе предвид.

Измерване на хидратацията на спортистите

За спортистите е важно да бъдат добре хидратирани, но има много фактори, които могат да повлияят негативно на това, като начин на хранене, климат, ниво на активност и други. Тестването понякога е наистина наложително, особено при състезания на места, където температурите са по-високи, тъй като спортистите са изложени на по-голям риск от контузии или здравни проблеми, свързани с топлината. Изследванията показват, че дехидратиране само 2% от телесното тегло може да има значителен ефект върху работоспособността. Хипохидратацията намалява аеробните резултати и при изпълнения на спринтове например скоростта им значително намалява.

Методи за тестване на хидратацията

Има различни методи за определяне на хидратацията на спортистите, включително проследяване на промените в телесната маса, измерване на състава на потта, различни кръвни маркери и анализ на урината. Те се извършват по следните начини:

• Специфично тегло на урината – с помощта на рефрактометър.

• Цвят на урината – прави се сравнение с цветова диаграма.

• Анализ на потта – измерва се електролитния състав с помощта на пластири.

• Количество на загубената пот – спортистите се теглят преди и след физическо натоварване.

Съществуват и други елементи от пълните медицински изследвания в спорта, като те могат да се включат при по-специфични нужди за конкретния спорт или при съмнения в здравословното и функционалното състояние на даден атлет.