Ричард Пети – НАСКАР

Ричард Лий Пети (роден 1937 година) е бивш пилот от сериите НАСКАР. Неслучайно всички го наричат Кралят... Той е печелил 7 пъти шампионата на овалната писта, рекорд който споделя единствено с Дейл Ърнхард, но по-впечатляващото е, че той има 200 спечелени състезания, 27 от които последователно. Държи и рекордните седем победи на Дайтона 500. Невероятните успехи по време на неговата кариера го правят една от най-уважаваните и влиятелни фигури в моторните спортове, а според мнозина, Пети е най-великият автомобилен пилот в историята. Но неговите рекорди не спират до тук – той има 127 пол позиции в състезанията, над 700 пъти е завършвал в Топ 10, а състезанията в които участва са 1184, включително 513 без пропуск от 1971 до 1989 година. Ричард Пети е един от създателите на Залата на славата на НАСКАР, като самия той е приет в нея през 2010 година.

Кралят е второ поколение автомобилен пилот. Баща му, Лий Пети, е първият печелил Дайтона 500, а също така е трикратен шампион на НАСКАР. Единият от синовете на Ричард, Кайл, също е много известен пилот в американските серии.

Състезателна кариера на Ричард Пети

Пети започва своята кариера на 18 юли 1958 година, 16 дни след 21-вия си рожден ден. Първото му състезание е в Торонто, Канада. Още през следващата година той е обявен за „Новобранец на годината в НАСКАР“, след като завършва в 9 пъти в Топ 10 на състезанията, включително 6 в Топ 5.

60-те години ХХ век

През 1960 година, Ричард завършва на второ място в НАСКАР. 1963 година е преломната в кариерата на състезателя, като той печели състезанията на няколко писти, като например тези в Мартинсвил и Бриджхямптън. През следващата година, Пети е зад волана на мощния Плимут с двигател Хеми, като той води в 184 от 200 обиколки, с което печели първата си Дайтона 500, а в националния шампионат печели 9 победи, а печалбата му от това е 114 хиляди долара.

След забраната за използването на двигатели Хеми, Ричард Пети се присъединява към бойкота на Крайслер срещу НАСКАР и по-голямата част от сезон 1965, той прекарва в надпревари по драг. По време на състезание в Далас на 28 февруари, пилотът катастрофира, при което убива 6-годишно дете и ранява още 7 души от публиката. Така той, заедно с баща му Лий и корпорацията Крайслер са изправени пред иск за над 1 милион долара.

На 27 февруари 1966 година, Пети наваксва 2 обиколки изоставане и печели за втори път Дайтона 500, като състезанието е спряно във 198 обиколка от 200, като причината за това е разразила се гръмотевична буря. Това е първият случай в историята на тази надпревара, в която един пилот я печели в 2 пъти.

Следващата година е още по-успешна за Ричард, като той печели 27 от общо 48 състезания, в които взема участие, включително и рекордните 10 поредни, в периода от 12 август до 1 октомври. Господството му през този сезон му печелят прозвището „Крал Ричард“.

През 1969 година, Пети иска да смени своя Плимут с Додж Дайтона, но ръководителя на Крайслер настоява той да не го прави, въпреки съмненията, че автомобила няма да е конкурентен на бързите суперписти. Ричард печели 10 състезания през годината и това му отрежда второто място в генералното класиране. През следващата година той си връща титлата, като вече е зад волана на новият Плимут Супербърд, който е с нос на акула и има висок П-образен спойлер. Този автомобил се става изключително известен, като дори е пресъздаден в анимацията „Колите“.

70-те години на ХХ век

На 14 февруари 1971 година, Пети печели за трети път Дайтона 500, шофирайки новият Плимут Роуд Рънър, побеждавайки своя съотборник Бъди Бейкър с малко повече от една дължина на автомобила. През сезона печели 20 от състезанията и става шампион. Освен това, той става първият пилот, който печели над 1 милион долара приходи от наградни фондове в кариерата си. В края на сезона обаче, Пети получава неприятната новина, че Крайслер вече няма да му осигуряват финансирането.

През 1972 година, Ричард сключва договор за спонсорство с компанията за моторни масла STP, като това партньорство е много успешно и продължава цели 28 години. Преговорите обаче не са много лесни, тъй като пилотът държи на своята запазена марка цветове на автомобила (Синьото на Пети), а спонсора държи на оранжево и червено, каквито са фирмените цветове. В крайна сметка, след дълги преговори се стига до компромис – оранжево и синьо. Тези цветове са харесани от феновете и стават стандарт за всички състезателни автомобили, на които STP е спонсор.

Пети започва да се замисля за подобряването на аеродинамиката на автомобилите и неговата идея е ключова за създаването на новия Додж Чарджър от 1973 година. С него, Ричард Пети печели четвъртото си състезание Дайтона 500.

1975 година също е много важна за пилота, като той за пръв път печели World 600. В следващите няколко години той завършва на второ място, което го кара да смени своя Додж с Шевролет Монте Карло, но в същата година той не постига значим успех. През 1980 година, Пети печели седмата си и последна титла от НАСКАР, а в цялото десетилетие печели отново Дайтона 500 и още редица популярни надпревари.

Последните състезания на Ричард Пети

На 1 октомври 1991 година, легендарният състезател обявява, че след сезон 1992 ще се оттегли от спорта. През същата тази 1992 година, той участва само в избрани от него състезания, както правят много от останалите състезатели, решили да се пенсионират. Това са надпреварите на любимите писти, които са носили много успехи в годините на активната им кариера.

Награди и отличия на Ричард Пети

• На 23 май 2010 година, той е приет в Залата на славата на НАСКАР

• През 1997 година става част от Международната зала на славата на моторните спортове

• През 1998 година е включен в класацията за 50-те най-велики пилоти от НАСКАР

• Неговия първи автомобил е част от Американската зала на славата на моторните спортове