Съвети за поддържане на здрава психика в спорта по време на пандемия

Глобалният локдаун и социалното дистанциране принудиха спортистите по целия свят да адаптират ежедневието си към новите изисквания. Пренасочени за други дати състезания, отменени стартове, отлагане на мачове, поради голям брой заразени състезатели от отборите, несигурност и всичко това кара атлетите и техните екипи да нямат сигурност и да не знаят по какъв начин да се подготвят, поради факта, че не знаят дали утре няма да се наложи отново да се затворят стадионите, спортните зали и пистите.

Тези колебания в графика може да повлияе на тренировъчната програма на всеки спортист, на психическото му състояние, мотивацията му и дори на желанието му изобщо да участва в тренировъчния процес. Никога състоянието на мрежата за поддържане на спортистите не е била по-натоварена.

Какво се случва в света?

Пандемията от COVID-19 повлия много силно на спортния свят с отлагането на Олимпиадата в Токио, Параолимпиадата, Европейското първенство по футбол и временното прекратяване на всички основни спортове, а след отварянето на първенствата отново, спортните зали и стадионите или са празни или с ограничен достъп на публика. Много често професионалните спортисти планират живота си около спортните състезания и често остават личния си живот, брак, деца и други на по-заден план. Със спирането на първенствата и състезанията, светът на атлетите, а и на хората от задна линия в отборите, се преобръща на 180 градуса. Знаете, че всеки отбор си има изграден график, всеки ден спортистите знаят какво след какво следва и когато са свикнали с тази регламентирана рутина, промяната й води до доста голям шок за психичното им здраве. Особен момент е и поставянето в изолация, когато лицето е заразено с коронавирус или е било контактно с друго такова. Понякога, това може да стане и в друга държава, когато спортистът играе или се състезава в чужбина, като остава далеч от семейството си.

Какво се случва със спортистите в резултат на изолация или отмяна на състезанията?

По време на изолация, спортистите могат да са:

• Неподготвени за такава липса на контакти;

• Притеснени и в главата им бушуват мисли като „Дали съм заразен с коронавирус?“, „Какво ще се случи с мен?“, „Дали няма да ми прекрати кариерата, какво ще стане с живота, с който съм свикнал, ще мога ли да притежавам същите материални блага?“;

• Самотни, емоционално уязвими, объркани за посоката на живота им;

• Отстранени от начина на живот, с който са свикнали;

• Притеснени за следващата стъпка, която може да се наложи да направят.

Преди пандемията, фокусът върху спортистите беше доста голям, те постоянно бяха обект на медийно внимание, отразяваха се всички техни изяви, даваха интервюта и т.н., а след локдауна, почти всички медии започват и завършват с информация за COVID-19. Ако даден спортист още преди това е имал проблеми с психичното си здраве, като тревожност, депресия, обсесивно-компулсивно разстройство, промени в настроението, безсъние или посттравматично стресово разстройство, събития от този мащаб може да влошат неговото състояние. Естествено, тежестта на симптомите диктуват нивото на грижа, което трябва да се положи за спортиста. Промяната в настроението, тревожността, проблемите със съня и други такива по-леки състояния могат да се лекуват успешно от психолог. По-тежките, като силна тревога, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства или дори мисли за самоубийство, изискват насочване към психиатър.

Рискови фактори за лошо психично здраве при спортистите

В спорта има множество фактори, които могат да предразположат атлетите към лошо психично здраве. Получена контузия, слабо представяне, претрениране и други, като тези, които се занимават с индивидуален спорт, са по-силно изложени на риск от лошо психично здраве. Установено е, че по-младите спортисти са по-лабилни, защото по-опитните все пак са се сблъсквали с повече житейски проблеми и до някаква степен могат по-добре да се справят с депресивните състояния. И все пак, пандемията донесе неочаквани проблеми в спорта, и без значение от възрастта на атлетите, негативните последици са факт.

Йерархичен модел на мотивацията

Може би повечето от вас са чували за пирамидата на потребностите на Ейбрахам Маслоу? В нея се виждат петте етапа на човешките нужди, от най-обикновените, физиологични, до самоусъвършенстването и разгръщането на пълния човешки потенциал. Долните четири нива се считат за нива на дефицит. Когато хората са лишени от физиологичните потребности, безопасност, любов, уважение, те стават мотивирани да ги получат. Например, когато някой е оставен без храна, с времето чувството за глад се увеличава и той е силно заинтересован да намери храна. Едва след като се задоволят долните 4 нива, тогава е възможно да се насочи фокусът към петото ниво. Нещата, получени по време на самоусъвършенстването, идват отвътре, а не от външен източник. Следователно, този етап се счита за фаза на растеж.

През това време на икономическа несигурност, някои от спортистите могат да се сблъскат проблеми с набавянето на храна или неспособност за покриване на разходите за жилището или по автомобила си. Други пък могат да не бъдат чак толкова засегнати от пандемията. Следователно, ситуацията за всеки един спортист е различна и затова трябва да се подхожда индивидуално. В този случай, треньорите трябва да се насочат към успокояване на играчите, вместо да се съсредоточават само върху тренировъчната програма. Според пирамидата на Маслоу, спортистите няма как да мислят за усъвършенстване, докато основните им нужни не са задоволени.

Насоки за психологическа помощ на спортистите

Подобряването на психическото здраве на спортистите може да се направи с балансиране на ежедневните им дейности. Липсата на удовлетвореност, усещане за постигнати резултати от поставените задачи или свързването с други хора или така наречените социални контакти, могат да повлияят негативно на настроението им.

Когато са в изолация, спортистите могат да бъдат насърчени да четат книги, да гледат телевизия, да слушат музика, да изпълняват различни задачи в дома си и не на последно място, да не спират да тренират, макар и вкъщи. Упражненията освобождават ендорфини, естествените хормони на тялото, които правят човек щастлив. Това, че атлетите не винаги ще имат възможност да тренират на стадиона, във фитнеса или навън, ще ги накара да проявят малко повече креативност за работа с различни тежести в дома им, за да поддържат кондицията си. Треньорите също могат да им помогнат в съставянето на тренировъчния им режим по време на изолацията им.

Благодарение на модерните технологии, могат да се правят и групови тренировки онлайн, с приложения като Zoom, WhatsApp, Go to meeting и други. Освен мотивирането едни от други, спортистите ще продължат да държат отборния си дух по-висок. Видео конференциите също са препоръчителни, за да могат играчите да споделят тревогите и притесненията си, и да бъдат подкрепяни от треньори и съотборници.

Заключение

Въпреки че приоритет за всички понастоящем е да останат здрави и да се освободят от вируса COVID-19, стресът и безпокойството могат да доведат до доста тежки депресии. Спортистите са свикнали със структурата на своето ежедневие и с дисциплината, но този път нещата са толкова объркани, че е нужно да се вземат допълнителни мерки, за да се поддържа тяхното спокойствие и фокус. Треньорите и целия щаб трябва да насърчават своите подопечни да се занимават с дейности, които им носят удоволствие, чувство за постигнати резултати и социална свързаност.