Фехтовка

Фехтовката се разделя на олимпийска фехтовка, класическа фехтовка и историческа фехтовка. Състезателната фехтовка е именно олимпийската, като тук се използват три вида оръжия – шпага, сабя и рапира, които са с тапа отпред, която има електронни датчици за регистриране на удара. В класическата фехтовка се използват същите оръжия, но те са остри и като цяло това вече не е спорт, а бойно изкуство.

История на съвременната фехтовка

Корените и произхождат от Франция, като по-късно започва да се налага и в Испания, която днес е една от водещите сили в Европа. От Испания, този спорт се пренася в Италия и общо взето малко по-късно и по целия свят. Основен конкурент на испанците в състезанията са именно италианците и то по-специално състезателите от Южна Италия, където има много клубове.

Първите школи се зараждат в Италия, след което под тяхно влияние и заради спазване на традициите, започват да се появяват и във Франция.

След Втората Световна Война се получава рязък спад в броя на практикуващите фехтовка, което може би се обяснява и с намалялата необходимост човек да може да се дуелира.

През 1936 година, страничните съдии бяха заменени с електронни апарати за точкуване, които отбелязват попаденията в целта със звукова сигнализация и червена или зелена светлина при боя с шпаги. Рапирата се присъедини към този електронен вариант на точкуване през 1956 година, а сабята през 1988 година. Този вид отбелязване на точките до голяма степен намали пристрастието, което е характерно за човешкия фактор (за съдиите), а в същото време увеличи точността на резултатите, без значение от бързината, с която се води боя.

Оръжия

Те са три във фехтовката, като от вида зависи и това, как ще се проведе срещата.

Рапира – леко пробождащо оръжие, с което е позволено да се атакуват торса, врата, слабините и гърба, но не и ръцете. Ударите се отбелязват само с върха на рапирата, като нанесените със страничната част на оръжието не се точкуват и не спират мача. Докосването на зони от тялото, които не са в целевата част, също не се отчита за точка. Единият фехтовач може да нанесе само един удар, а ако и двамата се докоснат с върха на рапирите си едновременно, тогава точка получава първият инициирал атака. Предпазителят на рапирата е малък кръг, който служи за защита на ръката от директни пробиви.

Сабя – също е леко оръжие, с което може да се сече и пробожда. Позволени са удари в цялото тяло над кръста, с изключение на ръцете. За валидни се считат ударите с върха на сабята, както и с нейното острие. Както и при рапирата, ударите извън позволените зони не се отчитат за точка. Защитата за ръката при сабята е много добра, като тя започва с широка част между дръжката и острието, която продължава в метална пластина до началото на дръжката. Защитата на ръката е обърната навън, за да предпази ръката от ударите на сабята на противника.

Шпага – тя е тежко пробождащо оръжие, при което е позволена атака към всяка една част на тялото, но с само с нейния връх. За разлика от сабята и рапирата, тук ако двамата състезатели нанесат удар едновременно, те получават точки. Въпреки това, ако резултатът е равен и тези точки са важни за определяне на победителя, тогава точки при двоен едновременен удар не се присъждат. Защитата на ръката при шпагата е доста голяма, като тя изглежда като широка шапка, покриваща дръжката и ръката.