Хек

Хекът представлява малка кръгла торбичка, която е изработена от плат или кожа и е пълна с пясък, парцали или гумени стърготини. Целта в този вид спорт е да не се позволи торбичката да падне на земята, като играещите могат да използват различни части на тялото си, като се стремят в същото време и да изпълняват красиви трикове, които допълнително носят точки. Оригиналното наименование на хекът е футбаг, но а познатото на всички име идва от популярен производител, чиято запазена марка се нарича „Хек“ (подобно на нарицателното „Ксерокс“, използвано за копирните машини).

Спортове и игри подобни на хекът са съществували още от преди няколко века, като в някой от стиловете на Тай Дзи Цюан се използват платнените торбички за усъвършенстване на техниката и движенията на краката на практикуващите. Модерният вариант на хек възниква през 1972 година в Орегон, като за негови създатели се считат Майк Маршал и Джон Сталбергер.

Оборудване за хек

В практикуването на хек за забавление, най-често се използва плетена торбичка, обикновено пълна с пластмасови мъниста. Някой използват и гумени стърготини или пясък. Пясъчните хекове се считат за най-удобни за усвояване на техниката от начинаещите, като те са най-лесни за контролиране. В хек свободен стил е общоприето да се използва торбичките с 32 панела (панелите на торбичката могат да варират от 2 до 120), като професионалните могат да бъдат пълни с комбинация от пластмасови топчета, гумени пелети, стоманени и оловни сачми, зърна и дори сачми от волфрам. Теглото на торбичките обикновено е между 40 и 65 грама, а тези с 32 панела нямат такова забавяне като с пластмасовите топчета или с пясъка, което дава възможност на състезателите да правят по-сложни трикове.

Хековете, които се използват в дисциплините с мрежа (подобно на футволей, но с хек), торбичките са с по-твърда външна повърхност, като те не са подходящи за свободен стил. Меките торбички от своя страна не са подходящи за дисциплините с мрежа. Съществуват и някой нестандартни хекове, като например светещите в тъмното, с които се получават изключително красиви за наблюдение игри.

Обувките за хек

Много от фрийсталърите носят различни видове маратонки, които се опитват да пригодят за нуждите си, но квантовите обувки са специално изработени за този спорт и при тях не се налага да се правят модификации. Съществуват някой често срещани промени по обикновените обувки, които фрийстайлърите правят по своите обувки. Обикновено се търсят такива маратонки, които са с широк борд в зоната на пръстите, за да може хекът да остава там без много затруднения, а от двете страни на обувките се залепят специални шнурове от пръстите до петите, които не позволяват на чантичката да пада. Шнурове могат да се прикрепят и в горната част на обувката, опасваща пръстите. Понякога се премахват и всички възможни стелки и други слоеве, които пречат на състезателя да усеща по-добре хека.

Хек свободен стил

Фрийсталът при хека включва изпълнение на множество трикове с торбичката. Крайната позиция на едно изпълнение представлява начална за следващото и така, фристайлърът редува и комбинира различните елементи. Това става с подхвърляне на торбичката, ритане, улавяне с крак и така нататък. Контактите обикновено са с вътрешната и външната част на крака или с пръстите, като чрез тях се получават много възможности за красиви изпълнения.

Свободният стил постоянно се развива, като някой използват различни хореографии в съчетание с музика, като синхронът може да бъде доста впечатляващ. Състезанията могат да бъдат индивидуални или по двойки, като всяка година се провежда и Световно първенство.

Хек с мрежа

Тук се съчетават елементи от тенис, бадминтон и волейбол. За този стил игра на хек се използват кортове за бадминтон, като мрежата е с височина 150 сантиметра. Точка може да спечели само отборът, който сервира, в противен случай се печели сервиз и чак тогава може да се спечели точка, което е взаимствано от старите правила на волейбола. Сервизът се изпълнява по диагонал, както е в тениса. Сетовете могат да бъдат до 11 или до 15 точки, в зависимост от вида на състезанието, но задължително трябва да има 2 точки разлика, за да приключи 1 сет. Играта силно наподобява изпълненията в сепак такроу, но тук топката е много по-малка и за поемане на торбичката и за изпращането и в половината на противника може да се използва само частта от крака под коляното, в противен случай се свири нарушение.

Подаване в кръг

Това е най-разпространеният тип игра с хека и именно той е първото нещо, с което се асоциира спорта „хек“. Играчите застават в кръг и си подават торбичката, като целта е да не позволят нейното падане на земята. Съществуват редица насоки при тази игра, които са предназначени да я направят забавна, приятелска и отворена за всички. Тук не трябва да се получава неодобрение на някой от начинаещите играчи, поради неумелото им отиграване, а напротив, те трябва да бъдат насърчавани да опитат отново и отново, докато усвоят техниката. Този стил в хека има за цел да сближи хората, които обичат спорта с малката торбичка с пълнеж.