Шотландски игри

от 02 дек 2013г.

Шотландските игри спортни и културни мероприятия, провеждани целогодишно в чест на келтското наследство на Шотландия. В някой аспекти, игрите са толкова популярни не само на Острова, но и по целия свят, че са станали като един вид емблема на страната. Такива са например шотландската поличка и силовите събития, провеждани под съпровода на гайдите.

Най-известното място за провеждане на шотландски игри е съборът Коуъл в град Дънуун, състоящ се всяка година през август. На него се събират над 3500 състезатели и между 20 и 25000 зрители. Като мащаб обаче, в САЩ всяка година се събират по 50000 души публика в Дядовата планина в Северна Каролина, като този събор се организира от емигранти от Шотландия, като началото му датира от 1865 година. Говори се, че именно шотландските игри са повлияли на барон Пиер Дьо Кубертен и са му дали идеята за възраждане на олимпийските игри.

История на шотландските игри

Произходът на някой видове спортове предшества писаната история. Предполага се, че едно от най-ранните места за провеждане на игрите е Фетересо, въпреки че днес този град е на няколко километра южно от границата на Шотландия.

В много книги се описва участието на краля на Шотландия, Малкълм ІІІ, в игрите през 11-ти век, който е предизвиквал състезателите в надбягване до връх Крейг Чойнич. Неговата идея е била не друга, а набирането на бързи вестоносци, които да могат да се справят с планинския терен на страната. Някой виждат в това събитие началото на шотландските игри. Игрите, такива каквито ги познаваме днес са от Викторианската епоха.

Събитията в шотландските игри

В автентичните събори, провеждани преди векове, се е наблягало най-вече на спорта. По-късно, към тържествата започва да се включват надсвирването с гайди и танците, но като цяло, те са по-скоро за отмора след тежките натоварвания. Важната роля тук е на атлетите, а като символ на шотландските игри е хвърлянето на „кабер“ (дълъг 5,94 метра ствол на дърво, с тегло около 79 килограма). Въпреки, че много събития могат да бъдат включени в спортната програма, най-важните и задължително включвани са следните:

Хвърляне на кабер

Най-често се използва боров ствол (без клоните), който се хваща в горния му край и се балансира до изправено положение от състезателя, държейки го в ръцете си. С няколко стъпки като засилване, атлетът го хвърля така, че стволът трябва да се превърти така, че горния край да падне на земята. По-тънкият край на дървото, който е бил държан от атлета трябва да падне на 12 часа или максимално близо до тази позиция (погледнато през очите на състезателя), за да се признае опита за успешен. От тази най-далечен край се измерва разстоянието. Каберът може да бъде и с различна дължина и маса от посочените по-горе, но това зависи от нивото на състезателите. Класическите размери са именно тези, като в елитните състезания те задължително се спазват.

Тласкане на камък

Това събитие е подобно на днешното тласкане на гюле. Вместо металната топка обаче, състезателите хвърлят камък, който може да варира по тегло в определени граници. Има 2 варианта за хвърлянето, като те се различават и по теглото на камъните – при първия се използва такъв с маса между 9 и 12 килограма при мъжете и между 6 и 8 при жените, а във втория случай камъните са между 7 и 10 килограма за мъжете и между 3,5 и 5,5 килограма за жените. Хвърлянето може да се направи със залюляване на ръката или с въртене.

Шотландско хвърляне на чук

Събитието е подобно на днешното хвърляне на чук, но тежестта не е прикрепена към кабел, а е с дръжка, която може да бъде направена от дърво, бамбук, ратан или пластмаса. Самата тежест е с тегло от 7 до 10 килограма при мъжете и между 5,5 и 7 килограма за жените. Дръжката е дълга около 1,2 метра. Атлетът застава неподвижно, като завърта чука над главата си и го хвърля назад през рамо. За събитието могат да се използват специални обувки, чийто върхове представляват ножове, които се забиват в земята, за да може да се запази равновесие и да се избегне завъртането на състезателя. Тези обувки значително подобряват резултатите.

Хвърляне на тежест

Тук се включват 2 събития, едното в лека категория (13 кг за мъжете и 6 за жените), а другото в тежка (19 килограма за мъжете и 13 за жените). Тежестите са изработени от метал и имат дръжка, която е свързана с тях посредством къса верига. Тежестта се хвърля само с едната ръка, като могат да бъдат използвани различни техники, обикновено с въртене.

Хвърляне на тежест над греда

Събитието е известно и като хвърляне на височина. Състезателите се опитват да прехвърлят тежест с маса 25,400 килограма, към която има прикрепена дръжка. Разрешено е използването само на едната ръка, като позволените опити са 3, като всеки успешен позволява на състезателя да поиска по-голяма височина. Победител е този, който прехвърли най-високо разположената греда, а при равен резултат се гледа броя на неуспешните опити.

Хвърляне на снопи сено (слама)

Дисциплината е подобна на предходната, но тук се хвърля сноп слама или сено, обвити в чувал от зебло (теглото е 4,5 килограма) с помощта на вила. Все още съществуват дискусии дали това е типично състезание за Шотландия, но пък всички са съгласни, че то привлича интереса на публиката.

„Мейд Лийш“

Това наименование произхожда от келтското наречие и означава „мързелив прът“. По същество представлява състезание, подобно на тегленето на въже, но тук се използва дълъг прът. Обикновено си съперничат по двама атлети, но може да се направят и отбори. Те сядат един срещу друг и започват да дърпат, като този, който се отлепи от земята губи.

Много от състезателите в шотландските игри са бивши състезатели по лека атлетика в гимназиите и колежите, които намират много добър начин да продължат своите състезателни кариери в тези събития. Днес, в много от колежите в Шотландия и САЩ има специални часове по шотландски игри, тъй като те са много добър начин за физическа подготовка и за други атлетически дисциплини.

Още по темата: