Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни спортисти Футбол Ерик Кантона

Ерик Кантона

Ерик Кантона - изображение

Ерик Даниел Пиер Кантона (роден на 24 май 1966 година) е бивш френски футболист. Играл е за Оксер, Мартиг, Марсилия, Бордо, Монпелие, Ним и Лийдс Юнайтед, преди да приключи кариерата си в Манчестър Юнайтед, с който тим печели четири титли на Висшата лига за петте си години, а също и по 2 Купи на Лигата и на ФА Къп.

Ерик Кантона е считан за човекът, който възражда Манчестър Юнайтед през 90-те години, с което се превръща в икона на клуба. Той носи екип с номер 7, който е бил любим на Джони Бери, Стив Копел и Браян Робсън, а след ерата на Кантона, с него са играли Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо, Майкъл Оуен и Луис Антонио Валенсия. Феновете на Юнайтед наричат французина „Крал Ерик“, като той е избран за най-великият играч на тима от Манчестър. На фона на големите му футболни постижения стои лошата дисциплина на играча, като той дори е наказан да не участва в мачове в рамките на 8 месеца, заради нападение над фен през 1995 година. След приключването на кариерата си през 1997 година, Ерик Кантона прави кариера в киното, участвайки в няколко продукции, като например „Елизабет“ и „Търсете Ерик“.

Кариера на Ерик Кантона

Ранна кариера

Кантона започва футболната си кариера в Кейоле, отборът създал играчи като Роже Жуве и Жан Тигана. Първоначално започва да следва стъпките на баща си и се изявява като вратар, но треньорите виждат неговите творчески инстинкти и започват да го налагат в атаката на тима. По време на престоя си в тима, Кантона изиграва повече от 200 мача.

Начало на професионалната му кариера във Франция

Първият професионален клуб на Кантона е Оксер, където той прекарва 2 години при младежите, преди да направи своя дебют при мъжете на 5 ноември 1983 година, при победата над Нанси с 4:0.

През 1984 година, Ерик Кантона отбива военната си служба и футбола остава на заден план. След уволнението си, той е даден под наем на Мартиг, тим от Лига 2, преди отново да се присъедини към Оксер и да подпише професионален договор през 1986 година. Кантона прави огромно впечатление и помага на тима си да спечели първа международна купа. През 1987 година, неговият нрав и лоша дисциплина започват да излизат на преден план, като той е глобен от ръководството на тима, заради неговото сбиване със съотборника му Бруно Мартини.

През следващата година, Кантона получава тримесечно наказание, след като прави доста опасен шпагат на Мишел Дер Закарян от Нант, но в последствие наказанието е намалено на 2 месеца. От Оксер го заплашват, че той няма да бъде пуснат да играе за младежката гарнитура на Франция до 21 години, но в крайна сметка той е част от състава спечелил европейската титла през 1988 година. В четвъртфинала срещу Англия, Кантона бележи хеттрик.

През януари 1989 година, футболистът отново се замесва в скандал, след като при смяната му в мача срещу Торпедо Москва, той си хвърля тениската на земята и изритва топката в публиката. Получава забрана да играе 1 месец от ръководството на Оксер. Преди това той получава и забрана да играе в националния отбор на Франция, заради обидите му към селекционера Анри Мишел пред камерите.

Опитвайки се да намери място в Марсилия, Кантона е даден под наем на Бордо за половин година, а след това и за 1 година на Монпелие. Там неговият нрав отново се проявява, като той хвърля обувките си в лицето на своя съотборник Жан-Клод Лемо. Шестима от футболистите на Монпелие искат той незабавно да бъде освободен от тима, но за него се застъпват голяма част от останалите играчи, като Лоран Блан и Карлос Валдерама. Така Ерик остава в отбора, но получава забрана да се появява за 10 дни в клубната база. Все пак, нападателят показва своя талант и извежда тима до спечелването на Купата на Франция, с което убеждава ръководството на Олимпик Марсилия, че той има място в състава.

Под ръководството на Жерар Жили и след това на Франц Бекенбауер, Кантона играе много добре, но след като председателя на управата на клуба Бернар Тапи решава, че резултатите не са добри и назначава Раймон Гоетал за треньор, проблемите на Ерик отново се връщат. Той е в постоянен конфликт с новия наставник и с Тапи и това е причината той да бъде изпратен под наем в Ним, въпреки че благодарение на него е спечелена титлата в Лига 1.

В Ним, през 1991 година, Ерик отново избухва и хвърля топка в лицето на рефера по време на мач, тъй като не е доволен от неговите отсъждания. Наказан е за 1 месец, след като е изслушан от Френската Федерация по Футбол, но неговото наказание е увеличено в последствие на 2 месеца, след като футболистът става и отива до всеки член от комисията, наричайки го идиот. На 16 декември 1991 година, Кантона обявява че се оттегля от футбола. Треньорът на Франция, Мишел Платини обаче е фен на Кантона и моли Жерар Улие да го посъветва да отиде в Англия, за да възроди кариерата си.

Кариера в Англия

На 6 ноември 1991, след победата на Ливърпул над Оксер, мениджърът на мърсисайдци, Греъм Сунес, пита Мишел Платини дали има вариант клуба му да купи Ерик Кантона. Французинът благодари за интереса, но отклонява предложението. Няколко месеца по-късно обаче, Кантона преминава в Лийдс Юнайтед, като още през първата си година печели Първа дивизия, точно преди тя да се превърне във Висша лига на Англия. Трансферът на Ерик от Ним в Лийдс е на стойност 900000 паунда и в 15 мача той реализира три попадения. Въпреки това, седмицата изиграва ключова роля за спечелването на титлата, най-вече с асистенциите си към голмайстора на тима Лий Чапман.

През август 1992 година, Кантона бележи хеттрик срещу Ливърпул за Чарити Шийлд (той е един от малкото играчи отбелязали три или повече гола за този трофей в мача на Уембли), а след това повтаря същото упражнение при победата с 5:0 срещу Тотнъм, като този хеттрик се превръща в първия за новосъздадената Висша Лига.

На 26 ноември 1992 година, Кантона преминава в Манчестър Юнайтед. Председателят на Лийдс, Бил Фодърби, звъни на председателя на Манчестър Юнайтед, Мартин Едуардс, за да го попита за възможността за трансфера на Денис Ъруин. В офиса е и сър Алекс Фъргюсън, който отговаря, че Денис е непродаваем, тъй като на клуба липсват качествени нападатели, след неуспешните опити за привличането на Дейвид Хърст, Мат Льо Тисие и Брайън Дийн. Сър Алекс обаче веднага вижда възможност за насрещна оферта за Ерик Кантона, която е обсъдена с мениджъра на Лийдс и в рамките на няколко дни сделката е завършена, а трансферът е на стойност 1,2 милиона паунда.

Кантона изиграва първият си мач с екипа на Червените дяволи в приятелската среща на тима му с Бенфика, който е в чест на 50-годишния юбилей на легендата Еузебио, като той излиза на терена с номер 10 на гърба. Първата му официална среща е на 6 декември 1992 година, срещу градския съперник Манчестър Сити, като той играе с номер 12. Юнайтед печелят с 2:1 дербито, но Ерик не показва нищо особено. В мачът срещу Арсенал на Хайбъри, Кантона закъснява и не успява да се запише в състава, което налага той да изгледа срещата от трибуните. Манчестър обаче и без него побеждават с 0:1, като трите точки са изключително важни за възпитаниците на сър Алекс.

До пристигането на Кантона, сезонът за Юнайтед е много разочароващ, като те губят много точки от противници, срещу които са се очаквали победи, като Астън Вила, Блекбърн, Норич и Куинс Парк Рейнджърс. Много от ключовите играчи не са във форма, като това най-ясно се вижда при Брайън МакКлеър и Марк Хюс, а Дион Дъблин си чупи крака и 6 месеца е извън терена. Ерик обаче бързо се вписва в състава и не само бележи голове, но и създава много възможности за своите съотборници. Първият му гол за Юнайтед е на Стамфорд Бридж срещу Челси при равенството 1:1 на 19 декември, а в Боксинг дей (между Коледа и Нова година) бележи и вторият си гол, при равенството 3:3 срещу Шефилд Уензди, въпреки че тима губи с 0:3 на полувремето. Но това е само добрата страна на Кантона. Той не е забравил характера си и при пристигането си на Елън Роуд за мача на новият му тим срещу бившия, нападателят наплюва фен, който го обявява за предател ( съперничеството между Лийдс и Манчестър Юнайтед е пословично в Англия). Футболната Асоциация веднага глобява Кантона с 1000 паунда.

В първата година на Ерик в Манчестър, тимът печели титлата с 10 точки преднина пред втория, като това е първата титла от 1967 година насам. По този начин той се превръща в първият играч, който печели титлите в 2 поредни години и то с различни отбори в Англия, а като включим и титлата с Марсилия, нещата стават още по-сериозни.

През следващият сезон, Ман Юнайтед запазват титлата във Висшата лига, а двата гола от дузпи на Кантона срещу Челси помагат за победата с 4:0 във финала за ФА Къп. Червените дяволи обаче остават подгласници на Астън Вила за Карлинг Къп, губейки финала с 3:1. Ерик е избран за играч на годината, но сезонът не преминава без неговите прояви. Той получава 3 червени картона в 5 мача, 1 от които в Шампионска Лига срещу Галатасарай, а останалите от вътрешното първенство срещу Суиндън Таун и срещу Арсенал. Кантона е наказан за 5 мача заради последователните му червени картона, включително за полуфинала за ФА Къп срещу Олдъм Атлетик, който завършва 1:1. За радост на всички, нападателят е на линия за преиграването и Юнайтед печелят с 4:1.

През сезон 1993-94, Кантона облича екипът с номер 7, който носи до края на кариерата си в тима. Въпреки това, той играе с номер 9 в мачовете от Шампионска Лига.

През сезон 94-95, Червените дяволи вървят доста уверено към третата си титла, като преди него те печелят Чарити Шийлд. След това обаче Блекбърн се включват в битката и първенството става много оспорвано. Кантона отново пълни челните страници на медиите в цял свят, след като изгонен от съдията заради ритник срещу Ричард Шоу от Кристал Палас, който го задържа за фланелката при голова атака. При тръгването към тунела, Ерик чува обида по свой адрес от страна на фена на Палас Матю Симънс, след което той се засилва и прескачайки загражденията го рита с двата крака в гърдите. Стюардите го спират, но Симънс продължава с обидите казвайки му: „Разкарай се френско копеле, връщай се във Франция“. Тогава Кантона се измъква от стюардите, настига го и го поваля на стълбите със серия от удари. Задържан е от полицията и е осъден на 2 седмици затвор за хулиганската си проява. Той обжалва в апелативния съд и наказанието му е променено на 120 часа общественополезен труд. На пресконференцията по този случай, всички чакат как Кантона ще оправдае постъпката си, но той сяда зад микрофона и заявява с бавен и тежък глас: „Чайките следват траулерът, защото те си мислят, че уловената сардиня ще бъде изхвърлена в морето. Благодаря ви много!“, с което оставя в недоумение журналистите. Футболната Асоциация принуждава Манчестър Юнайтед да изхвърли французина от първия отбор за последните четири месеца от сезона, а той самия е глобен с 20000 паунда.

По-късно глобата е увеличена с 10000 паунда, а забраната за участие в мачовете скача на 8 месеца, тъй като Кантона е нанесъл „петно върху играта“. ФИФА също потвърждава наказанието, с което играчът не може да избяга от забраната с преминаване в чуждестранен отбор. Юнайтед също налагат наказание на Ерик, отнемайки му капитанската лента и лишавайки го от двуседмична заплата. Проявата му го вади и от френския национален отбор, а в без неговата помощ Юнайтед губят битката за титлата от Блекбърн Роувърс.

Имало е спекулации, че Кантона ще напусне английския футбол след края на наказанието му, но Алекс Фъргюсън го убеждава да остане, въпреки интереса на Интер (Милано).

Дори след преподписването на новия му договор, Кантона е силно разочарован от забраната да играе. Той дори решава да прекрати договора си, но на среща в Париж, сър Алекс го разубеждава.

През 2011 година, Ерик Кантона заявява, че спомена за атаката му срещу фена на Кристал Палас му носи страхотно чувство и изобщо не съжалява за нищо.

След изтичането на наказанието му, играчът се завръща в състава на Юнайтед срещу Ливърпул на 1 октомври 1995 година. Още във втората минута извежда Ники Бът на голова позиция и той открива резултата. По-късно в срещата, Манчестър получават право да изпълнят дузпа за спъване на Райън Гигс и Кантона я реализира, с което носи точката за своя тим, а срещата завършва 2:2. Липсата на игрова практика у нападателя обаче се усеща и Манчестър Юнайтед изостава до Коледа с 10 точки от водача Нюкасъл. Във втората половина на сезона Кантона обаче влиза във форма и след серия от 10 поредни победи и едно равенство, Червените дяволи се изравняват по точки с Нюкасъл, но са с по-добра голова разлика от тях и ги изместват от първата позиция. В края на сезона, Кантона вдига титлата за трети път в последните четири сезона. През 1996 година, Юнайтед печелят ФА Къп в мач срещу Ливърпул. По време на срещата, капитанът Стив Брус е контузен и Кантона слага лентата му на ръката си. След това отбелязва и победния гол в 86-та минута и така става първия играч извън Британия, който печели ФА Къп като капитан. Манчестър Юнайтед става първия тим направил дубъл два пъти.

През сезон 1996-97 година, Кантона се утвърждава като капитан на Юнайтед, след напускането на Стив Брус в посока Бирмингам Сити. Той извежда тима си до поредна титла, която е четвърта в последните 5 сезона за тима от Олд Трафорд.

В края на сезона, Ерик Кантона обявява, че се оттегля от футбола, когато е на 30-годишна възраст. Последният му мач е срещу Уест Хям на 11 май 1997 година. Той отбелязва общо 64 гола за Червените дяволи във Висшата лига, 11 гола за местните купи и 5 за Шампионска Лига, с което закръгля своята сметка на 80 гола.

Кариера в плажния футбол

Малко след напускането на Манчестър Юнайтед, Кантона става капитан на френския национален отбор по плажен футбол. Той помага на тима си да спечели първото световно първенство по плажен футбол през 2005 година в Рио де Жанейро. През следващата година, вече като треньор на тима, Ерик Кантона извежда петлите до третото място. През 2007 година французите достигат до четвъртото място, което също е отчетено като успех. Франция е домакин на Световното първенство през 2008 година, но тима воден от Кантона отпада на четвъртфиналите от Италия.

Индивидуални отличия на Ерик Кантона

  • Трето място в надпреварата за Златната топка през 1993 година

  • Гол на месеца на ВВС спорт – февруари 1994 година и декември 1996 година

  • Част от отбора на годината – сезон 1993-94

  • Футболист на годината в класацията на самите футболисти – 1993-94 година

  • Играч на месеца – март 1996 година

  • Играч на годината на сър Мат Бъсби – 1995-96

  • Онз д`ор – 1996 година

  • Награда за десетгодишнината на Висшата лига

  • Приет в Залата на славата на английския футбол през 2002 година

  • Част от 100-те най-велики живи играчи

Не случайно има една сентенция: „1966 година е най-щастливата за Англия, но не защото стават световни шампиони, а защото тогава е роден Ерик Кантона.“ 

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпорт