Манчестър Юнайтед : Байерн Мюнхен – Шампионска Лига 1999

Финалът на Шампионска Лига през 1999 година, игран на стадион Ноу Камп на 26 май, бе един от най-драматичните в историята. Един срещу друг се изправиха отборите на Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен, но никой в началото на срещата никой не предполагаше по какъв начин ще завърши тя. Червените дяволи губеха срещата с 0-1, в трите допълнителни минути, те успяха да обърнат резултата в своя полза.

Тази невероятна победа за Юнайтед бе кулминацията на сезона, в който те успяха да направят требъл – Шампионска Лига, ФА Къп и Висша лига. Байерн Мюнхен също бяха на път да спечелят требъл – те вече бяха спечелили сребърната салатиера и Купата на Германия и вече се виждаха как вдигат трофея на Шампионска Лига, но англичаните го измъкнаха от ръцете им в последния момент.

Манчестър носеха традиционните си червени фланелки, докато Байерн бяха облечени в екипа си за Шампионска Лига – сиво и бордо. Главният рефер на двубоя, Пиерлуиджи Колина го определя като един от най-запомнящите се в неговата кариера, а ревът на английските фенове след последният му сигнал е бил все едно на „рев на лъв“.

Преди мача

Байерн и Юнайтед са се срещали само 2 пъти в официални мачове преди финала, като и двата са през настоящата кампания и завършват наравно. Единственият друг германски противник за Манчестър Юнайтед са били Борусия Дортмунд, с които те са играли 6 мача, при 3 победи, 2 равни и 1 загуба. Байерн значително по-често се е срещал с английски противници (22 мача), при които има 7 победи, 9 равенства и 6 загуби, включително победата във финала на Европейската купа през 1975 година срещу Лийдс и поражението от Астън Вила във финала на същия турнир през 1982 година.

Мачът

Съставите на отборите

Капитанът на Манчестър Юнайтед Рой Кийн и халфът Пол Скоус са наказани за двубоя, в резултат на което Дейвид Бекъм е принуден да играе в центъра на халфовата линия, заедно с Ники Бът. Райън Гигс оперира по дясното крило, докато Йеспер Бломквист се подвизава по лявото. Наказанието на Кийн така или иначе няма значение, тъй като той е с контузия. Аут от двубоя по същата причина е и бранителят Хенинг Берг, което кара Алекс Фъргюсън да върне Рони Йонсен от халфовата линия в отбраната, където да си партнира с Яп Стам. Поради отсъствието на титулярния капитан, неговото място заема Петер Шмайхел. Нападателното дуо на Червените дяволи е съставено от Дуайт Йорк и Анди Коул, докато Теди Шерингам остава на скамейката, заедно с Оле Гунар Солскяер. Резервен вратар е Раймонд ван дер Гоу, защитници са Дейвид Мей и Фил Невил, а халфове Уес Браун и Джонатан Грийнинг.

Треньорът на Байерн, Отмар Хицфелд, обявява съставът си в последните 2 дни преди срещата. Контузиите също повлияват на неговият избор, като левият бек Бишенте Лизаразу и нападателят Джоване Елбер са трайно извън терените. В отсъствието на Елбер, в нападението на баварците са включени Марио Баслер, Карстен Янкер и Александър Циклер, докато Лизаразу е заменен от Михаел Тарнат. Десният краен бранител пък е Маркус Бабел, чиято роля е да неутрализира Райън Гигс. Томаш Щрунц остава на резервната скамейка, тъй като той има по-атакуващ стил на игра, но в защита е по-слаб от Бабел. Изненадата обаче идва от това, че Гигс започва отдясно и това означава, че Тарнат трябва да се справя с него. Защитата се състои от либерото Лотар Матеус, който играе зад Томас Линке и Самуел Кафур (единственият играч, който не е германец, за разлика от интернационалния състав на Юнайтед). Щефан Ефенберг и Йенс Йеремис са централните халфове, а на вратата е Оливър Кан.

Резерви за състава на Байерн са вратаря Бернд Дрехер, защитника Томас Хелмер, Халфовете Мемет Шол, Томас Щрунц, Торстен Финк, Хасан Салихамиджич и нападателя Али Дайи.

Първо полувреме

Шест минути след началото на двубоя, Рони Йонсен фаулира нападателя на Байерн Карстен Янкер точно преди наказателното поле, а ниският удар покрай стената на Марио Баслер се превръща в гол. Самият удар е наистина изненадващ, тъй като противно на общоприетото, изпълнението не е насочено в противоположния на вратаря ъгъл, а точно в неговия, което оставя Шмайхел без каквато и да е реакция.

Въпреки лошото начало, англичаните започват да вземат мача в свои ръце, но не успяват да създадат реални голови опасности, въпреки неуморната работа на Дейвид Бекъм и неговите постоянни центрирания към наказателното поле. Ясно се вижда липсата на Пол Скоулс и на Рой Кийн, а защитата на Байерн се подрежда много добре, като не оставя никакви пространства за Анди Коул. Баварците започват да изглеждат все по-опасни на контраатака, като Янкер направи няколко много добри пробива между защитниците на Манчестър, въпреки че някой от тях бяха спирани заради засади.

Коул отново пропуска възможност в наказателното поле на Кан. На отсрещната врата пък баварците пропускат много добра възможност да удвоят резултата. След половин час игра, Райън Гигс успява да центрира топката към Анди Коул, но неговият удар с глава е прекалено лек и това е последната възможност за гол през първото полувреме.

Второ полувреме

Германците започват втората част с много по-позитивно настроение и още в първата минута, Янкер принуждава Шмайхел да даде всичко от себе си, за да опази мрежата си суха. След това Маркус Бабел пропуска с глава, след силен изстрел на Баслер и спасяване на вратаря на Юнайтед.

След относително спокоен период, Гигс успява да направи рейд по крилото, след което подава на Бломквист, който обаче не успява да изпрати топката във вратата на Оливър Кан. Пред Баслер се открива възможност, която той пропилява и това вече е знак за Алекс Фъргюсън, че е време да погледне към опциите в неговия състав. Той включва Теди Шерингам, а на този ход Отмар Хицфелд отговаря с пускането на Мемет Шол на мястото на Циклер, като полузащитникът с номер 7 се включва много добре и веднага създава възможност за Щефан Ефенберг за далечен изстрел, който обаче минава встрани от вратата. Шол също има своята възможност за гол, но негов прехвърлящ удар среща гредата, след което попада в ръцете на Шмайхел. Времето до края все повече намалява, което кара сър Алекс да пусне в игра нов нападател – Оле Гунар Солскяер. Норвежецът веднага поставя Кан пред изпитание, като това е най-чистото положение пред Манчестър Юнайтед за целия мач. Минути по-късно, Байерн пропуска шанса си да грабне трофея, след като топката среща напречната греда при удар на Карстен Янкер със задна ножица. В последните 5 минути на редовното време, Кан е принуден да спасява вратата си, първо след удар от воле на резервата Теди Шерингам, а след това и с глава на другата резерва Солскяер.

Добавеното време

Юнайтед печелят корнер, точно когато четвъртият съдия показва триминутното продължение на срещата. Почти целият отбор на англичаните, заедно с Петер Шмайхел са в наказателното поле на Байерн. Центрирането на Бекъм минава точно над главата на главата на вратаря на Юнайтед, но Дуайт Йорк достига до топката и я изпраща в купа от играчи. Торстен Финк не успява да изчисти добре топката, тя попада на крака на Райън Гигс, но той не успява да нанесе силен и точен удар. За късмет на Теди Шерингам, топката достига до него и той с много точен удар изпраща топката в долния десен ъгъл на Оливър Кан, който е безпомощен. В 91-та минута, резултатът е изравнен и всички виждат как мачът отива в продължения.

По-малко от 30 секунди след изпълнението на център, Червените дяволи получават право да изпълнят нов корнер, но този път Петер Шмайхел остава пред собствената си врата, спазвайки инструкциите на Алекс Фъргюсън. Дейвид Бекъм отново завърта топката, намирайки главата на Шерингам, който я изпраща в близост до гол линията. Солскяер реагира най-бързо в ситуацията, подлагайки своя крак и изпращайки топката точно под напречната греда от близка дистанция. Голът е записан в 92,17 минута. Голмайсторът се плъзга на колене, имитирайки отпразнуването на гола на Баслер, преди да попадне в прегръдките на своите съотборници. Шмайхел в същото време прави няколко превъртания в собственото си наказателно поле, не можейки да повярва на случващото се.

След изпълнението на центъра, германците са буквално съсипани и едва стоят на краката си. Отчаянието ги е обхванало и те само чакат последния съдийски сигнал на Колина, за да се сринат на терена.

Те вече са се виждали с трофея и шокът, който преживяват е огромен. Дори минути преди това, трофеят е бил украсен с панделки в цветовете на Байерн Мюнхен, за да е готов за церемонията по награждаването.

Капитанът на Юнайтед в този мач, Петер Шмайхел, вдига купата едновременно с мениджъра на тима сър Алекс Фъргюсън. Това е завършекът на една футболна вечер, която ще остане в учебниците на този спорт, като една от най-изпълнените с драматизъм, шокиращ завършек, радост и сълзи.

Президентът на УЕФА, Ленард Йохансон казва след срещата: „Не мога да повярвам. Победителите плачат, а загубилите танцуват.“ Капитанът на баварците, Лотар Матеус сваля медалът си веднага, щом той е сложен на гърдите му. Помолен за коментар, той казва: „Победител стана не най-добрият отбор, а този с най-голям късмет.“

Заради тази победа, Алекс Фъргюсън получава рицарско звание от кралицата на Англия и правото да се нарича „сър“.