Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни спортисти Футбол Филипо Индзаги

Филипо Индзаги

Филипо Индзаги - изображение

Филипо Индзаги (р. 9 август 1973 година) е бивш италиански футболист и настоящ треньор на Примаверата на Милан (юношите до 19 години). По време на кариерата си, той печели Мондиал 2006 с националния тим на Италия, както и 2 титли от Шампионска Лига. Пипо е един от най-големите реализатори на всички времена, като той е пети на Апенините с 313 гола в официални срещи.

Индзаги има 70 гола в европейските клубни турнири, като те му отреждат второто място след Раул, който е на върха със 77 точни попадения. Също така, той е реализатор №1 за Милан в същите турнири с 43 гола. Филипо е и рекордьор на Италия по брой на отбелязаните хеттрикове – 10. Нападателят споделя, че хората от които се е учил и е гледал с възхищение са Паоло Роси и Марко Ван Бастен.

Клубна кариера

Индзаги започва футболната си кариера в Пиаченца през 1991 година, но прави само 2 мача при мъжете, преди да бъде отдаден под наем на Лефе от Серия С1. Там той загатва за огромният си потенциал, като отбелязва 13 гола в 21 мача. През 1993 година, нападателят преминава в тима от Серия Б, Верона, и бележи отново 13 гола, но този път в 36 мача. След края на отдаването му под наем, той се завръща в Пиаченца и помага на родния си клуб да спечели промоция за Серия А, отбелязвайки 15 гола в 37-те срещи, в които взема участие.

Филипо Индзаги прави своя дебют в Серия А, но с тима на Парма през 1995 година. В 15 мача обаче, той реализира само 2 попадения, едното от които срещу родния му тим, като след него Пипо се разплаква. Успява да се разпише и в евротурнирите на 2 пъти през този сезон, след чийто край той е закупен от Аталанта. След това пармалатите отчитат тази грешка, тъй като Индзаги става Капоканониере (голмайстор на първенството) с неговите 24 точни изстрела и е избран за най-добър млад играч на годината, като дори в последният мач извежда тима си с капитанската лента.

Ювентус

Индзаги е забелязан от скаутите на Ювентус и той е трансфериран в Старата госпожа за сумата от 23 милиарда италиански лири. В тима от Торино, Пипо сформира чудесен тандем с Алесандро Дел Пиеро, подпомагани от Зинедин Зидан от по-задни позиции. Триото се задържа заедно четири години, като това е най-дългият престой за Филипо Индзаги в един и същ отбор. По време на престоя му при бианконерите, той успява да отбележи 2 хеттрика в Шампионска Лига – срещу Хамбургер Шпорт Ферайн и срещу Динамо Киев. Юве печелят Скудетото през 1997-98 година с решаващите голове на Супер Пипо и най вече с хеттрика му срещу Болоня. Торинци обаче губят финала на Шампионска Лига с 1:0 срещу Реал Мадрид.

Милан

Въпреки много добрата си успеваемост – 89 гола в 165 мача за бианконерите, Индзаги е изместен от титулярния състав от Давид Трезеге. Той предпочита да премине в състава на Милан, чийто треньор тогава е Фатих Терим, като трансферната сума е 45 милиона лири + Кристиан Зенони ( според Sky Sports сумата е 17 милиона паунда). Чистата печалба за Ювентус от продажбата е цели 31 милиона евро. Филипо Индзаги обаче получава травма на коляното още началото на престоя си при росонерите и пропуска първия полусезон. При завръщането си обаче, той започва да се разбира изключително добре с Андрий Шевченко, като носят на Милан много трофеи. През 2003 година росонерите печелят Шампионска Лига, побеждавайки на финала бившия клуб на Индзаги, в същата година във витрината на Сан Сиро влиза и Купа на Италия. Следващата година е спечелено и Скудетото, а в Шампионска Лига, Пипо отбелязва поредния си хеттрик, срещу Депортиво Ла Коруня в груповата фаза, а след това вкарва и решителния гол срещу Аякс в четвъртфиналите. В крайна сметка нападателят реализира 12 гола в европейската кампания на Милан. През 2004 година, той преподписва договора си с клуба.

Индзаги успява да се възстанови напълно от травмите в коляното, които го измъчват повече от 2 години, което му помага да възвърне хищническите си инстинкти пред вратата. Той никога не се е отличавал с мощен изстрел, дори човек би си помислил, че ударите му са прекалено леки, но убийствената му точност го прави такъв невероятен нападател. Той отбелязва 12 гола в 22 мача за Милан през сезон 2005-06 в Серия А, добавяйки още 4 в Шампионска Лига – 2 на Олимпик Лион и още толкова на Байерн Мюнхен в първата фаза на елиминациите. Негов е и решаващият гол срещу баварците през 2007 година в четвъртфиналите, с което помага на Милан да достигне до така жадувания реванш срещу Ливърпул, който измъква купата от ръцете на росонерите през 2005 година. На финала в Атина, Пипо бележи и двата гола за успеха с 2:1 и така миланистите печелят трофея за седми път в своята история. След края на мача, Индзаги заявява:

Това бе мечтата ми още от дете – да вкарам два гола на финала, и това че успях да го сторя е най-важното нещо в моя живот. Това бе незабравим мач. Това е нещото, което ще остане в мен през целия ми живот, а двата гола във финала говорят сами за себе си.“

В началото на сезон 2007-08, Филипо отбелязва изравнителния гол срещу Севиля, а Милан побеждават с в крайна сметка с 3:1 и печелят Суперкупата на Европа. Нападателят е неудържим, като добавя още 2 гола във финала за Световната Клубна Купа, като така помага на тима си да спечели с 4:2 срещу Бока Хуниорс и да отмъсти за поражението с дузпи през 2003 година.

През февруари 2008 година, Индзаги вкарва победния гол с 2:1 срещу Палермо, като той идва след плонж и удар с глава, буквално още с първото му докосване при влизането му като резерва. Това е първият му гол в първенството за настоящата кампания, който е последван от още 10, последният срещу тима на Удинезе. Той е и гол номер 100 за деветката за Милан. Въпреки невероятната форма, в която се намира, италианския селекционер Роберто Донадони не му праща повиквателна за Евро 2008. През ноември 2008 година, Индзаги отново преподписва договорът си с росонерите, този път до 2010 година.

На 8 март 2009 година, Супер Пипо вкарва първият си хеттрик за сезона, при победата с 3:0 срещу Аталанта. Неговият гол номер 300 в кариерата идва при гостуването на Сиена, при победата с 1:5. Още следващият мач, Филипо бележи поредния си хеттрик, като именно тогава медиите започват да го наричат Супер Пипо, тъй като той поставя рекорд за Сирия А през последните 25 години. Преди него рекордите са държани от Джузепе Сеньори (9), Ернан Креспо (8), Роберто Баджо, Марко ван Бастен, Габриел Батистута, Абел Балбо и Винченцо Монтела (7), Антонио Ди Натале и Давид Трезеге (6). Индзаги бележи един хеттрик за Аталанта, четири за Ювентус и пет за Милан.

През сезон 2009-10, Филипо Индзаги все повече започва да се застоява на резервната скамейка, а в края на сезона договорът му изтича. Той отново е подновен за срок от една година.

На 3 ноември 2010 година, Милан губи в резултата с 1:0 срещу Реал Мадрид в груповата фаза, като Пипо влиза през второто полувреме и реализира 2 попадения. В крайна сметка, Педро Леон успява да изравни в 94-тата минута, с което двата тима завършват 2:2. С тези голове, нападателят закръгля сметката си в Европа на 70 и в същото време се превръща във вторият най-стар играч в Шампионска Лига (тогава е на 37 години и 85 дни), като единствено пред него е Райън Гигс. Освен това, с тези 2 гола, Индзаги изпреварва своя идол Марко ван Бастен, отбелязвайки 125 гола с червено-черната фланелка.

На 10 ноември 2010 година, играчът с номер 9 претърпява сериозна контузия в мач срещу Палермо. В официалният сайт на Милан се появява съобщение, че Индзаги има лезия на предна кръста връзка, както и на външния менискус на лявото коляно. Смята се, че това ще го извади от терените поне до края на сезона, а предвид възрастта му, това може да означава и край на кариерата.

На 7 май 2011 година, Филипо все още не е възстановен напълно, като Милан вече са си осигурили титлата в Италия. Една седмица по-късно обаче, той се появява на терена при победата над Каляри с 4:1. За мнозина това е истинско чудо, но играчът няма никакво намерение да приключва по този начин кариерата си и дори преподписва договорът си за още една година.

След края и на този договор, от ръководството на тима решават да не подновяват договорите на голяма част от ветераните, като Индзаги е сред засегнатите, заедно с Джанлука Дзамброта, Марк ван Бомел, Алесандро Неста и Дженаро Гатузо. Той открито напада треньора Масимилиано Алегри, че именно той е причината за края на неговата кариера, тъй като не му гласува доверие в нито един момент от сезона. Той става треньор на Примаверата на Милан в началото на сезон 2012-13, подписвайки договор за 2 години.

Кариера в националния тим на Италия

Първият мач на нападателят за страната му е на 8 юни 1997 година, като той се отличава с асистенция за гола на Дел Пиеро, при равенството 3:3 срещу Бразилия. От тогава той изиграва 57 срещи, в които реализира 25 гола, което го поставя на шесто място в голмайсторската листа на националния тим (място, което той дели с Адолфо Балонциери и Алесандро Алтобели).

Индзаги е известен най-вече с това, че има невероятен усет за пласиране и за точния момент на тръгване, с което почти винаги избягва засадата. Много защитници са се опитвали да го поставят в изкуствена засада, но малко са тези, които могат да се похвалят с успех. Обикновено, повечето остават с високо вдигната ръка гледайки към страничните съдии, докато Пипо отбелязва поредния си гол. Дори сър Алекс Фъргюсън веднъж заявява: „Това момче трябва да е родено за избягване на засадата!“ И може би е бил прав... Този тънък момент във футбола е трудно да бъде научен, той просто е вроден инстинкт. А при Филипо Индзаги явно е залегнал силно в гените му.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛайфстайлНовиниТестовеЛюбопитноХранене при...Здравни съвети