Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни отбори Отбори във футбола Ювентус ФК

Ювентус ФК

Ювентус ФК - изображение

Футболен клуб Ювентус (от латински – младежки) е професионален отбор по футбол от Италия със седалище Торино. Тимът е третият най-стар в страната си, като е прекарал по-голямата част от историята си в елитната Първа дивизия (от 1929 година Серия А), с изключение на сезон 2006-2007, когато бе изхвърлен в Серия Б заради съмнения в уговорени мачове.

Основан е през 1897 година като Спортен клуб Ювентус, от група торински студенти, като сред тях е и първия му президент Еугенио Канфари и брат му Енрико. Отборът се управлява от 1923 година от семейство Аниели, като се превръща в първият професионален клуб в Италия. Футболистите на тима винаги са били част от националния отбор на страната, а привържениците му са най-многобройните в Италия, а и по света, в сравнение с другите италиански отбори.

Цветове, емблеми и прякори на Ювентус

Оригиналните цветове на отбора са бяло и черно във вертикално райе, бели гащета (понякога се играе и с черни, както през 1903 година). Първите екипи на Ювентус са розови фланелки с черни вратовръзки, като куриозното тук е, че тези цветове просто са били объркани при доставката. Екипите обаче твърде силно избелявали и е било взето решение да се вземат други екипи. Ръководството пита един от футболистите, англичанинът Джон Савидж, дали няма контакти в родината си, с които да осигури нови екипи с по-голяма издръжливост на цветовете. Той се свързва с един негов приятел от Нотингам, който е привърженик на Нотс Каунти и той му изпраща екипи с цветовете на любимия си тим – черно и бяло.

Официалната емблема на на Юве е била подложена на различни модификации от 1920 година до днес. Последната е била през сезон 2004-2005, когато емблемата е станала черно-бял овален щит, разделен на 5 ивици – три черни и 2 бели. Името на отбора е изписано със черни букви на бял фон в горната част на овала, като то е подчертано със златна крива. В долната част на емблемата има изправен бял силует на бик върху стар черен френски щит. Бикът е символ на град Торино. Над шита има черна корона на бял фон, като това е препратка към историята на града, който е наследник на римския Аугуста Туринорум. Двете златни звезди над овала са символ на броя титли на Италия по 10, като за тифозите на Старата госпожа те са 31 или 3 златни звезди, но според Италианската футболна асоциация те са 29, заради двете отнети шампионски титли по време на скандала „Калчополи“, завършил с изхвърлянето на отбора от Серия А.

През 80-те години върху емблемата на Бианконерите има не силует на бик, а такъв на зебра, заради клубните цветове.

През своята дълга история, отборът придобива редица прякори, най-известния от които е La Vecchia Signora или Старата госпожа. Тук се получава една игра на думи, тъй като името Ювентус ФК както споменахме означава младежки футболен клуб, а звездите на отбора през тридесетте години на миналия век са били доста възрастни. „Госпожа“ идва от начина, по който феновете на отбора са се отнасяли към него – внимателно и с уважение, точно както към дама. Другите прякори на Ювентус са Бианконерите (черно-белите), le zebre (зебрите) и I gobbi (гърбушковците). Произходът на последния прякор е доста интересен. Така се наричат както феновете на отбора, така и самите футболисти. За тифозите, това име идва от факта, че те много често носят играчите на гърба си по време на тежките мачове със своята фанатична подкрепа и им вдъхват сили за победа. Що се отнася до играчите, през 50-те години техните екипи са били доста широки и при отбелязването на гол, когато започват да тичат и да се радват се получава един вид парашутен ефект и фланелките са се залепяли за гърдите, а са се издували на гърба, при което се създавала илюзията, че имат гърбица.

Стадионите на Ювентус

През първите 2 години след създаването на отбора, мачовете се играят в парковете Валентино и Цитадела, след което домакинските мачове започват да се играят на стадион Пиаца д`Арми до 1908 година (с изключение на 1905-1906, когато се играе на Корсо Ре Уберто и Бианконерите печелят първата си титла).

От 1909 до 1922 година, Ювентус домакинства на Корсо Камп Себастополи, а от 1923 до 1933 година играе на Корсо Камп Марсилия, където завоюва 4 пъти Скудетото. В края на 33-та година е построен Стадио Мусолини и торинци се местят на него. След Втората Световна Война стадионът е преименуван на Стадио Комунале Виторио Поцо, като отбора изиграва на него 890 в Серия А, в рамките на 57 години. Този стадион се използва до юли 2003 година, като тренировъчна база за Ювентус.

След 1990 година, по повод Световното първенство в Италия е построен Стадио Деле Алпи, който става дом на Старата госпожа до 2006 година, а в някой редки случаи тима домакинства на стадиони като Ренцо Барбера в Палермо, Дино Мануци в Чезена и Стадио Джузепе Меаца в Милано.

През 2006 година Ювентус се завръщат на Стадио Комунале след неговата реконструкция, като той вече е известен с новото си име, а именно Стадио Олимпико, заради провеждането на Зимните олимпийски игри през 2006 в Торино.

През 2008 година Юве обявяват, че ще инвестират 120 милиона евро за събарянето на Деле Алпи и построяването на нов стадион на негово място. За разлика от стария стадион, новият няма лекоатлетическа писта, а трибуните се намират само на 7,5 метра от терена. Капацитетът на съоръжението е 41000 места и строежът му започна през 2009 година. Откриването му се състоя през 2011 година на 8 септември, за началото на сезон 2011-2012. Името му е „Арена Ювентус“    

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСпорт и туризъмСоциални грижиАнкетиЛюбопитноЛайфстайлТестовеСнимкиВидеоНовиниХранене при...Здравни съвети