Джеси Оуенс – спринт и скок на дължина

Джеймс Кливланд Оуенс (12/09/1913 – 31/03/1980 г.) е легендарен американски атлет, специализирал се в спринтовите дисциплини и в скока на дължина. Участва в летните олимпийски игри през 1936 година в Берлин, където става световно известен, след като печели 4 златни медала – на 100 и 200 метра, в скока на дължина и в щафетата на 4х100 метра. Така той се превръща в най-успешният спортист на тази Олимпиада, като лично Адолф Хитлер го вика при себе си и му заявява, че никога не е виждал човек, който ускорява толкова бързо и има такъв експлозивен старт. Самият факт е уникален сам по себе си, тъй като Оуенс е чернокож, а всички знаем отношението на нацистите към хората, различни от арийската раса.

Днес, най-високият приз в американската лека атлетика, този за спортист на годината, се нарича „Джеси Оуенс“, в чест на феноменалната кариера на лекоатлета.

Джеймс Кливланд е най-малкото дете в семейството (има 6 по-големи братя и 3 сестри). Роден е в Оуквил, Алабама, но когато е на 9 години, фамилията му се премества в Кливланд, Охайо. Когато при записването в училищният регистър той е попитан за името му, отговаря J.C. (всичките му близки са го наричали така заради инициалите му), но поради силният му южняшки акцент, учителя чува Джеси и така Джей Си става Джеси Оуенс.

Още от младежките си години, бъдещият шампион осъзнава страстта си към тичането, но главна роля за израстването му изиграва треньорът Чарлз Райли. За пръв път Оуенс привлича вниманието върху себе си, като постига изравняване на световния рекорд на 100 ярда (91 метра) – 9,4 секунди и скача 7,56 метра на Националното гимназиално първенство на САЩ през 1933 година в Чикаго.

Най-невероятното постижение на Джеси Оуенс е постигането на 3 световни рекорда и изравнява четвърти, само в рамките на 45 минути, на 25 май 1935 година. Пробягва за 9,4 сек. 100 ярда, с което достига предходното си постижение на тази дължина и подобрява рекордите на скок – дължина с 8,13 метра (подобрен е чак след 25 години), на спринта на 200 ярда (201,2 метра) с 20,3 секунди и на бягането с ниски препятствия на 200 ярда с постижение 22,6 секунди, с което се превръща в първия човек, преминал за под 23 секунди дистанцията. През 2005 година, професорът по спортна история в Университета на Централна Флорида, Ричард Крипо казва, че тези рекорди в рамките само на един ден са най-впечатляващото атлетическо постижение от 1850 година до днес.

През 1936 година, Оуенс пристига в Берлин, като част от американския лекоатлетически отбор за Олимпиадата. Адолф Хитлер използва игрите, за да покаже възхода на нацистка Германия и да демонстрира превъзходството на арийската раса пред света и пред собствения си народ. Той е убеден, че германските атлети ще доминират, особено над етническите африканци. Джеси Оуенс контрира всичко това с четирите си златни медала. На 3 август той печели спринта на 100 метра с време 10,3 секунди, изпреварвайки Ралф Меткалф (САЩ). На 4 август той скача 8,08 метра и побеждава германеца Луз Лонг. На следващият ден пробягва дистанцията от 200 метра за 20,7 секунди, оставяйки след себе си Мак Робинсън. На 9 август, треньорът на американците в последния момент сменя на старта на щафетата евреите в отбора на САЩ Марти Гликман и Сам Столър с Оуенс и Ралф Меткалф, които си партнират с Франк Юкоф и Фой Дрепър, за да постигнат световен рекорд с 39,8 секунди.

Постижението на Джеси Оуенс е изравнено чак през 1984 година, от друга легенда на леката атлетика, Карл Люис. Рекордът му в скока на дължина, както споменахме по-рано, е подобрен след 25 години - през 1960 година в Рим от Ралф Бостън. По ирония на съдбата, Джеси е на стадиона и вижда опита на Бостън.

Победите на Оуенс на Олимпиадата са документирани във филма от 1938 година „Олимпия“ на Лени Рифенщал.