Ред Бул 400 – най-трудният спринт в света

Да, това е спринт на 400 метра и мнозина от вас ще си кажат: „Какво трудно има да пробягаш 400 метра?“, честно казано и аз си го помислих... Преди да се запозная със съществото на това предизвикателство. Не бива да забравяме, че всички състезания под марката на Ред Бул са за хора, които имат доза лудост, изключителна смелост и невероятен атлетизъм. Участниците в този спринт не правят изключение. Те стартират от дъното на шанцата за ски скокове и тичат до нейния връх, преодолявайки стръмния хълм и почти вертикалната шанца до самия й горен край. Да, това състезание не е маратон или ултра маратон, където се изисква нечовешка издръжливост, но дори атлети в перфектна форма при финиширането си лягат на земята и не могат да си поемат въздух.

Ред Бул 400 е цяла серия от състезания, които се провеждат на 8 рампи за ски скокове в Европа и Северна Америка, призовавайки всички участници да направят един върхов тест за тяхната издръжливост и сила.

„Имах чувството, че белите ми дробове ще гръмнат, а сърцето ми биеше толкова силно, че мислех, че ще го уловят микрофоните на камерите, отразяващи състезанието“ - споделя Доминик Грейнджър, която е един от операторите на Ред Бул 400, решила да заснеме документален филм, участвайки самата тя в бягането. „В началото се вижда само стръмния тревист хълм, който има наклон от 32 градуса. След като тръгнахме по него, от всякъде се чуваше пухтене и дълбоко дишане, но когато стигнахме до самата рампа, усетих как прасците ми се стегнаха толкова силно, че се чудех дали някога пак ще ми се отпуснат. Само като си помисля за това бягане и вече съм ужасно изморена.“

В надпреварата може да се участва както индивидуално, при което се пробягва пълната дистанция от 400 метра, така и в щафета, която е 4 х 100 метра. В най-стръмните участъци състезателите включват в употреба не само краката си, но и колене и ръце, тъй като самото трасе ги избутва до границите на техните възможности.

Ред Бул 400 е плод на въображението на бившия елитен спринтьор Андреас Бергер. След като вижда шанцата в Кулм, Австрия, на него му идва идеята да използва мястото за най-екстремното 400-метрово бягане в света. Бергер и съпругата му са първите, които правят спринта до върха и решават, че е достатъчно трудно, но не и невъзможно. Първото състезание се състои през 2011 година и от тогава, всяка година стотици спортисти се регистрират за участие, за да тестват възможностите на своите мускули. Кулм е един от най-стръмните склонове на планетата, със среден наклон от около 45% и ъгъл на изкачване 37 градуса в най-тежките секции. Разликата в надморската височина от дъното до върха е 180 метра, но не само вертикалното изкачване е фактора, който трябва да притеснява участниците. Долната част на пистата е покрита с хлъзгава трева, но не са позволени шпайковете или футболните обувки. Във втория етап се бяга по гладък бетон, което принуждава бегачите да променят подхода си.

Турският професионален планински бегач, Ахмет Арслан, е с най-много победи до момента – 3. През 2013 година той поставя рекорда в надпреварата, като завършва за 4:57,50 минути, а при жените рекордьорка е австрийката Андреа Майер, с време 5:34,10 минути.