Елена Исинбаева – овчарски скок

Елена Гаджиевна Исинбаева (03/06/1982 г.) от Русия е състезател по овчарски скок. Два пъти е олимпийски златен медалист – от 2004 година в Атина и от 2008 в Пекин, трикратен световен шампион, световен рекордьор в дисциплината. В резултат на постиженията си в сектора за овчарския срок, Исинбаева е считана за най-добрият състезател за всички времена.

Рускинята е деветократен шампион, включително олимпийски, световен на открито и в зала и европейски на открито и в зала. Победител е в „Златната лига“ на IAAF за 2007 и 2009 г. След лошите си резултати от края на 2009 и началото на 2010 година, Елена с взема едногодишна почивка от спорта.

Тя става първата жена, която преодолява петметровата бариера през 2005 г. Държи световният рекорд на открито с 5,06 м. от състезанието в Цюрих през 2009 и на закрито с 5,01 от 2012 в Стокхолм.

Исинбаева е била „Спортист на годината“ на IAAF при жените през 2004 г., 2005 г. и 2008 г., и Световна спортистка на година на „Laureus“ през 2007 и 2009 година. Получава наградата „Принцът на Астурия“ през 2009 г. Тя е една от осемте спортисти, които са печелили световни първенства във всички възрастови групи.

От 5 до 15 – годишна възраст, Елена Исинбаева тренира гимнастика в родния си Волгоград. Тя обаче става твърде висока (174 см) и това и пречи да продължи да се развива в тази дисциплина, затова се насочва към овчарския скок. Само 6 месеца по-късно тя вече е шампион, на световните младежки игри в Москва с 4 метра. Успява отново да прескочи същата височина в Анеси (Франция), но това е оставя на 10 сантиметра от бронзовия медал.

През 1999 г. Исинбаева подобри тази височина на Световното младежко първенство в Бидгошч, Полша с 4,10 метра, за да вземе вторият си златен медал.

На следващото световно за младежи през 2000 година, руската скачачка отново е първа, този път с 4,20, като след нея остава германката Аника Бекер. През същата година тя дебютира в женския овчарски скок, но не успява да премине квалификациите, като американката Стейси Драгила печели златото.

2001 година носи нов златен медал на Исинбаева от младежкото европейско по лека атлетика с постигнати 4,40 метра. С всяка изминала година Елена подобрява резултатите си и през 2002 постига 4,55 метра на Европейското първенство, където взема първият си медал при жените (сребърен), завършвайки на 5 сантиметра зад сънародничката си Светлана Теофанова.

Първите световни рекорди и олимпийска титла

На 13 юли 2003 година, само месец след 21-вия си рожден ден, Исинбаева поставя първият си световен рекорд в Гейтсхед, Англия с височина от 4,82 метра, което я прави фаворит за първото място на Световното първенство месец по – късно. Все пак златото отново грабва Феофанова, а Бекер е със среброто. За Елена Исинбаева остава бронзовият медал.

В Донецк, Исинбаева поставя нов световен рекорд в зала с 4,83 м., само да може да види как след седмица Феофанова го подобрява с 2 сантиметра. Битката между двете сънароднички се ожесточава. Следващият месец, на Световното първенство в зала Исинбаева прави нов рекорд с един сантиметър по-добър от стария. Така тя печели златото, а среброто и бронза остават за Стейси Драгила и Светлана Феофанова.

При Завръщането си в английският град Гейтсхед, Елена прави подобрение на собственият си рекорд, като прескача 4,87 м., но отговорът на другата рускиня в тази равностойна битка е 4,88 в Хераклион, Гърция. Само около 20 дни по-късно, Исинбаева прави две поправки на този рекорд с по един сантиметър, като новото най-добро постижение е 4,91 от летните Олимпийски игри. До края на годината този рекорд пада, с осмото подобрение на през годината на невероятната руска атлетка. IAAF я обявява за „Спортист на годината“ заради това, което тя постига – олимпийска титла и осемкратно чупене на световния рекорд в овчарски скок.

Вторите световни и олимпийски златни медали

На 28 август 2007 година, на Световното първенство прави 4,80, както и няколко неуспешни опита на 5,02 м., като отново грабва златния медал. Никоя от конкурентките и не успява да направи по-добър резултат от 4,75.

През същата тази 2007 година, Исинбаева печели Джакпота от Златната лига на IAAF, като си поделя златните кюлчета със Саня Ричардс след първото място в 6 от 6 състезания, а като цяло през годината остава непобедена с 18 от 18.

2008 година е посрещната с 21-ви световен рекорд, след 4,95 на 16 февруари в Донецк. През тази година е премината и психологическата бариера от пет метра. Елена многократно се е опитвала да прескочи 5,02, докато не решава да опита на 5,03, този път успешно. Този нов рекорд дойде в точното време, след като хората започват да спекулират, че американката Дженифър Стужински ще подобри постижението на Исинбаева. Рускинята заявява, че тя е по-мотивирана от всякога да поддържа реномето си на най-великата скачачка в сектора за овчарски скок.

Двете съпернички се срещат за първи път, като американката не може да извади достатъчно аргументи и остава на второ място.

На летните Олимпийски игри в Пекин отново идва нов рекорд, този път той е 5,05 и отново той е на Елена Исинбаева. Това е нейното 24-то подобрение. Признанието не закъснява и тя отново е „Спортист на годината“. Това е третата и подобна награда, заедно с Юсейн Болт – Мълнията.

На 9 август 2009 година е направено последното подобрение на световният рекорд в женския овчарски скок от обичайната заподозряна, като старият е преминат с 1 сантиметър. Според много от специалистите в този спорт, основната причина, за да се превърне Исинбаева в такъв доминант в дисциплината е образцовата и последна или т.нар. L-фаза. В съчетание с височината и добрата линейна скорост това я прави почти непобедима от 2004 до 2009 година. 

Елена Исинбаева е един от най-завършените спортисти на нейното поколение въобще, а може би и не само! През 2013 година, на 13 август тя обяви, че слага край на кариерата си. Но това не беше обикновен край... Елена спечели нова световна титла в овчарският скок и то не къде да е, а на стадион Лужники в родната и Русия. Преодоля 4,89 метра, като остави зад себе си настоящата олимпийска шампионка Дженифър Сур. Направи няколко опита на 5,07 метра, с което като за финал искаше да подобри отново собственият си световен рекорд, но без успех. Все пак тя показа как трябва да се оттегли един голям шампион - по ШАМПИОНСКИ.