Овчарски скок

Овчарски скок е лекоатлетическа дисциплина, в която състезателят използва дълъг гъвкав прът (изработва се въглеродни влакна или фибростъкло), с чиято помощ прескача летва, вдигната на определена височина. Този спорт е известен още на древните гърци, критяни и келтите. В съвременните олимпийски игри е още от създаването им през 1896 година при мъжете, а жените са включени през 2000 година.

В днешният овчарски скок, състезателите могат да избират височината, която ще прескачат, като при успешен опит се преминава към по-голяма. За всяка височина има три опита, като ако и трите бъдат неуспешни, за краен резултат се записва предното най-добро постижение. Ако няма нито един успешен скок, тогава се записва нулев резултат. Състезател има право при неуспешен опит да поиска по-висока летва, но тогава той ще има два нови опита на следващата височина, тъй като не е преодолял предходната. По същият начин той може да поиска нова височина и при два неуспешни опита, но тогава има право само на един нов опит.

Победител е този, който е прескочил най-голямата височина на летвата. При двама състезатели се гледа от кой опит се е постигнал успешния опит. Ако и тук има равенство, тогава се гледат опитите назад (от предходните височини). Макар и изключително рядко, може да се получи равенство и в този показател, тогава се прибягва до внезапна смърт или иначе казано, състезателите имат право на допълнителни скокове, докато единият от тях не събори летвата. Резултатите от баража не се записват никъде, те служат само за определяне на победителя.

Технология на овчарския скок

Първите пръти, които са се използвали са били от ясен. Височината се увеличава с въвеждането на бамбуковите пръти, а след това и такива от алуминий. Днес се използват фибростъкло и смола, като има лека чупка в средата на пръта, за да се пречупи по-лесно и да доведе до излитането на скачача. През последните няколко години бе въведен и прът от въглеродни влакна в комбинация с E-стъкло и S-стъкло, за да се получи по-лек уред. Тези нови пръти имат изключително добри характеристики, като позволяват на състезателите да правят по-високи скокове. В началото, зоната за приземяване е била от насипана стърготина или пясък, като приземяването е ставало на крака. След промяната на прътите, започва да се използва постелка, която е дебела между 1 и 1,5 метра и е от парчета пяна или дунапрен. Правилното приземяване е на гръб или на рамене, като падане върху краката е добре да се избягва, за да не се стигне до контузии.

Фази на овчарския скок

Подход

При него се прави засилване от около 18-22 крачки, като целта е да се набере по-висока скорост. Така се получава по-висока потенциална енергия и се увеличава скоростта на излитане. За разлика от спринта, където се прави нисък старт, тук скачача е изправен и държи пръта възходящо.

Забиване на пръта и излитане

Тази фаза започва от последните три стъпки, когато се сваля пръта и се забива в трапа преди стойката на летвата. Така се преобразува кинетичната в потенциална енергия, пръта се извива в полукръг и при изправянето си изхвърля скачача нагоре. Състезателят приема U-образна, след което краката му тръгват нагоре, а с ръцете се набира на пръта и се оттласква от него.

Излитането е може би най-атрактивната фаза, като правилното изпълнение до голяма степен гарантира чистото преминаване над летвата. Приземяването трябва да стане около средата на тепиха, като състезателя е с лице нагоре.

Най-изявените състезатели в овчарския скок са Елена Исимбаева при жените и Сергей Бубка при мъжете.