Нораир Нурикян – вдигане на тежести

Нораир Нурикян (роден на 26 юли 1948 година) е бивш български щангист, удостоен с орден „Стара планина І степен“ за огромните му заслуги към спорта. Той е двукратен олимпийски шампион и през 1994 година бе приет в Залата на славата на Международната Федерация по Вдигане на тежести.

Нораир е роден в Сливен и е с арменски произход. Баща му е бил хлебар и е притежавал огромна сила. Именно от него Нураир Нурикян смята наследява своята сила. Подобно на повечето арменци в Сливен, бъдещият щангист започва да взема уроци по цигулка. През 1958 година, един от неговите преподаватели забелязва физиката му и му казва: „Ти няма да станеш цигулар. От теб ще стане боксьор.“

Първият спорт, с който Нурикян започва да се занимава е баскетбол, като най-добрият състезател срещу когото се изправя е Бойчо Брънзов (който в последствие се превръща в легенда на българския баскетбол и дълги години е национал). За жалост прекалено ниският му ръст не му позволява да постигне успехи в играта с оранжевата топка. Един ден Нораир и двама негови приятели решават да отидат до залата за вдигане на тежести, където е забелязан от легендарният български треньор Иван Абаджиев. Набитото око на Абаджиев веднага вижда огромния потенциал на Нурикян и веднага му предлага да започне тренировки. Обещава му голям прогрес и Нораир се съгласява да започне занимания с щангите, след не малко увещания. Треньорът не го е излъгал... Само след една година Нурикян става Майстор на спорта.

Кариера на Нораир Нурикян

След като се уволнява от казармата, щангистът е приет във Национална Спортна Академия, където треньор е Абаджиев. В началото бъдещата легенда във вдигането на тежести не е много добър, но с упоритост и много труд достига до второ място в своята категория в националния отбор, зад първият български европейски шампион. Причината за възхода му е доверието, което Иван Абаджиев има към него. През 1969 година Нурикян постига първият си международен успех, вземайки бронза от Европейското първенство и заемайки пето място на Световното. През 1971 година той взема сребърен медал от Европейското и бронзов на Световното.

За жалост, при подготовката на националният отбор за Летните олимпийски игри през 1972 година, Нораир чупи костица в дясната си китка и не може да тренира. Геният на Иван Абаджиев се проявява и той решава Нурикян само да кляка с щанга на раменете, без да вдига уреда над главата си. Това продължава в рамките на три месеца, докато китката на щангиста се възстановява. През това време, Норикян значително подобрява теглото, с което кляка – от 200 на 230 килограма.

Нораир Нурикян успява да вземе участие на Олимпиадата, а в неговата категория за фаворит е смятан състезателя от СССР Дито Шанидзе. Грузинецът побеждава в изхвърлянето с малка преднина през българския щангист. Тогава Абаджиев казва на Нурикян, че шампион ще стане онзи, който има по-силен характер и по-бистър ум. За да спечели златото, Нораир се нуждае от вдигане „само“ на 157,5 килограма – тежест, която той не е вдигал дори на тренировка и която всъщност би била нов световен рекорд. Българинът се нахъсва, чака Шанидзе да приключи със своите опити, качва се на подиума и вдига щангата, която му носи първата олимпийска титла и първа за страната ни в щангите. От двете движения той постига рекордните за категорията му 402,5 килограма.

След Олимпиадата, Нурикян се запознава със бъдещата си съпруга и тренировките остават малко на заден план. През това време печели сребро и бронз от Европейското, без много да е бил подготвен. След раждането на сина му през 1974 година той отново се връща в залата и през 1975 година се връща в топ форма и готов за нови победи. Това е времето, в което Абаджиев и Нораир Нурикян експериментират с участие в по-ниска категория, но на Световното първенство не е взет медал и треньорът силно критикува възпитаника си.

От 1976 година сливналията се връща в своята категория и печели Европейска титла. На Летните олимпийски игри през същата година е спечелена и втората му титла, при което Иван Абаджиев се разплаква, тъй като неговото момче носи втория медал в щангите за България, който за щастие е отново златен. След игрите Нурикян се пенсионира, тъй като иска да отдели време и на семейството си. Скоро след това той става помощник на Абаджиев в националния отбор по вдигане на тежести, а по-късно за кратко е и старши треньор.