Поло

Поло е отборен спорт, който се играе на кон, като целта е да се отбележи гол в противниковата врата. Понякога го наричат „Спорта на царете“, като играчите удрят пластмасова и по-рядко дървена бяла топка с помощта на гумен чук с дълга дръжка, докато яздят. В този традиционен спорт, игралното поле е с размери 274 на 146 метра, като отборите се състоят от по четири играча на коне. Състезателите трябва да са изключително добри ездачи, тъй като играта включва множество къси спринтове и бързи маневри. Един мач по поло обикновено продължава около 2 часа, като е разделен на периоди, наречени чукас. Професионално се играе в 16 страни, като преди дори било част от олимпийската програма, но вече не.

Правилник

Правилата са така създадени, че да осигурят максимална безопасност, както на играчите, така и на конете. При нарушение веднага следва съдийски сигнал. Съществува едно правило, което се нарича „Линия на топката“, което означава, че при удар по топката се гледа траекторията и тази мислена линия не може да се пресича от играч на противниковия отбор. Всичко това е създадено, за да се гарантира сигурността и да се избегнат сблъсъците между конете и техните жокеи. „Линията на топката“ се променя при всеки удар, като право да я пресича има само играчът, който е направил изстрела.

След ударът, двамата играча тичат успоредно на линията, като тя може да бъде пресечена, само ако не се създава опасност за инциденти. Най-много фаулове и дузпи се свирят именно заради неправилно пресичане на тази основна за играта мислена линия. Понякога играчите които нямат линия на топката яздят толкова близо един до друг, че е възможно краката им да се допират. Защитните действие са много разнообразни, като например изтласкване на играч през траекторията на топката или да му се направи кука (спиране на чука на противника, преди да удари топката, чрез закачането му със собствения чук) и т.н. Опасното прилагане на кука обаче се счита за нарушение и се отсъжда наказателен удар. В полото се използва и изблъскване на конете, подобно на бодичека в хокей на лед, но ъгълът на удар трябва да бъде такъв, че да не събори другия кон.

Официалният набор от правила са създадени от всички асоциирани страни, а по-малките федерации се съобразяват с Поло Асоциацията Хърлингам, която е ръководния орган на Обединеното Кралство.

Поло понита

Използваните коне се наричат поло понита, въпреки че това са нормални по размер коне, но терминът е останал от корените на играта. Те са високи между 145 и 163 сантиметра при холката и тежат около 400-500 килограма. Те са специално селектирани, за да са много издръжливи и да имат бърз спринт на къси разстояния, да са гъвкави и маневрени. Важен е и темпераментът на животното, тъй като то трябва да се страхува или пък да е трудно да се контролира. Много от поло понитата са чистокръвни или най-малкото кръстоска с чистокръвни и се обучават дълго време, преди да бъдат използвани в играта. Трябва да знаят на къде да тичат не само с подръпване на юздите, но и с докосване с крак на жокея им или дори с позиция на тялото. Един добър кон представлява 60-75% от способностите на играча и като цяло на отбора.

Обучението на животните започва, когато те са на три години и продължава в зависимост от възприемането им от 6 месеца до 2 години. Пълната зрялост на конете достига на 5 години, а физическия им пик е на 6-7 години, като ако не се получат травми, те могат да участват в мачове и до 18-20-годишна възраст.

Всеки играч има по няколко понита, като ги сменя на всеки период, за да могат да си почиват.

Играчите

Всеки отбор се състои от четирима играчи, които могат да бъдат и от различни полове. Всяка от позициите от едно до четири има определени отговорности:

Номер 1 е най-атакуващо ориентираната позиция на полето, като в дефанзивен план отговаря за играча с номер 4 от противниковия отбор.

Номер 2 също има голям принос за атаката, като той може да подава към 1 или сам да отбележи гол. В защита покрива номер 3 от противниковия тим, който е най-добрият играч на отбора.

Номер 3 е тактическият лидер на отбора, като той трябва да бъде много опитен и мощен играч. Трябва да захранва с пасове играчите с номер 1 и 2 и да поддържа солидна защита.

Номер 4 е основният играч в отбраната. Може да се движи по цялото поле, но обикновено е в своята половина, като се опитва да предотврати получаването на гол. Акцентът върху защитата от номер 4 позволява на номер 3 да прави по-смели атаки и да навлиза дълбоко в другата половина на терена, за да улесни подаването на топката към атакуващите играчи. Лидерът знае, че ако изгуби топката, той ще има подкрепата на номер 4 за да си я върне.

Играчите трябва да носят чука и да удрят с дясната ръка.