Прескачане на препятствия

Прескачане на препятствия е вид олимпийски конен спорт, при който се изисква много силна връзка между човека и животното, които трябва да действат в перфектен синхрон. Оценката се дава за време и за това, дали са преминати препятствията без да се съборят някой от тях. Самите препятствия често са доста красиви и в тях е вложена доста креативност. Облеклото на ездачите и аксесоарите за конете трябва да отговарят на определен етикет и изисквания.

Правила и писти за провеждането на прескачане на препятствия

Състезанията се провеждат на писти, които имат подредени редица препятствия, включително вертикали, спредове, двойни и тройни комбинации. Целта на състезателите е да преминат колкото се може по-бързо и в рамките на определено време. При пресрочване на това време се налагат наказателни точки. Грешките при прескачането на препятствията, като например събаряне на летва, очевидно неподчинение на коня, който отказва да скочи се наказват също. Допуска се няколко отказа на коня да скочи, след което състезателя се дисквалифицира. Ездачите имат право да направят предварителна обиколка на пистата, за да се запознаят с нея и да могат да преценят точно колко крачки трябва да направи коня, за да успее да прескочи препятствието, както и под какъв ъгъл да подходи. Най-добре е животното да премине през целия курс без да спира и да губи време. При международните състезания трасето е доста трудно, като препятствията са по-високи и по-близо едно до друго, в сравнение с националните състезания. Понякога се налага ездачът да коригира скока на коня и подхода към препятствието за части от секундата, за да може изпълнението му да се получи по най-добрия начин. Гледа се също смелостта на животното при подхода към препятствието, контрола на ездача върху него, а и скоростта също е важен фактор за крайната оценка. Ездачът трябва да избере най-правилната линия на всяко препятствие, да помогне на коня при приземяването и да успее да го накара да скочи веднага при поредните препятствия, без да бъде съборено нито едно от летвите.

История на прескачането на препятствия

Ловът на лисици е бил любимо занимание на аристокрацията в Англия през 18 век и тогава ловците са преследвали дивеча яздейки коне. Постоянно им се е налагало да прескачат различни препятствия по пътя им. Парламентът обаче издава указ, с който много от земите са били разделени на големите земевладелци, които ги обграждат и така ловът става все по-трудно да се практикува. Затова тези, които са обичали това забавление постепенно трябва да се задоволяват с все по-малки пространства. За да се справят с това, те започват да тренират на специално изградени полигони за целта. Така се създават и първите писти за прескачане на препятствия. Постепенно започва да се събира публика, която наблюдава действията на трениращите, а заедно с това и стартират първите състезания между ездачите. Така, постепенно, обикновените тренировки се превръщат в спорт. През 1900 година се обособяват и първите класове. Дамите също имат място в новият спорт, като за тях препятствията и подредбата им не са толкова трудни, а и седлото на коня е пригодено за тяхната структура на тялото и физика.

По това време, основни училища по езда са били Пинероло и Тор ди Куинто в Италия, Сомю във Франция и испанското училище във Виена. Те използват много дълбоки седла с дълги стремена, които са много удобни за ездачите, но до голяма степен затрудняват движението на конете и те не могат да преодоляват много високи препятствия. Тогава италианският инструктор по езда, капитан Федерико Каприли, който има доста силно влияние върху света на прескачане на препятствия започва да налага използването на по-малко седло и къси стремена. С тях не се пречи на животното и не се нарушава баланса му, като постиженията при скоковете се подобряват значително. Това седло, с малки подобрения се използва и днес.

Наказателните точки в оригиналните правила

• Отказ на коня да прескочи препятствието или заобикалянето му – първия път се слагат 4 наказателни точки, а при повторен отказ следва дисквалификация. Много често, в по-големите състезания препятствията са високи до 1,54 сантиметра и коня вместо да се опита да ги прескочи, влиза под летвата.

• Падане на ездача, на коня или и на двамата – дисквалификация

• Докосване на горната летва, без тя да падне – не се наказва

• При събаряне на летвата с предните или със задните копита – 4 точки

Правилата днес са малко по-облекчени, но пък трасетата, през които трябва да се премине са доста сложни и технични. Съществуват 10 нива на трудност, които се различават по височината и широчината на препятствията.