Пособия за тенис на корт

Още от началото на тениса, неговата екипировка е била засягана постоянно от промените на правилниците и от технологичното развитие. Както често се случва, регламентите стават все по-взискателни с течение на времето, като се налага да се правят подобрения, засягащи качеството на ракетите и на топките за тенис.

Ракетата за тенис

Съвременните тенис ракети варират по дължина, тегло и размер на главата. Дължината им за децата и юношите варират от 53 до 66 сантиметра, а за мъжете и жените са между 69 и 70 сантиметра. Теглото също варира, като то може да бъде от 230 грама без кордажа, до 350 грама с нанизана корда. Първоначално, долната част на дръжката е била с извити навън краища, както при бейзболната бухалка, за да се предотврати изплъзването на ръката. Този стил се е използвал до 1947 година.

Размерът на главата на ракетата също играе много важна роля за качеството на играта. По-големият размер осигурява повече мощ на удара и по-лесно хващане на топката, докато по-малката глава предлага по-прецизен контрол. Текущите размери на главите на тенис ракетите варират от 550 до 885 квадратни сантиметра, но повечето играчи залагат на глави с площ от 610 до 680 квадратни сантиметра.

В голям период от историята на тениса, ракетите са били изработени от слоеста дървесина и с глави с размер около 420 квадратни сантиметра. В края на 60-те години на ХХ век, Wilson произвежда стоманената ракета Т2000, която има тел около главата, за да се задържа по-добре кордата. Тази ракета става много популярна, не без помощта на топ тенисиста Джими Конърс. През 1975 година, Weed произвежда първата алуминиева и „извънгабаритна“ тенис ракета, която има размер на главата 710 квадратни сантиметра. След това се въвеждат и други подобни размери на главата. В началото на 80-те години се въвеждат много нови материали за изработка на ракетите за тенис, като например композитни въглеродни влакна, които се комбинират с керамика, стъклени влакна, бор и титан. Ракетата на Dunlop, Мах200G, с която играе Джон Макенроу през 1983 година е една от най-първите с въглеродни влакна, а в последствие композитните ракети се превръщат в стандарт, който се използва и до днес.

По-дългите ракети бяха въведени от Dunlop, за да се даде допълнителен обсег на изстрела при сервиз и за да се премахне неизгодното положение на по-ниските играчи. Ракетите със среден размер или малко над него са обичайния стандарт, използван от професионалните играчи.

Кордажът (неговият материал, модел и стягане) също е важен фактор за представянето на ракетата за тенис. Преди време, елитните играчи са използвали корда, която е изработена от животински черва, но днес е предпочитана тази от найлон или полиестер. Пийт Сампрас е един от примерите за използване на корда от естествени материали, като според него тя му е осигурявала по-добро усещане на топката. Синтетичната корда обаче е фаворит на днешните звезди на корта, поради своята издръжливост, много по-ниска цена и по-лесно подреждане.

Моделът на плетката на кордажа зависи от размера и формата на главата на ракетата. По-тясно разположените струни на кордата дават по-прецизен контрол, докато „по-отвореното“ подреждане на кордата може да предложи по-добро предаване на енергията и добро въртене на топката (спин). В модерните ракети се прави един баланс на натягането на кордата, тъй като по-силното напрежение осигурява по-голям контрол и малък ъгъл на отклонение, докато лекото натягане дава „ефект на батута“, носещ по-голяма мощ на удара.

Размерите на главите на ракетите са следните:

• Среден – до 600 см²

• Среден + - 610-680 см²

• Извънгабаритни – 680-790 см²

• Супер извънгабаритни – над 790 см²

Точката на баланс и размерът на ръкохватката също са се променяли с напредване на технологиите. В зависимост от стила на игра на тенисиста, той може да избере ракета с по-тежка или по-лека глава. Първата осигурява по-голяма сила на удара при сервиз, бекхенд и форхенд, докато втората има голямо предимство при контрола и техниката на ударите.

Заедно с балансът на ракетата, размерът на ръкохватката също може да повлияе на стила на игра. За разлика от футболът, ръгбито и бейзболът, където екипировката и пособията са строго регламентирани, тези за тенис са по-скоро с голяма свобода, включително в използваните материали, дизайна и теглото им.

Топката за тенис

Топката има размери около 6,7 сантиметра в диаметър. Тя е с жълт цвят в големите тенис турнири, с бяла вълновидна линия минаваща през средата ѝ, но в по-малките може да бъде във всякакви цветове. Покрита е с влакнеста структура, която модифицира аеродинамичните ѝ свойства.

Изисквания към тенис топката

Тя трябва да отговаря на определени критерии за размер, тегло, деформация, отскачане и аеродинамика, за да бъде одобрена от контролните органи на Международната Федерация по Тенис. Официалният размер е в границите между 65,41-68,58 милиметра, а теглото и варира от 56,0 до 59,4 грама. Официалните топки са във флуорисцентно жълто, като това е направено с цел да бъде по-лесна за виждане, както от играчите, така и от зрителите по трибуните и зад телевизионните екрани. Този цвят за пръв път е използван през 1972 година. Човекът, който дава идеята е Майк Дейвис, който е член на Залата на славата на тениса от 2012 година.

Топките за тенис са пълни с въздух, изработени са от каучукова смес, покрита с вълнест материал. Някой производители дори поставят в нея и малки топчета от стиропор. Влакнестият слой намалява аеродинамичното съпротивление и това дава по-добър летеж на топката. Много често, върху самите тенис топки има изписано освен името на техния производител и номер. Това помага да се различават един комплект топки от друг, на една и съща марка в съседен корт.