Улични шейни

Спускането с улични шейни е екстремен спорт, при който състезателите се спускат по стръмни улици или писти. Подобно на лонгбординга и скейтбординга и тук спускането може да има състезателен елемент, както и да се прави просто за забавление.

Скоростта, подобно на спускането с шейни в леден улей и скелетона е много висока, като тя може да варира между 60 и 160 км/ч.

История на спускането с улични шейни

Спортът се заражда в Южна Калифорния, когато скейтбордистите откриват, че в легнало положение те могат да развиват много по-висока скорост, отколкото в изправено.

През 1975 година се провежда първото професионално състезание Сигнал Хил, Калифорния, и негови домакин е скейтборд асоциацията на САЩ. Победителят в състезанието се определя на базата на максималната развита скорост.

Бордовете, които се използват в началото варират от обикновени скейтбордове до сложни скейт коли, които са изцяло затворени и изработени от пластмаса или фибростъкло. Терминът „улични шейни“ не се е използвал в тези ранни години, а по-скоро спортът се нарича „лежащ скейтбординг“. През 1978 година се получават много травми, както у състезателите, така и у зрителите на трасето в Сигнал Хил, което води до изоставянето му.

Роджър Хики и Дон Баумий, които са се състезавали в първите надпревари в Южна Калифорния не спират да търсят нови трасета и до 90-те години поддържат интереса към този спорт. Те организират както професионални, така и не дотам легални надпревари, но те се замислят вече и за безопасността на всички участници. С основаването на различните асоциации започват да се появяват и изискванията за безопасност, оборудването в тази насока също започва да се увеличава и се появяват правилата за спускането с улични шейни.

В Австралия започват да търсят нови дизайни, вдъхновени от алпийското спускане с шейни и скелетона. Започват да се използват по-дълги и тежки бордове, които имат по-големи колела и повече на брой колесари.

През 90-те години, в Екстремните игри започва да се включва и спускането с улични шейни, като популярността на този спорт нараства с неочаквани размери.

Оборудване за спускане с улични шейни

Изискванията към дизайна на уличните шейни включват:

• Използват се колесари завиващи при накланяне, както при скейтбордовете

• Механичните спирачки са забранени

• На борда се поставят подложки в предната и задна част, за по-голямо удобство на състезателите

• Няма задължителни дължина, широчина и тегло на шейните – всичко зависи от тялото на отделните състезатели.

• Забранени са частите, които обграждат тялото на спускащите се и пречат на спирането, което се прави със спускане на краката върху пистата.

Днешните улични шейни се изработват от множество различни материали, включително стомана, алуминий, дърво и въглеродни нишки. Много често бордовете се правят специално за състезателите, но има и такива, които са стандартни и могат да се намерят в специализираните магазини. Дизайнът им може да варира значително, тъй като правилата не са много ограничаващи.

Класическите бордове са улични шейни се изработват от дърво, като техните размери се ограничават до 125 сантиметра на дължина и 30 сантиметра на широчина. При тях колелата са 4, като техният размер се определя от организаторите на даденото състезание.

Всеки състезател е длъжен да носи следната екипировка за безопасност:

• Шлем с подложка за брадата и слюда за лицето / очила

• Кожен състезателен костюм или такъв изработен от кевлар

• Ръкавици от кожа или кевлар

• Здрави обувки с подсилена подметка за улеснение при спирането

За трасета обикновено се избират планински асфалтирани пътища, но и градските такива с добър наклон също са подходящ вариант. Обикновено дължината варира от 1 до 5 километра, като броят на завоите и техният ъгъл също са от значение при избора. Състезанията могат да имат следните формати:

• Единични елиминации с 2,4 или 6 състезателя

• Двойни елиминации с 2,4 или 6 състезателя

• Състезание за време

• Точкова система без елиминации, като тук се правят няколко спускания и в зависимост от класирането на всеки състезател, той получава определен брой точки.

• Масов старт, при който могат да се включат до 20 състезателя и позициите им се определят от реда на пресичане на финалната линия