Спортни шейни

Спортните шейни са зимен олимпийски спорт, който по същество представлява спускане с малка едноместна или двуместна шейна. Състезателите са легнали по гръб, за разлика от скелетона и с краката напред, като управлението се извършва с натиск с прасците върху извитите рамене на шейната. Теглото на едноместните шейни е между 21 и 25 килограма, а на двуместните варират от 25 до 30 килограма. От трите алпийски дисциплини, които включват пързаляне по улей – бобслей, скелетон и спортни шейни, последният е най-опасен, тъй като развиваните скорости са над 140 километра. Максималната регистрирана скорост в този спорт е 154 километра, дело на Мануел Пфистер от Австрия.

Най-новият вариант на спортните шейни е уличните шейни, като това се счита за доста екстремен спорт, който обаче се провежда само между любители и за него не съществуват световни първенства.

Състезателите се надпреварват за време, като отчитането е до хилядна от секундата, което прави спорта един от най-прецизните в света. Само в рамките на секунда е напълно възможно да се съберат дори и 10 спускача, като дори човешкото око не би различило кой е пръв, ако спусканията са компютърно насложени едно върху друго.

История на спортните шейни

Въпреки, че самият спорт е сравнително нов, състезанията с шейни са може би най-старият от всички зимни надпревари. Още от древността, спускането с шейни по заснежените склонове е много разпространено. За пръв път състезанията с шейни са описани в Норвегия през ХV век. По-съвременният вариант на спорта възниква на същият улей, по който започва да се развива и бобслея, а именно в швейцарския курорт Сейнт Мориц. Самият улей е дело на хотелиера Каспар Бадрут, който го създава като още един начин за забавление на неговите гости. Той ясно вижда, че спусканията по улиците започват да се превръщат в нещо, което е прекалено опасно за пешеходците, а и за самите спускащи се.

За пръв път, спортните шейни са включени в олимпийската програма през 1964 година на зимните игри в австрийския град Инсбрук.

Тренировките при спортни шейни

Този спорт изисква да се балансира психическата и физическата годност. За да се стигне до най-високото равнище, всеки състезател трябва да започне още от ранна възраст и да прекара поне десетилетие в усъвършенстване на техниката и уменията за спускането с шейни. Тренировките включват упражнения за врат, горна част на тялото, включително и за корема, както и за бедрата. Силовите тренировки са от съществена важност, тъй като ъгловото натоварване в завоите достига до екстремни измерения. Състезателите трябва да могат да понасят и ударите в стените на улея при евентуални грешки, тъй като за единствено шлемовете са тяхната защита при тази висока скорост. Съсредоточаването е на много високо ниво, тъй като пистата е с дължина над 1 километър, като тя се състои от прави участъци и от множество завои. Състезателят трябва с много фини движения да намери правилната линия на пистата. Поддръжката на шейната също важен елемент за успеха. Най-добрите спортисти прекарват дълги часове в подобряване на ските и тяхното смазване. Също така, не е възможно получаване на елитен статут, без работата в тясно сътрудничество с опитен екип, треньор и инженер, който постоянно да подобрява шейната, като разбира се, тя трябва да отговаря на всички изисквания на стандартите.