Делтапланеризъм

Делтапланеризъм е екстремен въздушен спорт, в който се пилотира лек, безмоторен самолет, наричан делтапланер, заради формата на крилото му, наподобяваща гръцката буква Δ (делта). В повечето съвременни планери се използва рамка от композитни материали или алуминиева сплав и платно, от което се изработват и парашутите. Пилотът е завързан за делтапланера посредством сбруя и го управлява с пренасочване на телесната си маса и лост. По-скъпите модели разполагат и с по-съвременни системи за управление. За излитането е необходимо засилване, като за целта пилотите обикновено тичат по склоновете на хълмове. След това, използвайки въздушните потоци, делтапланеристите могат да се реят във въздуха в продължение на часове, изминавайки стотици километри и издигайки се на хиляди метри надморска височина. За да се практикува спортът се налага да бъде направен предварителен инструктаж и обучение, за да се спазят нормите за безопасност.

История

Най-ранните проекти на планери не осигуряват безопасен полет, като всичко това се дължи на непознаването на законите на основните принципи на летенето.

Научният и технически напредък след 1880 година доведе до първите планери, които могат да летят. Ото Лилиентал създава планер, който до голяма степен може да се управлява във въздуха. Неговата конструкция има елементи, които се използват и до днес. Така, Лилиентал се превръща в един от най-известните и влиятелни пионери на въздухоплаването.

През 1963 година, Джон Дикенсън адаптира гъвкавото крило на парашутите към рамката с форма на буквата делта и така той се превръща в изобретателя на съвременния делтапланер.

Компоненти

Парашутен плат

По време на Втората Световна Война, САЩ не успява да внася коприна от Япония, за създаването на военни парашути. Решението е да се използва найлон. За да се компенсират разкъсванията, които са присъщи за този материал, към него се добавят изкуствени нишки, които правят найлона по-тънък, по-лек, но в същото време и по-здрав. Именно такъв плат се използва в делтапланеризма.

Триъгълна рамка за управление

При повечето делтапланери, контролът се постига с помощта на хоризонтален лост, който се държи през цялото време от пилота. Лостът обикновено е леко извит, за да позволи по-голямо движение и по-добра скорост. Двата края на лоста са свързани към основната част на крилото, като се получава форма на триъгълник или буквата А.

Обучение и безопасност

Традиционно, делтапланеризмът се счита за опасен спорт. Въпреки модерните технологии и материали, прекаленото натоварване на конструкцията и летенето при неподходящи метеорологични условия може да доведе до фатално произшествие. Въпреки, че днес делтапланерите разполагат със системи за издигане и стабилизиране при попадане в завихряне, инцидентите не са рядкост, дори и сред опитните делтапланеристи.

Затова се използват доста колани за обезопасяване, допълнителен парашут, който се отваря при нужда и приземява пилота и планера на земята. Делтапланеристите носят в себе си и нож (за срязване на коланите при нужда), въже (за слизане от дърво при кацане върху такова), радиостанция (за търсене на помощ), както и средства за първа помощ.

Коефициентът на произшествията днес е много по-малък, в сравнение с миналото, което се дължи на детайлното обучение преди летенето. Преди време не е имало курсове, а се използвал метода на пробата и грешката. Програмите за обучение са насочени към акцентирането на безопасността и границите, които не бива да се прекрачват. Според статистиката, смъртните случаи вече са много редки – 1 на 116 000 полета, което е сравнимо с риска при футболните мачове например.

Вариометър

Това е един от най-важните инструменти за безопасността на пилотите. Човек е в състояние да усети ускорението при летенето, но има затруднения да определи дали се спуска или изкачва. Вариометърът има много чувствителни индикатори за вертикална скорост и може да покаже потапянето или издигането. Той отчита и скоростта на движение и височината, като разполага и със звукови и визуални сигнали, с които може да извести промените. Освен това, по-сложните инструменти могат да отчитат движението на въздушните маси и разполагат с GPS система. Най-голямата полза от вариометрите е отчитането на изкачващите се топли въздушни потоци, които позволяват задържане за по-дълго време във въздуха. Това е важно за дългите пътувания.

Рекорди

Най-дългите полети отчетени от Международната Федерация по Аеронавтика са този на Мамфред Румър – 700,6 километра и на Майкъл Бербър – 704 километра, постигнати съответно 2001 и 2002 година.