Начало Спорт Спортна енциклопедия Видове спорт Екстремен спорт Парашутизъм

Парашутизъм

Парашутизъм - изображение

Парашутизъм е един от най-екстремните спортове в света. Той включва скок от летателно средство, свободно падане, при което скоростта постоянно се увеличава и последната фаза е разтварянето на парашута, забавяне на скоростта и приземяване. Смята се, че първият успешен скок с парашут е изпълнен от Лесли Ървин през 1919 година, като самите парашути са били разработка на военните, като начин за спасяване на екипажите на самолетите, дерижаблите и балоните с горещ въздух в извънредни ситуации. В последствие, парашутните скокове започват да се използват и в тактически план, за бързо доставяне на бойна сила на мястото на сражението или в тила на врага. Най-ранните състезания по парашутизъм датират от 1930 година, а превръщането на скоковете с парашут в международен спорт става през 1952 година.

Обикновено парашутните клубове са в непосредствена близост до летище, като те или наемат или разполагат със собствен самолет, който използват за скоковете. Най-често използваните самолети при парашутизма са Чесна, а скоковете могат да се правят и от хеликоптер или от балон с горещ въздух, като самите скокове се правят от височина от 1000 до 4000 метра. Ако се скача от малка височина, то парашутът е добре да се отваря веднага след скока, а при скока от най-голямата височина се получава свободно падане в рамките на около минута, а при достигане на 1000 метра се отваря парашута и след няколко минути се достига до земната повърхност.

След като бъде отворен парашутът, той може да бъде контролиран както по посока, така и по скорост на падане, като това става посредством издърпване на въжетата, които променят ъгъла на ръбовете на парашута. Всички модерни парашути се разгъват самостоятелно след излизането им от раницата. Те се различават от моделите за парапланеризъм, като са с много по-малка площ и са способни да поемат натоварването от човешкото тяло, движещо се с приблизителна скорост около 190 километра в час.

Чрез манипулиране на формата на горната част на парашута, парашутиста може да го накара да завие, да се движи напред или назад и дори леко да се качи и нагоре.

Когато се пада с лице към земята, парашутистите достигат скорост от около 190 километра в час, но при насочване с главата на долу, скоростта много бързо може да се покачи и до 320 километра.

Мерките за безопасност при парашутизма

Въпреки, че много хора мислят скоковете с парашут за изключително опасно занимание, рискът за фатален случай е само 1:150000 или това са само 0,0007% от всички скочили. За да се намали до минимум опасността, в днешно време е задължително използването на 2 парашута, като единият от тях е резервен (той трябва периодично да бъде проверяван и опакован наново, независимо дали се използва или не). Много от парашутистите използват автоматично устройство за активиране на резервния парашут, което се задейства при преминаване на предварително зададена височина, без да е отворен основния парашут. Повечето от състезателите носят визуални висотомери, с които следят надморската височина, а все повече от тях започват да използват и звукови такива, които се прикрепят към каската. Начинаещите парашутисти винаги скачат в тандем, което означава, че те са един вид придружители на инструктора, който извършва всички действия, а обучаваният само се старае да запомни последователността им.

Нараняванията и смъртните случаи при напълно изправен парашут са много редки, обикновено до такива се стига при опасни маневри или грешно преценена ситуация. Най-честите случаи на наранявания са тези, при които парашутиста се движи успоредно на земята с голяма скорост, точно преди приземяването.

Промяната на посоката и силата на вятъра е друг рисков фактор при парашутизма. В условията на силни ветрове и турбуленция, парашутистите могат да бъдат уловени от сили, които да им повишат скоростта към земята и когато те са прекалено ниско, това е изключително опасно и трябва да се действа хладнокръвно и бързо.

При масови скокове се получава риск от преплитане на парашутите или сблъсък между парашутистите, но обикновено когато се правят някакви хореографии, всички е предварително тренирано и изключително рядко се стига до инциденти, които по-скоро се дължат на форсмажорни обстоятелства. В такива случаи, парашутистите трябва възможно най-бързо да изхвърлят основните си парашути, да се разделят един от друг и да отворят резервните си. Сблъсъците между парашутисти и преплитането на техните парашути са най-опасни на малка надморска височина, тъй като тогава времето може да не бъде достатъчно за реакция.

Обикновено до наранявания и фатални случаи се стига при отказ от допълнителен парашут. Приблизително един на 750 проблема се дължат на неизправност на основния парашут. Ето защо резервният парашут е задължителен. Той е опакован по различен начин и като цяло е дори много по-надежден от основния, като това го прави много малко рисков и неговото наличие намалява възможността за неприятни инцидентни с хиляди пъти. Вероятността за двойна неизправност при проверени парашути преди скока е изключително малка, особено ако сте преминали добро обучение преди да започнете да скачате сами, затова и този спорт не може да се определи за по-високо рисков от всеки един друг спорт, особено от тези с екстремна насоченост.

Рекордите в парашутизма

  • Световният рекорд за най-много скокове в тандем в рамките на 24 часа са 103. Рекордът е поставен през 2009 година и е дело на Чип Боулин и Кристин Гоулд.

  • Най-голямата формация от хванати един за друг парашутисти в свободно падане е от 400 човека. Постижението е от 8 февруари 2008 година, в Удон Тани, Тайланд.

  • Най-голямата формация само от жени е направена от „Скок за кауза“ (група, която провежда парашутни скокове с цел събиране на средства за различни благотворителни организации). Състои се от 181 жени от 26 страни, които скачат от 9 самолета, летящи на височина от 5150 метра. Скокът се провежда през 1999 година.

  • Най-голямата формация от скочили надолу с главата парашутисти (вертикална формация) е от 138 души. Скокът се провежда на 4 август 2012 година в щата Илинойс, САЩ.

  • Европейският рекорд за вертикална формация е от 102 души. Тези полски парашутисти, извършили скока постоянно подобряват своите рекорди, като това тяхната 19-та поправка на постижението и датира от 13 август 2010 година.

  • Най-голямата формация от парашутисти с отворени парашути е от 100 души, а скокът е над езерото Уелс, намиращо се във Флорида, САЩ.

  • Дон Келнър държи рекорда за най-много парашутни скокове – 40000.

  • Черил Стийрнс държи рекорда за най-много скокове, осъществени от жена – 15560. Тя държи и рекорда за най-много скокове за 24 часа – 352.

  • Най-младият парашутист е Ерин Хоган. През 2002 година, той скача в тандем, когато е бил на 5 години.

  • Бил Доуз държи рекорда за най-много часове в свободно падане – над 420, които постига в над 30000 скока.

  • Феликс Баумгартнер постига най-високият скок с парашут в историята през 2012 година на 14 октомври, скачайки от 38970 метра и постигайки скорост превишаваща тази на звука.

  • Джей Стоукс държи рекорда за най-много скокове за един ден – 640.

  • Най-старият парашутист е Франк Мууди. Той скача в тандем през 2004 година, когато е на 101 година.

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортСпорт и туризъмЛайфстайл