Джейсън МакЪруейн – великият отборен играч, въпреки своя аутизъм

Джейсън МакЪруейн се научава да говори чак на 5-годишна възраст. Той е диагностициран с високо функциониращ аутизъм. От тази възраст приблизително е и неговата страст по спорта. Той обожава баскетбола. Твърде малък е, за да бъде част от училищния отбор, затова е „назначен“ за мениджър на тима. В един от мачовете, треньорът решава да позволи на Джейсън да облече екип на отбора и го включва в разширената група за последният мач за сезона, срещу гимназия Спесърпорт, с идеята да го пусне в игра, при положение че неговите момчета имат комфортна преднина. Четири минути преди края на срещата, късметът на МакЪруейн се усмихва и при двуцифрена преднина, той се появява в игра. Първите му два опита за стрелба от тройката са неуспешни, но това не обезкуражава Джейсън. Преди да приключи срещата, той вече се е отчел с 6 тройки и един кош от зоната за 2 точки. След сирената за край на мача, цялата публика нахлува на игрището и го поздравява за невероятната игра, а съотборниците му го носят на ръце. И това е само началото.

От момче, което само си е мечтало един ден да играе баскетбол в училищният отбор, Джейсън МакЪруейн се превръща в талисман и герой за своя отбор, а също така и в спортна знаменитост. Неговата вдъхновяваща история попада в мейнстрима на новините и през 2006 година той получава наградата на ESPY за „Най-добър момент в спорта“. Малко по-късно, той дори написва книгата „Играта на моя живот“, като някои от главите са написани от неговото семейство, от съучениците му и от неговите учители, за да изкажат своето изумление от борбеността на момчето с аутизъм, което е невероятен отборен играч.

За него чува целият свят, много от големите звезди на НБА се срещат с него, за да изразят възхищението си. Мнозина казват, че когато Джейсън е докоснал оранжевата топка, той всъщност е докоснал сърцата на милиони хора и е станал вдъхновение за всички, които страдат от аутизъм.