Начало Спорт Спортна енциклопедия Известни отбори Отбори в баскетбола Чикаго Булс (САЩ)

Чикаго Булс (САЩ)

Чикаго Булс (САЩ) - изображение

Чикаго Булс е сред трите най-велики отбори в „Лигата на извънземните“ - Националната Баскетболна Асоциация на САЩ и Канада. Отборът от Чикаго, щата Илинойс играе в Централна дивизия от Източната конференция, като в неговата зала „Юнайтед Център“ са се подвизавали играчи като „Въздушният“ Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Люк Лонгли, Стийв Кар, Рон Харпър, Тони Кукоч, Денис Родмън, Хорас Грант, Джон Пакстън и други велики играчи, оставили незабравими следи в баскетбола.

Отборът на Чикагските Бикове е създаден през 1966 година от Дик Клейн, като през 90-те години на миналия век печели 6 титли в рамките на 8 години. Тези шампионски отбори на „Биковете“ бяха водени от лидерите Майкъл Джордън и Скоти Пипън с треньор Фил Джаксън. През сезон 1995-96 година Булс печелят цели 72 мача в НБА, като се превръща в единственият отбор достигнал до 70 и повече победи в един сезон. Благодарение на Чикаго Булс, популярността на баскетбола нарасна страшно много по целия свят. Интересното е, че Биковете не са губили нито един финал в историята си, като по титли отстъпват само на ЛА Лейкърс и на Бостън Селтикс. Майкъл Джордън и Дерик Роуз печелят 6 награди за най-полезен играч през сезона.

Ерата Джордън

Майкъл Джордън бе избран под номер 3 в драфта на НБА, като идва от известният със създаването на баскетболни звезди университет „Дюк“ от Северна Каролина. Това преобръща съдбата на Чикога Булс завинаги. Преди „Биковете“ да имат правото да избират, Хюстън Рокетс, които се спират на Хакийм Олайджуон, а Портланд Трейл Блейзърс се вземат Сам Боуи. Тогава Булс грабват стрелящият гард Джордън, който в първия си сезон става стрелец номер 3 в НБА и е четвърти по спечелени борби под коша. Младокът повежда отбора към плейофите, но там губят четирите мача срещу Милуоки Бъкс. Заради усилията си обаче, Майкъл печели наградата за „Новобранец на годината“.

През сезон 85-86 Джордън чупи крака си и се връща за плейофите и като Чикаго Булс играе срещу Селтикс на друга легенда – Лари Бърд. „Келтите“ отстраняват „Биковете“, но Майкъл Джордан вкарва в единият от мачовете 63 точки, което кара Бърд да каже, че това е баскетболният бог, преоблечен като „Въздушния“.

През следващият сезон Еър Джордън продължава да чупи рекорди и бележи средно по 37.1 точки на мач, като помага на отбора да достигне отново до плейофите, където обаче пак срещат Бостън Селтикс и последва ново отпадане.

През 87-ма година за център бива избран Олдън Полинайс, но по-късно се спират на Хорас Гранд, като изпращат Полинайс в Сиатъл в последния ден на драфта, а в същото време вземат Скоти Пипън. През 88 година, с Пакстън и Джордън като гардове, Селърс и Оукли в атаката и центъра Корзин, подпомагани от пейката от новобранците Пипън и Грант, Булс печели 50 мача и достига до полуфиналите на Източната конференция, където обаче е спрян от отбора на Детройт Пистънс. Въпреки това, Майкъл Джордън е обявен за MVP на сезона.

Сезон 87-88 дава начало на съперничеството между „Биковете“ от Чикаго и „Буталата“ от Детройт.

През следващият сезон, състава на Чикаго Булс е Пакстън, Пипън, Джордан, Грант и Картрайт печелят по-малко мачове от предходния, но въпреки това достигат до финал в Източната конференция, където губят от „Пистънс“, които по-късно стават и шампиони на НБА.

1989-90 година „Чикагските Бикове“ сменят треньора си Дъг Колинс с неговия помощник Фил Джаксън. Към отбора се присъединяват центъра Стейси Кинг и стрелящият гард Би Джей Армстронг, които помагат на отбора да достигне до финал в конференцията и отново на пътя им застават Детройт Пистънс, които за трети път стават шампиони в последствие.

Още в следващият сезон проличава работата на Фил Джаксън и „Биковете“ печелят 61 мача и във финала на изток отново срещат защитаващия титлата си „Пистънс“. Този път обаче, Биковете печелят този финал, а след него вземат и титлата, побеждавайки в 5 мача Лос Анжелис Лейкърс, воден от Меджик Джонсън. Джордън е обявен за най-полезен играч на сезона и на плейофите.

Булс“ печели титлата и през 1992 година, като среща на финала Портланд Трейл Блейзърс воден от Клайд Дрекслер в шест мача. Естествено, Джордън отново е над всички и печели за пореден път трофеите за „Най-полезен играч“ през сезона и плейофите. По време на финалите, Джордън чупи рекордите за най-много точки в едно полувреме – 35 и най-много тройки – 6. През 2010 година обаче, Рей Алън вкарва 7 тройки, с което отнеме този рекорд от ръцете на Еър Майк.

Сезон 92-93, Чикагските Бикове правят това, което след „Селтикс“ от 60-те никой друг отбор не е успял, а именно да спечели трети пореден път титлата в НБА. Джордън бележи по 41 точки средно на мач, като по този начин изравнява Уилт „Върлината“ Чембърлейн в листата на топ реализаторите.

През 1993 година е убит бащата на Майкъл Джордън, като само няколко месеца по-късно превърналият се в легенда баскетболист шокира света, обявявайки оттеглянето си от играта.

Въпреки, че останалите играчи на „Биковете“, включително и новобранеца Тони Кукоч се опитват да затвърдят представянето си от предните сезони, те са отстранени във втория кръг на плейофите от отбора на Ню Йорк Никс след седем изиграни мача.

Джон Пакстън се отказва и излиза в заслужена пенсия, а като свободни агенти си тръгват Хорас Грант, Бил Картрайт и Скот Уилямс. В състава е взет Стив Кер, който е изключителен стрелец, а в състава се включва и Люк Лонгли. Сезонът не е много добър за Чикагските Бикове, но се получава най-хубавата новина – Джордън се завръща на 17 март. Еър Майк се развихря и бележи 55 точки срещу Ню Йорк Никс и се класират за плейофите, където разбиват Шарлът Хорнетс. Булс обаче са спрени от бъдещият шампион на НБА Орландо Меджик, воден от бившия играч на „Биковете“ Хорас Грант и от други велики играчи, като Анфърни Хардуей и Шакил О`Нийл.

Преди следващият сезон, Чикагските бикове губят Би Джей Армстронг и продават Пердю на Сан Антонио Спърс, но вземат противоречивия и скандален Денис Родман от основния си враг от края на 80-те и началото на 90-те Детройт Пистънс. „Лошото момче“ се превръща в най-добрият борец под коша и е печелившата карта на отбора от Чикаго.

С Харпър, Джордън, Пъпън, Лонгли и Родмън в стартовата петица и може би най-добрата резервна скамейка в историята на НБА – Кер, Кукоч, Уенингтън, Браун и Бъклър, Булс записва името си със златни букви в историята на баскетбола, като печели 72 мача и губи едва 10 през сезон 95-96. Играчите на Фил Джаксън печечелят всички индивидуални награди освен поредните шампионски пръстени. На финала биват подчинени Гари Пейтън и Шон Кемп и техния Сиатъл Суперсоникс. След това няма съмнение, Чикаго Булс се нарежда сред трите най-велики отбори в цялата история на световния баскетбол.

Следват още два сезона и още две титли, като финалът е срещу Юта Джаз и лидерите му Карл „Пощальона“ Малоун и Джон Стоктън.

След оттеглянето на Джордън за пореден път и изтичането на договорите на Скоти Пипън и великия треньор Фил Джаксън следват доста трудни години, като до 2004 Чикагските Бикове не могат да достигнат до плейофите.

До 2008 „Булс“ влизат във финалната фаза на първенството но губят мачовете си срещу някой от добре познатите си съперници като Детройт Пистънс, както и от Вашингтон Уизърдс, в първия плейоф след оттеглянето на Джордън.

2008 година започва ерата на Дерик Роуз. Към „Биковете“ се присъединяват и младоците Луол Денг и Бен Гордън. Той печели MVP като тази награда е първата за играч на отбора след ерата на Джордън. Този играч има всички предпоставки да бъде лидер на Чикаго Булс, но честите контузии му попречиха да води отбора към нещо по-значимо. Феновете обаче не са забравили великите победи на отбора от „Юнайтед Център“ и чакат новите такива...

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСпортЛайфстайлЛюбопитноИсторияСнимкиНовиниСоциални грижиПроизводителиСпорт и туризъмЗдравни съвети