Дрифтинг

Дрифтингът е техника на шофиране, при която пилотите умишлено презавиват автомобилите си, което води до загуба на сцепление на задните гуми, но в същото време движението се контролира, за да не се излезе от кривата на завоя. Ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от този на предните, като в голяма част от случаите, предните джанти са насочени в противоположна на завоя посока.

Като дисциплина в моторните спортове, дрифтът е изключително популярен по целия свят, като при професионалните състезания се оценява скоростта, ъгъла и линията на движение.

Произход на дрифтинг

Дрифтингът започва да се използва като техника на шофиране за пръв път в Япония. Първият пилот, който използва дрифтинг е Кунимитсу Такахаши през 1970 година. Това става в състезанията за туристически автомобили, като влиза в завоите с висока скорост и се плъзга по дъгите им, за да достави удоволствие на публиката. Това му печели много фенове и техниката става изключително популярна. Сдружението на професионалните състезатели обаче настоява дрифтинга да бъде забранен и от пистата, този вид състезания се преместват на улицата.

Кейичи Цучия, известен като Дорикин или DK (от английското drift king – Краля на дрифта) е силно заинтригуван от техниката на Такахаши и започва да тренира уменията си по планинските пътища в Япония и бързо придобива известност в провежданите състезания. През 1987 година няколко популярни списания за автомобили снимат клип с участието на Цучия, който се превръща в истински хит и става вдъхновение за много от бъдещите състезатели в дисциплината дрифтинг. Още през следващата година, Краля на дрифтинга се превръща в съинициатор за организирането на първото състезание по дрифтинг, наречено D1 Гран При.

Днес

Дрифтингът е състезателен спорт, като при него се използват най-вече автомобили със задно задвижване, като точките се печелят на база различни фактори. Плъзгането на автомобилите може да продължи в продължение на няколко поредни завоя без прекъсване в по-високите нива на състезанията.

Тунинг подобрения по автомобилите

Задвижване

Механичният диференциал с ограничено приплъзване е почти задължителен за дрифтинга. Ако диференциалът не бъде такъв, резултатите ще бъдат доста по-малко впечатляващи. В някой аматьорски състезания се правят преработки, като например заваряване на диференциала, за да се получи еднакво въртене на двете задни колела. Това обаче крие огромни рискове от повреди, тъй като върху заварките се получава огромно напрежение и те могат да не издържат. Подходящ тип диференциал е Торсен.

Съединителите също са изключително силно натоварвани, затова те трябва да бъдат от месингово-керамични плочи. Двигателите също се заменят с по-мощни, а скоростните кутии се настройват и стават с по-късо предавателно съотношение.

Окачване

Обикновените амортисьори се заменят с регулируеми, като за всяко състезание се определя твърдостта на предните и на задните. Връзките на окачването също се регулират, за да се подобри сцеплението и стабилността.

Кокпит

Поради големите центробежни сили по време на плъзгането с вратите напред, в тези автомобили се използват седалки тип „корито“ с четириточкови колани.

Воланът трябва да бъде по-малък в сравнение с този на обикновените автомобили и да може да се връща сам в начално положение.

Стандартната ръчна спирачка обикновено се заменя с хидравлична, която се управлява от лост без заключващ механизъм.

Много често се добавят допълнителни уреди, като такива за измерване налягането на маслото и на турбото, температура на охлаждащата течност и други.

Двигател

Състезателните автомобили за дрифтинг могат да бъдат с четирицилиндрови турбинни двигатели, до големите по обем V10 мотори. Мощността им варира от 200 до над 1000 конски сили. Прекалено голямата мощност обаче не винаги е в полза на пилотите, по скоро се държи на големия въртящ момент, за да може при подаване рязко на газ, задните колела да загубят сцепление.

Гуми

Много често се използват състезателни гуми, но в професионалните състезания някой от пилотите предпочитат различни гуми отпред и отзад. Предните са с по-добро сцепление, за да може да се поддържа контрола в завоите, докато задните са от по-твърд каучук, за да може по-лесно да започват приплъзването, дори и на по-висока предавка.