Ушу

от 31 март 2015г., обновено на 07 юни 2024г.

Ушу е едновременно демонстрационен и боен спорт, практикуван в пълен контакт. Разработен е в Китай през 1949 година, в опит да се стандартизират традиционните бойни изкуства в страната. Терминът „Ушу“ буквално означава бойно изкуство, като в днешно време то се е превърнало в международен спорт, при който на всеки 2 години се провежда Световно първенство. Първото такова се е провело в Пекин през 1991 година, като първият шампион е Юан Уен Цин.

Състезателното ушу се състои от две дисциплини: таолу (форми) и санда (спаринг).

Таолу включва представяне на фигурите и ударите, но без партньор, като оценките се дават при претегляне на самото изпълнение по определени правила. Формите съдържат основни движения като ритници, удари с юмруци, баланс, скокове, подсечки и хвърляния, които трябва да бъдат представени в рамките от 1,20 до 5 минути, в зависимост от формата на състезанието. По време на представянето, състезателите могат да демонстрират ритници със скок и въртене на 540, 720 и дори на 900 градуса, като те целят да увеличат своята оценка за трудност и стил.

Санда (понякога се нарича саншу или лей тай) е модерен спорт, повлиян от традиционния китайски бокс, от борбата шуай жиао и от други китайски граплинг техники, като например чин на. Той използва всички бойни аспекти на ушу. Санда доста прилича на кикбокс и муай тай, но включва много заключващи и хвърлящи техники.

Видове демонстрации

С голи ръце

Ченгкуан (дълъг юмрук) – тук се включват широките стилове като Чакун, Хуакуан, Хонгкуан и Шаолинцюан. Ченгкуан е най-често демонстрираната форма на ушу и включва скорост, точност, сила и гъвкавост. Трудно се изпълнява, тъй като изисква голяма гъвкавост и атлетизъм, като обучението трябва да се започне още от най-ранна детска възраст.

Нанцюан (Южен юмрук) – това са стиловете произхождащи от Южен Китай, като към тях се включват Хонгджикуан, Кайлифокуан и Йонгчункуан. Движенията тук са енергични, демонстрира се стабилност и ниски позиции с много сложни форми на ръцете. Нанцюан е най-модерният сред тези стилове, като той изисква по-малка гъвкавост и включва по-малко акробатични изпълнения, но повече демонстрация на стабилност и координация на краката.

Тайдзицюан (Тай Чи Чуан, Аюрведа) – това е най-спокойният стил в ушу, известен с бавните си и плавни движения. Често се разглежда като метод за тренировка на възрастните хора. По-модерният вариант, наречен Тай Чи е комбинация между стиловете Ян и Тайдзицюан, като включва и движения от Чен, У и Сън формите.

С къси оръжия

Дао (нож) се отнася до форма на ушу, при която се използва нож или едностранно заточен меч

Нандао (южни стилове с нож) – тук също се използват късите ножове или едностранно заточените мечове, но движенията се основават на техниката Нанцюан.
Джиан (нож с две остриета) – отнася се до стиловете в ушу, при които се използват ками или мечове, които са заточени и от двете страни.
Тайчиджиан – комбинира двуострите ножове с техниките на Тайдзизюан.

С дълги оръжия

Гън – правят се форми с дълга тояга, която е изработена от восъчно дърво.

Нангън (южна тояга) – това е стил с използването на метода Нансюан в комбинация с тояга.
Кианг (копие) – използва се гъвкаво копие, върху чийто връх има закрепена боядисана в червено конска опашка.